Ден 42: Какъв е смисълът на живота? 42 (по Дъглас Адамс) Канадските дневници на Райна Александрова

Какъв е смисълът на живота? 42
(по Дъглас Адамс)

Докато ние си разсъждаваме по въпросите на живота, Вселената и всичко останало, а администрацията в Белия дом пише „1984“, ъпгрейдната версия с адаптиран превод на средноамерикански (за реднекс), китайците са две стъпки пред нас.

От една страна, гледат противника си право в очите и изравняват процентите на митата с покерфейс. Не се и очаква да мигнат първи. Така, без да им мигне окото, спряха износа на редки минерали/метали. Сега ми идва наум, че някой много зависи от тях за електрониката си. Ама не са руснаците.

От друга страна, агенти на Поднебесната обикалят вече бившите съюзници на САЩ със съблазнителни оферти за малко алъш-вериш - оттук малко електрически коли за Европа (с мита като за приятели), оттам - телешко от Австралия, като бонус - необятна продукция от алиекспрес и тему, туйцък-онуйцък и ни-как-ви мита.

Ухилената физиономия на Си гледа откъде ли не из мрежата тия дни, и предвид Саруман в Белия дом, изведнъж Председателят на Поднебесната империя ти става почти симпатичен. Положението е така зле, че дружбата с Китай е почти неизбежна. Или поне се счита вече за не такова зло.

Затова докато слушах днес някаква комсомолска секретарка от Мага-Блондинки, която в кресчендо обясняваше как „този президент“, с безпределната си мъдрост да наложи тарифите, е изолирал Китай от останалия свят, което му било и целта, отново видях ухилената физиономия на Си и направо избухнах в смях. Когато пред нас се разиграва отрицание на действителността, с упоритостта на президентски икономически съветник (последните две са отрицание на отрицанието), изборът е несложен.

Днес споменатата по-горе администрация счупи няколко Оруелски рекорда, но не бързаме да ги обявяваме за абсолютни, защото е все още понеделник:

1. Обявяването на Украйна за „започнала войната“. При това, като си двайсет пъти по-малък, не можеш да започнеш война с малко ракети, пък после да разчиташ някой да ти ... продаде(аз пък мислех, че така се прави като имаш недостиг на нещо, особено оръжие, ако са те нападнали). Ма той нямало и да продава сега, щото ако бил президент преди 4 години, нямало да започне война (да, защото тя беше ВЕЧЕ започнала). Забележете, че дори когато Русия избива деца с балистични ракети, тя НЕ Е ВИНОВНА, „станала е грешка“. Няма осъждане, няма съчувствие към жертвите. Аз предлагам вече да не питат директно Саруман за Русия, а да си задават въпроса и да пускат РИА Новости, за да прочетат отговора. Спестява се една обиколка.

2. Решението на Върховния съд в полза на репатрирането на Абрего Гарсия от Ел Салвадор с 9:0 и ОТРИЧАНЕТО на този очевиден факт. Президентския съветник рече: НИЕ спечелихме, Върховният съд отсъди в НАША полза. Аз си мислех, че таванът на Овалния офис ще се срути, защото такава НАГЛА ЛЪЖА просто няма.

3. Дони лъже, Букеле маже. Днес Букеле, президентът-диктатор на Салвадор беше в Белия дом и това извъртане на закона стана в негово присъствие (жалко, че таванът не се срути, и Централна Америка заслужава малко да си отдъхне).

Журналистите, поне честните от тях, в безпределната си наивност решиха, че сега е моментът да питат Букеле дали ще репатрира своя гражданин, който легално е пребивавал в САЩ и не е осъждан там. На което Букеле невъзмутимо отговори „да бе, ще пращам аз ТЕРОРИСТ обратно в САЩ, да не съм луд“. (Все пак си мисля, че тоя таван трябва да го прегледат, не може поне малко да не се е напукал!)

4. Дони иска малка услуга от Букеле, докато мисли, че микрофонът е изключен в неофициалната част: „Искам да ми построиш още ПЕТ затвора, да ти пращам и РОДЕНИ ТУК“, защото те са следващите. Това няма как да се измисли, но пък се чува много добре. Да, всичко това в Овалния кабинет.

Ей така от световна сила ставаш треторязрядна диктатура. И после се чудиш защо хората си предупреждават гражданите да не припарват у вас.

5. Върховният съд не може да направи нищо повече от това да размаха пръст на Дони, защото същият този Върховен съд още миналата година провъзгласи президента на САЩ, който и да е той, за непогрешим. Тоест каквото и престъпление да извърши, докато е на длъжност, не се смята за виновен за него. (Този последният рекорд не е от тази седмица, но има значение на катализатор за всички останали.)

Но дори и това не е необходимо, защото последователите му са фанатично убедени в непогрешимостта и правотата му за всичко. Ако ви прилича на секта, правилно ви прилича - това е и определението за секта.

Някакъв анализатор предположи, че и тази секта ще свърши с масово ритуално самоубийство. Може, но според мен по-скоро символично всички ще се удавят в икономическата криза, което хич не е кой знае какво утешение.

Много надежди възлагаме на останалите американци, на честните, почтените и незаслепените. Макар те да са мнозинство, и да излизат на протести, това движение не е набрало нужната сила. И все пак, когато си прав и истината е на твоя страна, не е важно колко голяма е сектата.

„Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий." (Втора Книга на Летописите, Стар Завет на Библията)

Бърни Сандърс прави едни от най-големите протести, даже и в момента обикаля страната заедно с друга депутатка - Александра Окасио Кортес. Те за изключително популярни сред младите, както и сред различни слоеве от населението, предимно по-бедни граждани, които пряко са засегнати от „реформите“ на Мъск и Дони. Напоследък към тях се присъединяват и бивши тръмписти (все пак има и такива).

Та смисълът на живота е да не се отказваме. Особено когато изглежда толкова безнадеждно и светът се управлява от жестоки, отмъстителни психопати, с хор клакьори и интересчии около тях, готови на всяка низост.

Днес публикувах видеото за един пастор, който е привърженик на Тръмп, даже му бил в екипа съветници. Отишъл в Украйна, видял всичко с очите си, срещал се с различни хора, с други вярващи като него - християни, от разни деноминации там и... си променил мнението. Ама рязко - от противник, отишъл да види как затварят църкви, в радетел за украинската кауза и приятел на Украйна. Та си казвам, че и това е възможно - стига човек да е честен и открит, и винаги да търси истината, ще я намери. Жив и здрав да е този човек, дано не остава сам там, където е сега. Има страшно много като него, само им трябва да се намерят и да се обединят.

Не писах за Канада днес, тука спорим на кой кандидат му е по-добър френския ???? Да ни имате проблемите.

Но когато излезем от този езиков казус, пак ще викаме:

Elbows up!

 

Източник: offnews

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини