Докато Съединените щати и Иран подновяват ядрените преговори, сянката на Украйна тежи силно върху стратегическите съображения на Техеран. Последните непреки разговори в Маскат, Оман — с посредничеството на омански посредници — представляват значителна дипломатическа стъпка. Но подходът на Иран към тези преговори е дълбоко оформен от уроците, които извлича от опита на Украйна със Запада.
През 1994 г. Украйна се отказа от своя ядрен арсенал съгласно Будапещенския меморандум, като получи уверения от САЩ, Обединеното кралство и Русия, че ще бъде зачетен нейният суверенитет. Но анексирането на Крим през 2014 г. и пълномащабната инвазия на Русия през 2022 г. накараха иранските стратези да поставят под въпрос надеждността на подобни гаранции за сигурност. Този контекст подхранва скептицизма на Техеран към западните обещания и засилва настояването му да поддържа силна отбранителна позиция.
Ирански представители твърдят, че ядрената им програма е предназначена за мирни цели, с цел да уверят международната общност и да постигнат облекчаване на опустошителните санкции. Въпреки това те поставят категорична граница, що се отнася до балистичните им ракетни способности и други отбранителни активи, разглеждайки ги като жизненоважни възпиращи средства срещу евентуална агресия. Съдбата на Украйна служи като сурово напомняне за уязвимостите, произтичащи от разоръжаване без изпълними гаранции за сигурност.
Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA), подписан през 2015 г. между Иран и страните от групата P5+1 — Китай, Франция, Германия, Русия, Обединеното кралство и САЩ — беше знаково споразумение за ограничаване на ядрените дейности на Иран в замяна на облекчаване на санкциите. Съгласно споразумението, Иран ограничи обогатяването на уран, намали запасите си от обогатен уран и позволи цялостни инспекции от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
Но през 2018 г. САЩ едностранно се оттеглиха от JCPOA по време на администрацията на Тръмп, като повторно наложиха тежки икономически санкции на Иран. Този ход не само обтегна отношенията, но и накара Техеран постепенно да намали спазването на споразумението. Разпадането на JCPOA остава основна точка на разногласие, като Иран го посочва като доказателство за ненадеждността на Запада в поддържането на международни споразумения.
Изборът на Маскат за място на настоящите непреки преговори е както стратегически, така и логистичен. Чрез използването на посредници Иран цели да осигури по-широка международна подкрепа и надзор над всяко споразумение. Това отразява желанието да се избегнат капаните, в които попадна Украйна, където двустранните гаранции не успяха да предотвратят външна агресия. Техеран вярва, че неутрални трети страни могат да добавят слой отчетност и да увеличат вероятността за спазване на поетите ангажименти.
Непрекият формат също така помага на Иран да управлява вътрешния политически натиск. Пряко ангажиране със САЩ — особено с оглед на твърдата позиция на сегашното иранско ръководство — би могло да бъде политически неприемливо. Медиираните преговори предоставят начин за водене на дипломация без да се създава впечатление за капитулация пред западните изисквания.
Докато Иран извлича предпазливи уроци от Украйна, съществуват и взаимни поуки за Киев. Понякога непостоянното разчитане на западна подкрепа от страна на Украйна подчертава значението на самодостатъчността и диверсифицираните съюзи. Твърдият ангажимент на Иран към запазване на своите отбранителни способности — въпреки международния натиск — подчертава стратегическата стойност на автономията.
Ангажиментът на Иран с несвързани със Запада сили като Русия и Китай също отразява външнополитически подход към многополюсен свят. Украйна, традиционно ориентирана към Запада, би могла да обмисли разширяване на своите дипломатически и икономически връзки и с държави от Глобалния юг — като Индия — с цел укрепване на устойчивостта срещу външни шокове.
С наближаването на следващия кръг от преговори, както Вашингтон, така и Техеран се изправят пред значителни препятствия. САЩ се стремят да предотвратят разработването на ядрено оръжие от страна на Иран, докато Иран изисква премахване на санкциите и признаване на правото му на мирна ядрена енергия. Каналът в Маскат е възобновил дипломатическия диалог, но остават съществени различия.
Междувременно Иран е засилил развитието на своите ракетни и дронови технологии — някои от които са използвани от Русия в Украйна. Ефективността на тези системи във военно време укрепва вярата на Иран в тяхната възпираща стойност. Ирански военни представители твърдят, че силният ракетен арсенал е от съществено значение за поддържането на „баланс на страха“ и за възпиране на противници. Според тях, само конвенционални сили може да не са достатъчни срещу технологично напреднали противници.
Участието на Иран в ядрените преговори е съпроводено от дълбоко вкоренени опасения относно бъдещи заплахи. Техеран се опасява, че промяна в глобалната динамика след две десетилетия може да го остави уязвим, ако настоящите отбранителни способности бъдат компрометирани. Това подхранва настояването му за споразумения, които включват силни механизми за принудително изпълнение и съответствие, за да се предотвратят бъдещи предателства. Страхът да не последва съдбата на Украйна — отказвайки се от възпиращите си сили само за да се изправи срещу агресия — силно влияе на неговата преговорна позиция.
В този сложен геополитически пейзаж, опитът както на Иран, така и на Украйна подчертава деликатния баланс между дипломацията, възпирането и националния интерес. Както историята е показала, залогът е висок — а последиците от погрешна преценка могат да бъдат дълбоки.
Ибрахим Ал-Мараши и Мохамед Еслами, The Kyiv Independent. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
