Финансирани от Съюза изследователи изследват проблема със скрития глад в Европа, за да разберат защо хора, имащи достатъчно храна, може да не получават достатъчно микроелементи за поддържане на добро здраве

С почти 30-годишен изследователски и преподавателски опит в областта на човешкото хранене, професор Кевин Кашман е предоставил множество съвети за храненето на отделни лица, медиите и правителството.

Сега, като ръководител на катедрата по храни и здраве в Университетския колеж в Корк, Ирландия, Кашман координира мащабна финансирана от ЕС научноизследователска инициатива, наречена Zero_Hidden Hunger_EU, заедно с колегата си, професор Мейрид Кийли, до неотдавна ръководител на Училището по науки за храните и храненето към Университета. Многонационалният изследователски екип, който те ръководят, проучва проблема със скрития глад в Европа.

Скритият глад е налице, когато човек може да има достатъчно храна, но не получава достатъчно количество от един или повече от жизненоважните витамини или минерали, необходими за поддържането на добро здраве.

Изследователският проект започва през януари 2024 г. и ще приключи през декември 2027 г. Той обединява експерти от 10 държави от ЕС, Обединеното кралство и Швейцария, както и Международната агенция за изследване на рака, Европейския съвет за информация за храните и Европейския алианс за обществено здраве.

Изследователите работят съвместно, за да разберат по-добре колко разпространен е проблемът със скрития глад и да предложат решения, които подобряват освен това устойчивостта на продоволствената ни система като цяло.

Необходимостта да се набавят витамини и минерали от устойчиви продоволствени системи е в центъра на извършваната работа. Тя е израз на общия стремеж на ЕС за насърчаване на екологосъобразни и устойчиви практики в производството и преработката като част от неговата политика „Храни 2030“.

Скрит глад, скрито въздействие

Когато не консумирате достатъчно храна, признаците на гладуване обикновено се забелязват лесно. Но ако не получавате достатъчно микроелементи от храната, която ядете, отрицателните последици може да останат незабелязани, докато не настъпи сериозно увреждане, а понякога дори и след това.

Ефектите от недостига на микроелементи в по-голямата си част може да не са видими външно. Поради това Световната здравна организация (СЗО) използва термина „скрит глад“, за да опише тази особена форма на недохранване.

Кашман, до неотдавна член на експертната група на СЗО по изискванията за хранителни вещества за кърмачета и малки деца, фокусира своите изследвания основно върху витамините D и K, както и върху хранителния режим и здравето на костите.

„Симптомите за недостиг на микроелементи могат да бъдат най-различни, но трудни за откриване“, казва той.

Някои дефицити на микроелементи са по-очевидни. Недостатъчният прием на фолиева киселина (витамин B9) в храненето на бременните жени може например да доведе до раждане на бебета с дефекти на главния или гръбначния мозък. Глобално проучване показва, че една на всеки пет жени в репродуктивна възраст в Обединеното кралство вероятно не получава достатъчно фолиева киселина.

Въздействието на други дефицити може да не е непосредствено видимо. Ако тялото не получава достатъчно микроелементи, това може да засегне метаболизма и състоянието на множество органи може бавно да се влоши. Особено уязвими са децата, защото телата им имат големи изисквания.

„Желязото и цинкът са от решаващо значение за растежа и развитието. Витамин D и калцият също са основни хранителни вещества за подпомагане на децата в тяхното развитие“, казва Кашман.

Повишен риск за здравето

Кийли, която има над двадесетгодишен научноизследователски опит в човешкото хранене и здраве, подчертава значението на скрития глад и при възрастните.

„Хората може да свързват липсата на желязо с анемия или умора. Но те не свързват непременно липсата на калций с високото кръвно налягане по време на бременността“, казва Кийли. Калцият помага на кръвоносните съдове да се свиват и разширяват, когато е необходимо, понижавайки кръвното налягане.

Според нея хората могат да живеят дълго време с нисък прием на основни хранителни вещества, но с времето клетъчният им метаболизъм намалява. Това засяга всички основни органи, в това число имунната система, и може да доведе до повишен риск от заболявания.

„Това може да ги изложи на риск от сърдечно заболяване и инсулт или да ги направи по-уязвими на вирусни или бактериални инфекции“, казва тя.

Често срещани дефицити

Вниманието на финансираните от Съюза изследователи е насочено върху хранителните вещества с особено значение. Те включват минерали като желязо, калций, йод, селен, магнезий, калий и цинк. Основните витамини, представляващи интерес, включват витамин D, фолиева киселина, витамин B12 и витамин A.

Определени групи от населението са по-склонни към дефицити — например възрастните хора, подрастващите деца и бременните жени. Като цяло, според изследователите около 70 % от населението е изложено на риск от недостиг на микроелементи.

Хранителният режим също може да изложи някои хора на риск. Хората, които следват веганска диета, са по-застрашени от дефицит на витамин B12, докато онези, които избягват млечни продукти, може да не получават достатъчно рибофлавин, калций или йод. Това са само части от по-голямата картина, но важни елементи от пъзела все още липсват.

„Основният проблем е, че не знаем колко широко е разпространен недостигът на микроелементи“, казва Кашман.

Според изследвания в Обединеното кралство около 30% от децата под 5-годишна възраст са с дефицит на желязо. Кешман посочва, че не знаем какъв е този процент за останалата част от Европа. Тези празноти в знанието затрудняват създателите на политики и политиците да определят най-добрите начини за решаване на проблема.

Обогатяване с хранителни вещества

Едно решение е хората да приемат добавки, но това е нещо, което според Кешман вероятно прави само около една трета от населението.

„Можете да давате насоки за храненето“, казва Кашман. „но те не винаги се следват в достатъчна степен, за да окажат въздействие върху здравето на населението.“

Друга възможност е добавяне на микроелементи директно в често използваните храни, като например млякото, зърнените храни и хляба.

Има големи различия в този подход в рамките на Европа и в световен мащаб. В Южна Америка, Австралия, САЩ и Канада има изискване определени храни да бъдат обогатявани например с фолиева киселина (синтетична форма на витамин B9), докато в по-голямата част на Европа се приема доброволният подход. Скорошно проучване, публикувано в списание Lancet, показа въздействието на тези подходи върху нивата на фолиева киселина и здравето.

„Опитите за подобряване на продоволствената система чрез добавяне на повече микроелементи в нея са показали най-широко въздействие“, казва Кашман. „В крайна сметка обаче решението за възприемане на стратегия за обогатяване на храните зависи от правителствата на държавите от ЕС“, признава той.

Търсене на данни

Създателите на политики ще вземат по-лесно решения, след като Европа разбере по-добре колко широко разпространен е проблемът със скрития глад и кои са най-засегнати.

„Липсата на данни е огромна. Трябва да я запълним, преди да можем да създаваме политики“, казва Кашман.

Кашман участва в проведената на 26 и 27 март 2025 г. в Париж международна среща на високо равнище „Изхранване за растеж“ (N4G), за да сподели какво е установил екипът му досега за недостига на микроелементи в Европа.

N4G се провежда на всеки четири години и събира правителства, международни организации, компании и гражданското общество, за да мобилизира ангажименти и ресурси за подобряване на храненето в световен мащаб.

Кашман смята, че Европа може да се поучи от държави в Африка и Азия, където проблемите с недохранването са по-широко разпространени и където въздействието на недостига на микроелементи върху здравето и икономиката е по-широко проучено.

Според Кашман извършените анализи показват, че всяко евро или долар, изразходвани за подобряване на храненето, могат да спестят хиляди от намалените разходи за здравеопазване. Той се надява, че данните от Европа ще допринесат за общите усилия за подобряване на храненето за всички и ще повишат устойчивостта на производството на храни.

Изследванията в тази статия са финансирани от програма „Хоризонт“ на ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия.

Повече информация:

    Zero_HiddenHunger_EU

    Уебсайт на проекта Zero_HiddenHunger_EU

    „Храни 2030“

    Изхранване за растеж

​Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.