Все още неработещият ГКПП Рудозем-Ксанти обедини лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов и неуспелия кандидат за депутат от ГЕРБ-СДС Тодор Батков-син в общ популизъм и патос.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и неуспелият кандидат за депутат от ГЕРБ-СДС Тодор Батков-син обединиха популизъм и патос край все още неработещия ГКПП Рудозем-Ксанти на българо-гръцката. Пунктът, през който ще са възможни и товарни превози, беше предвиден за пускане на 1 януари т.г. - датата, от която България вече е част от Шенгенското пространство.
Забавянето му се дължи на незавършената инфраструктура от гръцка страна, а тандемът Костадинов-Батков се възползва от недоволството на родопчани, които чакат тази пътна връзка близо 30 години. Спогодбата за отварянето на три ГКПП по границата с Гърция, срещу които България дава 29% от оттока на река Места, беше сключена през 1995 г. и ратифицирана от парламента на следващата година. Рудозем-Ксанти е единственият, който още не е отворен, а по границата с Гърция са изградени други шест.
Политическа драматургия
От гледна точка на политическата драматургия протестът на границата е от лесните за организиране и ефектен за снимане. Телена ограда и бетонни заграждения, поставени от гръцките власти, спират преминаването, а зад тях е най-тежкият участък от 49-километровото трасе от границата до село Димарио, което е черен горски път.
Местните хора са недоволни, тъй като разчитат на връзката, за да се съживи обезлюдяващият район с ограничени икономически възможности. За последното тримесечие на 2024 г. област Смолян, в която няма жп линия, магистрала, нито първокласен или скоростен път, е на последно място по средна заплата в България - 1602 лева при 2413 лева средно за страната. Затова не е трудно да излязат протестиращи, а за останалото са достатъчни микрофони и ядосани като Батков, който беше заявил по bTV, че „на 10-ти (април, б.а.) ще пия кафе в Гърция, ако има ограда - ще я режем“.
Нищо такова не се случи, но пък снимки с ъглошлайф на фона на оградата се появиха в медии и социални мрежи.
„Гласовете на народа”
Подобни акции позиционират Костадинов и Батков-син като „глас народен“. Забавянето на пункта е платформа и за националистически настроения. В края на март Тодор Батков и още неколцина се появиха там, яздейки коне, за да стигнат до „Демирджик“, където, по думите му, живеят „българи мюсюлмани“. „Демирджик“ е старото име на село Димарио, което до 1919 г. е било под български контрол.
Възползват се и от „Възраждане“ - в декларация по-рано през април те критикуват гръцките власти, които не искат да отворят границата, защото „от едната и от другата страна на Родопите живеят българи“, а помежду им е „изкуствената граница, наложена след Втората световна война“. От май 1941 г. България поема административното управление на цяла Западна Тракия с център Ксанти, но след края на войната територията окончателно остава в границите на Гърция.
Въпреки активността си по „Рудозем-Ксанти“, досега „Възраждане“ така и не е взела мандат от Смолянския избирателен район. Но на последните избори „Величие“ спечели един от общо четирите. Може пък на следващите избори Костадинов да обедини усилия с Батков-младши, обявил се за „пазител на традициите“.
На последните избори на 27 октомври м.г. Тодор Батков-син беше втори по брой преференции в листата на ГЕРБ за 22 МИР-Смолян - 2918. Но така и не успя да бие д-р Красимир Събев, спечелил 3712, и въпреки силната подкрепа на местните кметове на ГЕРБ, не влезе в парламента. Неуспехът не е отказал от политически амбиции сина на известния адвокат Тодор Батков, бивш собственик на ПФК „Левски“ и в миналото адвокат на изгонения от България Майкъл Чорни. Корените на фамилията са от смолянското село Левочево. По всичко личи, че Батков-син ще продължи с участието и на следващи избори, но с чия листа е рано да се каже.
Влизането на България в Шенген улесни пътуването до Гърция Снимка: DHA
Труден за изграждане път
Не се говори така високо обаче за трудностите на гръцката страна при строителството на пътя до границата. За свлачищата се разбра преди повече от 2 години и срокът за изпълнение се удължи с аргумента за „форсмажорни обстоятелства“ най-напред до края на 2023 г., а после - и до края на 2024 г. Увеличи се и стойността на отсечката - от 38.8 млн. евро на 43.6 млн. евро, която се финансира не само от европейски, но и от гръцки програми. Причината е, че заради обжалване на обществена поръчка са изгубени част от европейските средства, а преди близо година е обявена нова за последния участък от пътя.
Само в последните 3.3 км от 8-километровата отсечка от село Димарио до българската граница, която е труден планински терен, са предвидени 6 моста с обща дължина 651 метра и един тунел, дълъг 150 м (за целия път са общо осем моста и два тунела). Участъкът е част от вертикалната ос на „Егнатия Одос“ №70 (Ксанти-Ехинос-България), която вече е включена в разширената Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T).
За сравнение, от българска страна е построен само един 10-километров двулентов път, за който сега от Смолян настояват за ремонт, и сгради за митническа и гранична администрация, които вече са ненужни.
Лесно позициониране
Костадинов, който изгражда реториката си върху евроскептицизъм и внушения от типа, че Шенген е „пълна измама“, използва проблема с ГКПП-то край Рудозем, за да твърди, че Атина „шантажира“. Причината - водите на река Арда. Преди два месеца национал популистите от „Възраждане“ се опитаха да разпалят темата, че България „подарява“ на Гърция вода от Арда.
Срещу водата обаче България получава електроенергия от Гърция през зимния сезон. Водните количества се отпускат по силата на репарационното споразумение с Гърция от 1964 г. С тях се напояват близо 820 хиляди декара в област Еврос и косвено още над 300 хиляди. Гръцките фермери са наясно колко важни са водите на Арда и настояват новата спогодба, за която преговарят двете страни, да се сключи преди май месец. Как ще бъдат защитени българските интереси в нея зависи от условията, които ще договори кабинетът на Росен Желязков.
Опит за влошаване на двустранните отношения
В една незавършена пътна връзка между България и Гърция се преплитат много интереси - политически и икономически.
Отварянето на Рудозем-Ксанти ще осигури втора директна връзка между Южна България и Северна Гърция, заедно с вече претоварения ГКПП Маказа-Нимфея, който поема трафика от Югоизточна България към Егейско море. Туризмът също ще се оживи. Статистически данни показват, че близо една трета от нощувките в Смолянска област са на гръцки граждани.
Докато това се случи, политици като Костадинов ще продължават да се заиграват с гражданското недоволство. Той вече обяви, че ще поиска „от правителството да окаже натиск върху Гърция да отвори незаконно затворения от нея път“, а по-рано настоя и Европейската комисия да се намеси. Зад маската на загриженост всъщност вбива клин в двустранните отношения, а това още повече ще забави пътя до Ксанти.
