Положението с овошките е страшно, но държавата ще компенсира земеделците

Черно-кафяви - така изглеждат цветовете на черешите в Кюстендилско. Всичко е попарено от студа. „Забравете за кюстендилска хрущялка тази година“, казва Евгени, земеделски производител от село Горна Гращица, Кюстендилско.

Собственици на череши се питат дали ще има поне „една шака череши, да апнеме“, както казват възрастните хора в Шоплука.

Подобна е картината в почти цяла България, с изключение на югоизточната част. Костилковите овошки - череши, праскови, кайсии, джанки и сливи са измръзнали, след като минусовите температури през април се задържаха близо седмица, докато дърветата бяха в цъфтеж.

Не ги спаси дори паленото на слама между редовете. В село Гаврилово, Сливенско, където са около 70 на сто от насажденията с праскови, прибегнаха до този стар метод за спасяване на овошките. Така в 5 сутринта бдителни селяни подали сигнал за пожар на 8 април.

„По всяка вероятност българските земеделски стопани, които отглеждат череши, праскови и кайсии тази година няма да имат реколта или тя ще бъде в минимални количества, като при всяко положение ще претърпят и сериозни финансови загуби“, коментира Роман Рачков, експерт по агрономия и земеделие, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита пред специализирания сайт „Климатека“.

„Безспорно сезонът ще е тежък и труден. Размерът на щетите ще е ясен след 5 - 10 май. Дано ситуацията не се окаже трагична, защото това ще е проблем за цялата верига - от производителите, през преработвателите до потребителите. Всеки ще го усети по джоба си“, каза Микеле Санторели пред Mediapool. Той е един от най-големите производители и преработватели на череши в България.

Бедствено положение

Промените в климата отдавна не са абстрактен риск.

„По принцип най-студеният месец у нас е януари, но тази година тази роля се падна на февруари. След топлото време през първия месец на годината, отбелязахме най-студения февруари от 2013 г. насам, като след средата на месеца се установи зимна обстановка над цялата страна. Отрицателните температури нанесоха щети, които бяха най-сериозни в Североизточна България, където са съсредоточени кайсиевите насаждения“, казва Надежда Шопова, инженер агроном и асистент в секция „Климат“ в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН, пред „Климатека“.

По данни на НИМХ в периода 16 - 24 февруари в много райони на Североизточна България е отчетена студена вълна с поне 5 последователни дни с минимална температура на въздуха под минус 10°С, т.нар. ледени дни. В село Главиница, област Силистра, на 22 и 23 февруари минималната температура падна под минус 20°С. В Кнежа и Драгоман термометрите показваха минус 19°С, а в Добрич достигнаха до минус 21.6°С.

При кайсията в агростанция Силистра още тогава са установени повреди от измръзване. С последвалите отрицателни температури под минус 3°С на 20 март и 8 април в много райони щетите по насажденията нараснаха, казва Надежда Шопова.

„Получи се вълна от критични температури в различни етапи от развитие и при различни условия, комбинацията, от които ще оформи крайния процент на повредите по дръвчетата“, коментира Надежда Шопова.

Освен костилковите овошки уязвими към внезапните студове са и култури като рапицата, ако се намира в чувствителна фаза на развитие през този период. Температури до минус 6°C през април са изключително ниски и могат да причинят сериозни щети.

Освен за избързала в развитието си рапица, рискове има и за вече поникналия слънчоглед, който също може да бъде засегнат от резки температурни спадове, коментира още Шопова.

В Кюстендилско в продължение на цяла седмица - в периода от 7 до 11 април, температурите бяха отрицателни, което се отрази на цъфналите череши - една от основните култури в този край наред със сливите. При сливите пораженията изглеждат по-малки.

По това време в града беше и заместник-министърът на земеделието Иван Капитанов, който на място усети ефекта от студа. Областният управител на Кюстендил Александър Пандурски обяви бедствено положение на 11 април заради пораженията нанесени на овощните насаждения след студа. По данни на Института по земеделие в Кюстендил унищожена е реколтата от череши, сливи, джанки, вишни и други костилкови видове.

Стопаните от Пловдив и Пазарджик също търпят щети по черешите и едва ли ще изкарат за продан в началото на май, както бяха свикнали столичани, коментира Красимир Кумчев, земеделски производител пред Mediapool. По думите му все още не е ясно дали са оцелели черешовите насаждения, които са разположени по северните склонове на Родопите.

Едно е сигурно - освен производителите , щети ще има и за потребителите заради ограниченото местно предлагане. Ще се разчита на внос на плодове, но и той не е сигурен, защото не само България е била обхваната от студената вълна през април. Засегнати са още южна Италия, северната част на Гърция и Турция, каза Микеле Санторели.

Компенсации

Най-коментираната тема сред собствениците на овощни насаждения сега е какви обезщетения ще получат за провалената реколта от държавата. В понеделник - 14 април, производители заляха общинската служба по земеделие в Кюстендил със заявления за обезщетение, след като земеделският министър Георги Тахов обеща компенсации. Фермерите обсъждаха обещанията на властта и пресмятаха - тези със застраховани площи ще вземат около 400 лв./дка, а без застраховки по-малко - около 300 лв./дка. Така разчели думите на министър Тахов. Надеждите им са помощта да бъде изплатена през лятото.

„За да бъдат изплатени компенсации, средствата трябва да дойдат от другаде - от бюджета за образование, култура, отбрана, пенсии, пътища или други обществени нужди. И тук стои основният въпрос: трябва ли обществото да поема загубите на частни субекти? По мое мнение - не. Всеки земеделски стопанин следва да оцени рисковете в сферата, в която работи, и да предприеме адекватни мерки. Сред тях задължително трябва да бъде и застраховането на трайните насаждения срещу реално предвидими природни рискове“, смята Роман Рачков, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита.

Според него, ако държавата дава компенсации във всякакви подобни ситуации има риск да се създаде практика, при която всеки започва да търси компенсации, което изкривява свободния пазар.

Очевидно обаче Роман Рачков не знае, че от миналата година държавата автоматично взема процент от плащанията на земеделците именно, за да ги компенсира при неблагоприятни климатични условия.

Освен това застрахователите дават застраховки за трайните насаждения след 20 април, оплакаха се фермери. Тук е мястото на държавата да се намеси законодателно в регламентирането на процеса, като се вземат предвид реалните и актуални метеорологични условия, които очевидно се променят под влиянието на климатичните промени, коментира Роман Рачков.

Според него алтернативен подход би бил държавата да насърчи земеделските производители да се самоорганизират и създадат собствен гаранционен фонд, който да покрива евентуални бъдещи загуби от подобни събития. Този фонд би могъл да включва и минимално държавно участие, както и с такова от страна на застрахователите. Какъвто и модел да се избере, е ясно, че не можем да продължаваме по досегашния начин, коментира Рачков.

Какво може да се направи?

Според инженер-агронома Надежда Шопова, при вече нанесени щети, възможностите за реакция са ограничени. За бъдещи рискове фермерите могат да използват прогнози, които са базирани на дигитални модели и изкуствен интелект. Предварителна 3-дневна прогноза, увеличава времето за реакция и защита на реколтата.

Някои агрохимични препарати също могат да забавят растежа, но при напредналата фаза на развитие те вече не са ефективни. Възможно е изгаряне на органични отпадъци за затопляне на насажденията, но този метод изисква предварителна подготовка. Подобен случай, но за защита на лозята от измръзване, имаше неотдавна и във Франция, каза Шопова. Примерът от Сливенско обаче показва, че когато цяла седмица температурите са отрицателни е трудно да се спасят овошките.

„Важно е и фермерите да съобразяват агроклиматичните особености на региона, тъй като при прекалено напреднал разсад и овошки, мерките могат да са недостатъчни. Преосмисляне на избор на култури и сортове, сроковете на сеитба и засаждане на открито, както и ранното застраховане, са основни стратегии за намаляване на рисковете в бъдеще“, коментира Шопова пред „Климатека“.

Експертите са единодушни, че занапред ще сме свидетели на все по-променливи и непредвидими климатични условия. Затова е необходимо да бъдат взети мерки.

Фермерите да са активни при управлението на риска, като ключова роля тук е застраховането на насажденията. От друга страна застрахователите трябва да предлагат атрактивни пакети, за да ги привлекат. Държавата може да подпомогне процеса чрез стимули и законодателни инициативи, както и чрез насърчаване на създаването на гаранционни фондове. Нужна е и национална стратегия за адаптация към климатичните промени в земеделието.