Четирите страни от Северна Европа – Дания, Норвегия, Финландия и Швеция – не биха могли поотделно да се противопоставят на Русия, която според тях ще може да възстанови военната си сила, за да се изправи срещу НАТО до края на десетилетието. Но след като последните две страни се присъединиха към алианса, всички те започнаха да обединяват военните си ресурси, за да се подготвят за отблъскване на евентуална агресия. Общият подход стана още по-актуален, след като Доналд Тръмп дойде на власт в САЩ, заплашвайки да отслаби подкрепата за алианса, пише The Wall Street Journal.
Швеция може да се похвали с развита отбранителна индустрия, произвеждаща подводници, бойни танкове и свръхзвукови изтребители. Норвегия има усъвършенствано морско разузнаване и бойни способности в Арктика. Финландия има една от най-големите армии в Европа и мощна артилерия. А датските специални сили имат десетгодишен опит на служба в опасни райони на Афганистан и Ирак. В същото време общият размер на икономиките на четирите страни е само малко по-малък от БВП на Русия.
„Имате регионална групировка, която има икономическия и ресурсен потенциал да изгради напълно интегрирана отбранителна промишлена база, каквато има Германия, но с много различно възприятие за заплахата и силна политическа воля“, казва Ерик Чиарамела, старши сътрудник на Берлинския фонд Карнеги за изучаване на Русия и Евразия и бивш старши анализатор на разузнаването на САЩ.
Северният блок може да послужи като модел за други групировки от държави, като тези около Черно море, добавя Мати Песу, старши научен сътрудник във Финландския институт по международни отношения. Той казва, че моделът може да служи и като защита срещу бъдещи провали, ако действията на Тръмп доведат до разпадане на трансатлантическия съюз: „Това е потенциален план Б, ако НАТО не проработи."
Държавите обединиха своите военновъздушни сили, създавайки Скандинавско съвместно въздушно командване през 2023 г. Миналата година те разработиха концепция за обща отбрана до 2030 г. в рамките на Северното отбранително сътрудничество (Nordefco).
По думите на бившия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, сега министър на финансите на Норвегия, скандинавските страни са приели обща политика за сигурност за първи път от 1400 г., защото са осъзнали значението на задълбочаването на военното сътрудничество. В крайна сметка, според скорошна оценка на датското разузнаване, Русия може да започне война срещу една или повече европейски страни от НАТО в рамките на три до пет години. Вероятността за това ще се увеличи, ако се сключи мир в Украйна и Русия получи възможност да превъоръжи и укрепи своята армия.
Северните страни са сред най-активните поддръжници на Украйна. Според Института за световна икономика в Кил към февруари Швеция е на 6-то място по военна помощ, отпусната за Украйна (като процент от БВП), Финландия е 5-та, Дания е 2-ра (и е дарила цялата си артилерия), а Норвегия е 11-та. Но Осло наскоро обяви удвояване на подкрепата за Киев до повече от 8 милиарда долара тази година.
Копенхаген разработи план за финансиране на закупуването на оръжия от украинското правителство от отбранителните предприятия на страната. Този подход, наречен „датски модел“, се използва от все повече европейски страни: вместо да снабдяват Украйна със собствени оръжия, които не могат да произведат навреме, те финансират производството им в Украйна, която познава по-добре бойните си нужди, успява бързо да адаптира производството си към тях и освен това получава икономически стимул.
Подкрепата за отбранителната индустрия на Украйна е сигурен начин за засилване на възпирането срещу Русия, докато САЩ блокират присъединяването на Украйна в НАТО, казва Анна Висландер, директор за Северна Европа в Атлантическия съвет: „Обединяването на нашите отбранителни индустрии е много силен сигнал."
