България е изпратила за одобрение в Брюксел предложението си за промени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), от който отпадат осем проекта за над милиард лева, както и най-сетне реформите и проектите по новата глава от плана – REPowerEU, добавящ близо 480 млн. евро към безвъзмездно предоставяните евросредства. България е единствената в ЕС, която не беше представила своите допълнителни енергийни проекти.
Сега става ясно, че почти половината бюджет по REPowerEU – 236.5 млн. евро, са предназначени за държавния „Електронерегиен системен оператор“ (ЕСО) за дофинансиране на вече получаващия евросредства проект GREENABLER. Той предвижда реконструкция на около 606 километра електропроводи 110 kV и удвояване на около 84 километра електропроводи 110 kV, за да се увеличи преносната способност на съществуващи въздушни електропроводни линии. Инвестицията ще осигури техническата възможност към националната мрежа да бъдат присъединени след 2026 г. около 2000 MВ нови възобновяеми енергийни източници. Това трябва да стане до 30 юни 2026 г.
Други 80 млн. евро са предвидени за създаването на „разпределена маневреност“ на електропреносните и електроразпределителните мрежи, от които също ще се възползва ЕСО. Парите са за телекомуникационна мрежа за наблюдение, оперативно управление, измерване, анализ и планиране на преносните и разпределителните електрически мрежи в България.
Крупна част от допълнителните средства за енергийни проекти – 120.600 млн. евро или четвърт от общия бюджет, са нарочени за допълнителни инвестиции в националната система за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници – (RESTORE). В момента в ПВУ са предвидени 1.2 млрд. лв. за батерии за ток, но кандидатстващите проекти надхвърлиха 5 млрд. лв. Все още върви тяхната оценка. Вероятно големият интерес на инвеститорите е причината да се поискат още средства за такива съоръжения. Те трябва да бъдат готови до 31 август 2026 г.
39.700 млн. евро са заложени за инсталиране на фотоволтаични системи в приблизително 840 съществуващи сгради за социални услуги и за предоставяне на приблизително 250 електрически лекотоварни превозни средства и свързани зарядни станции на общини, които предоставят държавно делегирани социални услуги. Те трябва да са факт до 30 юни 2026 г.
Правителството предвижда с 2.5 млн. евро от REPowerEU да разработи до края на настоящата година база с данни за енергийно бедните и уязвими домакинства в България, за да може с либерализирането на пазара на ток за домакинствата онези, които са в нужда, да получават държавно подпомагане. В същия срок трябва да са готови най-сетне и конкретните мерки за енергийни помощи.
Именно създаването на рамка за управление на енергийната бедност и подготовка за либерализация на пазара на дребно е едната от трите реформи в енергетиката, предложени на Брюксел от българското правителство. Другият поет ангажимент е процедурите за присъединяване на нови възобновяеми и съхраняващи мощности да станат прозрачни. За целта ще се разработи публично достъпна онлайн карта за наличния капацитет на електропреносната мрежа.Тя ще се актуализира поне веднъж месечно.
Третата предложена реформа е подобряване на функционирането на балансиращия пазар и насърчаване на гъвкавото потребление на електроенергия. Това ще стане чрез присъединяването на ЕСО към международната платформа за балансираща енергия PICASSO, в която участват 26 европейски преносни оператора и която позволява изчистване на дисбаланси при излишък или недостиг на електроенергия в страната ни с такава от европейски държави, пише в изпратения до Брюксел документ. Всъщност ЕСО вече е част от тази платформа. През февруари тази година операторът с евключи, макар и само на хартия https://www.mediapool.bg/zasega-samo-na-hartiya-bulgaria-mozhe-da-balansira-energiynite-si-nuzhdi-s-evropeiski-darzhavi-news367955.html. Причината е, че ЕСО е първият присъединил се от Югоизточна Европа мрежови оператор и няма граница с някой от останалите партньори в мрежата. Така реално включването е само на техническо, но не и на пазарно ниво.
Официално от променения ПВУ отпадат осем проекта за над 1 млрд. лв. като обяснението за това е, че реализацията на част от тях е силно забавена и няма как да стане в рамките до края на август 2026 г., каквито са изискванията на механизма, а дпо други проекти се обжалват обществените поръчки и отново нямат шанс да приключат навреме, за да получат европарите и така плащанията за тях трябва да дойдат от държавния бюджет, който не може да си го позволи.
Няма да се финансират проекти за зелен водород (64 млн. лв), за геотермална енергия (343 млн. лв.), за бордово оборудване на влакове (63 млн. лв.). Предвидените 300 млн. лв. за ВиК общински проекти се орязват, тъй като се обжалвани, но финансирането ще бъде осигурено по програмата „Околна среда“. Аерокосмическият център за 110.6 млн. лв. ще се финансира от оперативната програма „Иновации“ и отпада от плана за възстановяване. Няма да се предоставят и 61.8 млн. лв. за дигитализиране на държавните регистри, както и 46.6 млн. лв. - за националната система 112. Близо 30.5 млн. лв., предвидени за интегриран подход в опазването на зоните от НАТУРА 2000, също отпадат и се очаква средствата за това да дойдат от оперативната програма „Околна среда“.
Преди месец вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че започва приемането на изискваните от Брюксел като част от ПВУ законопроекти с цел отпушване на направеното още през октомври 2023 г. искане за плащане на 1.4 млрд. лв. по ПВУ. Целта е да бъдат оползотвори над 70% (около 7.8 млрд. лв.) от средствата по ПВУ до края на август 2026 г. Неусвоените около 30% (около 3.5 млрд. лв.) от ПВУ няма да бъдат загубени, а ще се инвестират във военната индустрия или за покриването на средства по военни поръчки, каза тогава Дончев.
