Да има или да няма обучение по религия в училище - дилемата този път не раздели, а направо разтрои обществото. Разбира се, че привържениците на религиозното ограмотяване, прокламирано от МОН, няма да карат децата в училище насила да рецитират Вазовото стихче „Дядо Господи, прости ме, моля ти се от душа, с ум и разум надари ме, да не мога да греша“, но място за дискусия има. И тя едва ли ще намери верния отговор сега и веднага, но поне ще очертае кръстопътя, където да се срещнат и най-крайните позиции.

Такава кръгла маса организира просветното министерство на 24 април именно с подобно намерение - да се чуят всички тревоги и всички плюсове за въвеждането на предмет по християнски ценности. Как ще се казва той - вероучение, както настоява Българската православна църква, или „Добродетели и религии“, както предлага министърът на образованието Красимир Вълчев, предстои да бъде решено. Все още нормативен документ няма изготвен, а едва когато МОН опише в текст промените, те ще поемат институционалния си път към Народното събрание, което ще има последната дума дали ще допълни Закона за предучилищното и училищното образование.

Калкулацията на нагласите засега очертава отборите - БПЦ, МОН, СБУ, голяма част от учителите и родителите държат да бъде въведен предмет по обучение в християнско поведение. От другата страна на фронтовата линия са също немалка група родители, НПО-та, та дори и институцията на омбудсмана, която изрази тревога.

Проучване на „Тренд“ пък показа, че 57% от българите подкрепят идеята, а допитване на Синдиката на българските учители добави към данните и мнението на близо 70 на сто от педагозите, които подкрепят обучението по религия. Всеки от радетелите има своите аргументи - да се обърне детето към духовното, да намалее агресията в училище и да се научат учениците да бъдат толерантни към друговерците около тях.

Православната църква от години настоява вероучението да стане задължителен предмет в училище, издала е учебници от 1 до 12 клас, но засега то е само предмет на свободен избор на детето и родителите му, както в светското училище, така и в неделните училища у нас и зад граница. Да предприеме крачка още по-напред избра министърът на образованието Красимир Вълчев.

МОН: Оценки няма да има, а Църквата ще е само консултант

Министърът обещава, че по този предмет оценки няма да се пишат, а Църквата ще има само консултативна роля без да се меси.

„И сега в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) имаме учебен предмет „Религия“, който е част от раздела с факултативните часове. Бяха създадени и утвърдени три програми след много обсъждания, между които се избира. Едната е за православно християнство с елементи на конфесионално образование, другата е ислям с елементи на конфесионално образование, а третата е без елементи на конфесионално образование, с акцент върху история на религиите“, припомни Вълчев на среща със СБУ преди дни. „Това, което ние водим като разговор, е предметът да бъде част от задължителния учебен план и второ, да бъде разширен като значение и да не е единствено само „Религия“, а да бъде „Добродетели и религии“, обясни тогава министър Вълчев.

Министърът обобщи и трите групи мнения за изучаването на религия.

„Едното е, че не трябва да се учи, не трябва да има такъв предмет. Другото е, че трябва да има такъв предмет с акцент върху вероучението, нещо, което духовенството иска. Третата група мнения са, че трябва да имаме предмет, но повече насочен към изграждането на културните, етичните, историческите компетентности на децата. Ние ще намерим баланс между това и най-вероятно със Закона за предучилищното и училищното образование ще предложим този предмет да бъде включен в задължителния учебен план, но не точно с тази концепция, която е в момента в избираемите и във факултативните часове. Ще предложим предметът „Добродетели и религии“ да бъде подчинен на изграждането и формирането на добродетели у децата, или на възпитателната функция и да ги направим добри хора“, обяснява визията си Вълчев.

Планът е пилотно да се започне с изучаването на религиите в първи клас, но учебната програма и учебният план са подзаконови актове, те няма да бъдат разписани в закона, а ще се готвят едва след промяната му.

Всички европейски страни, членки на ЕС, имат час по религия, само във Франция няма, гласи цитираната от министъра статистика в подкрепа на намерението му.

Синдикатът на българските учители застана плътно зад идеите на МОН, а председателката му Янка Такева обяви, че 68% от преподавателите, които членуват в него, подкрепят въвеждането на учебен предмет „Добродетели и религии“ като част от задължителната подготовка на учениците. Синдикатът подкрепя образователния министър Красимир Вълчев в тази посока, каза Такева. Тя е предложила на МОН преподавателите по този предмет да бъдат учителите по български език, по история и философия, които преди това да преминат през допълнителна квалификация.

БПЦ от години настоява за задължително вероучение в училище

Министър Красимир Вълчев беше поощрен и поздравен от патриарх Даниил за политическата воля да въведе обучение по религия, а след срещата им по темата водачът на БПЦ обеща съдействие с експерти по време на обсъжданията. Образователната система трябва да направи децата не само знаещи, но и добри хора, пък обобщи виждането си министърът след разговора между двамата. А въпреки че СБУ огласи, че мнозинството педагози искат религиозно обучение на учениците, патриархът призна, че и досега, когато тези часове са само свободно избираеми, е срещал отпора на училищни директори.

„От работата ми като Видински митрополит мога да кажа, че се среща едно нежелание у някои директори на училища. В момента, както се преподава този предмет, до голяма степен зависи от личния принос на директора, на учителя - дали ще представи този предмет, дали ще го допусне - да запознае родителите в началото на годината, че има такъв предмет, че има такъв учител, че има учебници. Някои не желаят с презумпцията, че Църквата и вярата днес нямат място в нашето общество“, разказа в интервю за БНР духовният водач на православните у нас.

Среща на министъра на образованието Красимир Вълчев с патриарх Даниил за въвеждането на религиозното обучение
Снимка: МОН/БТА

И даде пример с математическа гимназия в страната, където чул следните коментари: „Каква вяра и каква Църква? Тук става дума за математическа гимназия, за каква вяра става въпрос“.

„Ето такива предразсъдъци още битуват у много хора. Резултата го виждаме, защото тази бездуховност, която цари в обществото, е продукт именно на такова мислене“, констатира патриархът. Според него идеята среща и голяма подкрепа от различни институции, партии, висши учебни заведения. „Виждат необходимостта, виждат трагичното състояние, до което материалистичният начин на живот довежда младите хора и каква безперспективност им дава за тяхното бъдеще. Те полагат усилия с много адекватна загриженост, с желанието да допринесат за въвеждането на предмета „Религия и православие“ в училищата - в редовната програма“, разказа още Даниил.

Родители подеха петиция срещу задължителното религиозно обучение

Много родители обаче недоволстват и дадоха израз на негативното си отношение към влизането на религията в клас, като изпратиха отворено писмо до МОН, парламента и до омбудсмана, в което изразяват тревогата си от перспективата това обучение да стане задължително. Негов инициатор е бившата учителка Ирина Манушева, която е и родител. В петицията до момента са подписали около 5000 родители и те твърдо се противопоставят на намерението на просветния министър.

„Водени от ясното съзнание, че образованието съставлява фундамента на обществото, а училището изпълнява както обучителна, така и важна възпитателна роля, без ни най-малко да омаловажаваме историческото, културното и общественото значение на религията и нейните институции и с дълбоко уважение към вярата и вярващите, каквито са и много от нас, бихме искали своевременно да заявим категорично несъгласие с идеята за задължително религиозно обучение в рамките на предучилищното и училищното образование“, пишат несъгласните родители в отвореното писмо. И подчертават, че са притеснени от изявленията в тази посока на редица политици, духовни лица и други поддръжници православната религия да стане задължителен учебен предмет.

„България е светска държава, чиято Конституция, макар да посочва традиционното място на източното православие, постановява разграничаване между държавата и религиозните институции и гарантира ненакърнимата свобода в избора на вероизповедание, религиозни и атеистични възгледи. Тази свобода е дълбоко залегнала и във Всеобщата декларация за правата на човека, а Европейската конвенция за правата на човека подчертава правото на родителите да осигуряват на децата си образование и преподаване в съответствие с религиозните и философски си убеждения“, изтъкват като аргумент да са „против“ родителите, подписали петицията. Според тях, ако се наблегне на православието, ще бъде нарушено формирането на толерантност и уважение към етническата, културната, езиковата и религиозна идентичност на гражданите.

„Убедени сме, че задължителното изучаване на точно определена религия, макар и традиционна за страната ни, накърнява тези фундаментални права. А дори да бъде предвиден свободен избор на изучаваната религия, задължителното религиозно обучение (твърде различно от изучаването на религиите в исторически и философски аспект) подронва облика на училището като водеща образователна институция“, категорични са в своето противопоставяне противниците на плана на МОН.

Готвят и протест в защита на светското образование

И докато МОН в четвъртък ще търси истината, която да се роди в спор и дискусия, на хоризонта се зададе и първият протест. Той е планиран за 15 май пред просветното министерство и е озаглавен „Училището не е църква“. По сценарий митингът трябва да прерасне в шествие до Народната библиотека. Организатори са противници на задължителното религиозно обучение, обединили се под името „Български либерален комитет“. Протестът си е поставил за цел да защити светското образование, обяснява във Фейсбук един от инициаторите - Христо Георгиев.

„Доволен съм, че за 40 часа имаме 1300 човека зад тази инициатива. Училището е държавата и като се въведе този предмет „религия“, държавата участва активно върху разпространяването на определен вид идеи, морални ценности и възгледи. Шествието е срещу задължителното религиозно образование, защото то може да раздели повече ученици и учители и училище, да не бъде голяма общност, която обединява“, изразява несъгласието си Георгиев пред БНР.

Инициаторът на протеста е категоричен, че религията няма място в училище. Но предлага идеи за реформа в образованието, като въвеждане на предмета „сексуално и емоционално образование“ и „медийна и финансова грамотност“. Децата трябвало да се научат да анализират кое е пропаганда.

Категорично сред несъгласните с религиозното обучение е и дъщерята на автора на „Осъдени души“ Теодора Димова, която го намира дори за опасно. Писателката разкри в телевизионни студиа притеснението си, че вероучението ще прокара пропаганден канал до Кремъл.

„В последно време християнската вяра се превръща в една идеологическа обвивка на проруската пропаганда и за мене толкова светкавичното въвеждане на задължителното вероучение в училище е просто още един канал тази пропаганда свободно да започне да тече“, каза Теодора Димова по бТВ през уикенда.

Деца в храма на откриването на новата учебна година по вероучение в Банско
Снимка: Община Банско

Реагираха и от Национална мрежа за децата - също твърди опоненти на намеренията на МОН за религиозно обучение.

„Огромна част от организациите членове на Мрежата изразяват съществени притеснения относно въвеждането на религия като отделен и задължителен предмет. Напомняме, че в България училищното образование е светско (чл. 11, ал. 2 от ЗПУО) и като такова следва да се базира на научни твърдения, основани на доказателства, развиване на умения за критично мислене...", гласи тяхната позиция.

Според НПО-мрежата „в конфесионалното образование (базирано на вероучение) се набляга на религиозните догми, които не оставят място за дискусия и тълкувание“. Освен това са убедени, че въвеждането на задължителни и отделни часове по религия създава и съществени рискове от разделение на базата на религия и противоречи на основен принцип в училищния закон - „формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин“.

Ученици от първи и трети клас на училище „Пенчо Славейков“ в с. Белащица, Пловдивско, които изучават вероучение в извънкласна форма, заедно с деца от местната детска градина, представят възстановка на Въведение Богородично
Според неправителствената организация има притчи и трактовки, които са неразбираеми за децата. „Напомняме, че към момента учебната програма на религията като избираем предмет включва обяснение за изискването на смъртно наказание за грехове и други неадекватни на съвременния свят и разбирането за човешките права догми“, предупреждават от Мрежата. Изтъкват още, че липсват и квалифицирани преподаватели, които да преподават в тези часове. Другият вариант, според тях, влизането на лица с религиозен статус в светско училище, е неприемливо.

Въпреки че омбудсман нямаме, от институцията също се обадиха и още преди да е взето решение за въвеждане на религиозно обучение в училище, отправиха предупреждението си към МОН.

Институцията на омбудсмана изпрати писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев с настояването да бъде предоставена изчерпателна публична информация по повод намерението на ведомството да въведе предмета „Религия и добродетели“ като задължителен в учебната програма на училищата в страната, съобщиха от пресцентъра на институцията. Поводът за реакцията на главния секретар на омбудсмана Айсун Авджиев са сигнали и жалби на родители и граждани, които са постъпили.

Откриване на новата учебна година по вероучение в Банско
Снимка: Община Банско

Хората изразяват различни позиции - от категорично несъгласие до пълна подкрепа на изучаването на религия и съобщават за създадени петиции (против задължителното изучаване на религия и в подкрепа на задължителното изучаване на религия), подписани от хиляди граждани, посочва той.

„В писмата си до институцията на националния омбудсман гражданите изразяват безпокойство относно гарантирането на светския характер на образованието, както и на свободата за избор на вероизповедание, религиозни и атеистични възгледи“, пишат до Красимир Вълчев от институцията на омбудсмана.

Авджиев посочва още, че има граждани, според които обучението по религия пък ще формира у учениците морална и ценностна система и ще съхрани българската национална идентичност.

Главният секретар на омбудсмана обобщава, че гражданите са обезпокоени и питат какво ще включват учебните програми по предмета в различните класове, как ще бъдат защитени правата на учениците от различни вероизповедания и на тези, които са атеистично настроени, как ще се гарантира светският характер на образованието и обучението в училище, включително дали има подготвени преподаватели по този предмет.

По всичко личи, че челният сблъсък по темата за учебен предмет по религии е налице, но ще има ли победител след него, или ще забъркаме още по-голям хаос в образователната система, тепърва ще станем свидетели. И няма да е през тази учебна година, която е към края си. Не е сигурно и дали подобни промени ще станат факт за следващата от септември, тъй като парламентът има дълга лятна ваканция, а рибата е още в морето, както се казва.