България е особено податлива на руско пропагандно влияние – не само заради географията си, но и заради историята. Това коментира пред Дарик радио Георги Ангелов, старши анализатор по дезинформация в Sensika Technologies – компания, която следи и анализира информационни потоци в световен мащаб, включително социални мрежи, медии и телевизии.

Според последния доклад на Sensika, дезинформационната активност на Русия в глобален мащаб е не просто масирана – тя е впечатляващо таргетирана.

„Първите мишени са страните от бившия Съветски съюз, като начело е Молдова – заради политическото напрежение и предстоящите избори. Следват други постсъветски държави, а веднага след тях идват Балканите и Централна Европа. Сърбия е на четвърто място, а България – около осмо-девето по степен на таргетиране“, обяснява Ангелов.

България е сред топ 10 на страните, към които е насочена руската дезинформация, според данните на Sensika.

СССР 2.0 и историческата слабост на Балканите

Ангелов изтъква, че новата идеологическа доктрина на Кремъл е „СССР-2“. Податливостта на България и Сърбия според него идва от общите емоционални и исторически връзки с Русия – споделен език, православие, симпатии и дългогодишна пропагандна традиция.

„Сърбия държи ключа към интеграцията на Балканите, а България е с отворена врата за руско влияние. Историческите и емоционалните връзки продължават да бъдат основен канал“, посочва анализаторът.

Мрежата – голяма, многогласна и почти невидима

След началото на войната в Украйна и блокирането на официални руски медии като Russia Today и Sputnik, руската пропагандна мрежа се пренастройва – към Telegram, към сайтове, към платформи с регионален фокус.

„Става дума за около 190 домейна. Част от тях са насочени към украински градове, други – към конкретни страни от ЕС. Материалите не винаги изглеждат като класическа руска пропаганда – понякога са дори в духа на местната критика, но с ясно проруска рамка“, обяснява Ангелов.

Пропагандата е многоезична – с версии дори на езици като маори и баск, а обемът ѝ се измерва в стотици хиляди материала на ден.

„Целта не е само да разпространиш дезинформация, а да посееш съмнение, да подкопаеш доверието. Русия още през 2011 г. обяви НАТО за враг. Тоест, военните действия може и да не са започнали, но информационната война е в ход отдавна“, казва анализаторът