Търсенето на мирен изход от войната в Украйна напоследък показва, че разузнавателните служби на руския президент Владимир Путин изместват външното министерство в международните преговори на високо ниво, нещо, което според анализаторите по сигурността никога не се е случвало, дори в разгара на Студената война.

„Уолстрийт Джърнъл“  прави този извод поради факта, че в преговорите между Русия и САЩ за Украйна миналия месец се появи ново лице – рядко излизащият „на светло“ генерал от разузнаването Сергей Беседа.

Той е един от най-могъщите руски шпиони, който рядко е бил сниман; от десетилетия той е избиран да ръководи най-секретните операции на Владимир Путин. Сега стана публична личност, отбелязва вестникът.

Миналата година по това време офицерът от разузнаването, известен на ЦРУ като Барона, вършеше свръхсекретната работа, срещаше се със служители на американското шпионско ведомство на всеки няколко седмици в хотели под фалшиви имена, за да договорят най-голямата размяна на затворници в историята на САЩ и Русия. Размяната, извършена на 1 август, доведе до освобождаването на 24 затворници, включително кореспондента на „Уолстрийт Джърнъл“ Еван Гершкович.

Тази година 70-годишният ветеран от разузнаването се завърна публично в същите хотели, за да преговаря за мир с администрацията на Тръмп за Украйна, което потенциално предвещава сближаване между САЩ и Русия.

Назначаването на Беседа показва как разузнавателните служби на Путин изместват външното министерство в международните преговори на високо ниво, нещо, което според анализаторите по сигурността никога не се е случвало, дори в разгара на Студената война, посочва „Уолстрийт джърнъл“.

Киев обвинява Беседа, че води кампания за подкопаване на усилията му да се освободи от Кремъл, като каза, че преди началото на горещата война руската Федерална служба за сигурност (ФСС)  е разпространила украински данни от социологически проучвания, които биха могли да помогнат при вземането на решения дали Москва да започне специална операция. Бивши високопоставени украински служители твърдят, че той е участвал в операция няколко години по-рано, по време на свалянето на проруския президент в Киев през 2014 г., при която десетки прозападни протестиращи бяха убити от полицията. От Кремъл твърдят, че присъствието му е било свързано единствено с охраната на руското посолство.

Когато генерал-лейтенант Кирил Буданов, началник на Главното разузнавателно управление на Украйна, беше попитан в интервю за „Украинска правда“ през 2023 г. кой руснак е най-опасен, той първо отказа да отговори, а след това назова Беседа. „Той направи много лоши неща за Украйна“, каза той.

Беседа, който се присъединява към КГБ през 70-те години на миналия век, малко след Путин, е един от малкото руски служители с пряка връзка с президента. Малцина на Запад знаят за него, освен анализатори от разузнаването, но разследване на „Уолстрийт Джърнъл“ показа, че той е играл важна роля в някои от най-секретните операции на Русия.

Представители на разузнаването и дипломати казват, че участието на Беседа, който помогна за планирането на „специалната операция“ в Украйна, е послание към Киев, че Путин все още се стреми да установи политически контрол над Украйна. Нито Украйна, нито повечето европейски страни могат да се примирят с подобна цел.

Барона

По време на президентството на Джо Байдън, когато конфликтът между Русия и Украйна доведе противопоставянето между Вашингтон и Москва до най-високата му точка след Кубинската ракетна криза през 1962 г., и двете страни разчитаха на своите разузнавателни служби, за да поддържат дипломатически контакти. Беседа беше един от малкото руски официални лица, на които беше позволено да общуват с представители на САЩ, припомня изданието.

Псевдонимът на Беседа от ЦРУ, Барона, се отнася до любовта му към шитите по поръчка дрехи и навика му да пуши пури, намек за времето му в Хавана. „Генерал-полковник Беседа беше назначен от Кремъл да преговаря за размяната на затворници“, каза бивш американски служител, преговарял с него. „Тези случаи се контролират от ФСС до най-малкия детайл."

Има едва няколко снимки на Беседа в публичното пространство. На едната той седи безизразен в кабинета си до бели стационарните телефони без диск за набиране, които съветските служители използваха за сигурна комуникация с Кремъл. На сайта на ФСС той не е посочен сред началниците.

Беседа почти никога не говори с журналисти, с изключение на интервю за вътрешноведомственото списание на ФСС през 2012 г., когато посочва необходимостта от засилване на сътрудничеството на Русия с чуждестранни разузнавателни агенции. „Всеки здравомислещ човек разбира, че не можеш да оцелееш сам на този свят“, каза тогава той.

Звездата му започва да изгрява чрез определени връзки преди около 40 години. Като млад офицер през 80-те години на миналия век Беседа работи в „Американския отдел“ на Второ главно управление на КГБ, което има за задача да следи американските разузнавачи в Москва, което му дава достъп до секретна линия за комуникация с ЦРУ.

От миналата година Беседа е съветник на директора на ФСС Александър Бортников. Преди това той ръководи Пето управление на ФСС, която следи за връзките на службата с чуждестранни партньори и американски агенции. Службата включва отдела за оперативна информация, звеното за външно разузнаване на ФСБ, което според американски и бивши руски служители по сигурността е ръководило планирането на специалната операция.

Край на войната в Украйна, както го вижда шефът на разузнаването на Путин

Ръководителят на руското външно разузнаване Сергей Наришкин коментира условията за прекратяване на войната в Украйна, информира „Франкфуртер Рундшау“. Наришкин е поискал Украйна да се откаже от членството си в НАТО и да признае териториите, за които претендира Русия. Въпреки няколкочасовите разговори между специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф и руския президент Владимир Путин (на 11 април), целите на Москва изглежда не са се променили. Наред с други неща, срещата в Санкт Петербург се съсредоточи върху прекратяването на войната в Украйна, отбелязва вестникът.

„Условията на мирното споразумение, естествено, включват безядрен, неутрален статут на Украйна; демилитаризация и денацификация на украинската държава; отмяна на всички дискриминационни закони, които бяха приети след преврата през 2014 г.“, обясни Наришкин, цитиран от ТАСС, визирайки събитията от 2014 г., когато тогавашният проруски президент Виктор Янукович загуби поста си в резултат на прозападни демонстрации.

Ръководителят на руското разузнаване добави, че споразумението трябва да включва и „признаване на суверенитета и териториалните граници на Руската федерация - настоящите териториални граници“. През 2014 г. Русия анексира Кримския полуостров, а през 2022 г., след спорни референдуми, обяви и украинските области Луганск, Донецк, Херсон и Запорожие за руска територия. Въпреки това, с изключение на Крим, Русия не упражнява пълен контрол върху тези територии, отбелязва „Франкфуртер Рундшау“.

Ръководителят на руското разузнаване се изказа положително за възобновяването на диалога между Москва и Вашингтон. В същото време Наришкин обвини правителствата в Берлин, Париж и Лондон за изостряне на конфликта. По време на посещението си в беларуската столица Минск Наришкин обясни, че Русия и Беларус, която също граничи с Полша, наблюдават засилване на действията на НАТО по границите си.

Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков Русия и САЩ работят усилено за намиране на мирно решение за Украйна. Той обаче обвини Европа, че се опитва да удължи конфликта, като доставя оръжия на Украйна. Както Европейският съюз, така и украинският президент Володимир Зеленски отричат тези обвинения и подчертават целта си за постигане на мир от позицията на силата, отбелязва вестникът.