Около 350 000 българи може да останат в цифрова изолация без интернет

Около 350 000 българи, които в момента са в цифрова изолация, може да останат без скоростен интернет и телевизия. Причината - държавата се опитва на тъмно, с ограничителни и дискриминационни условия, да разпредели 468 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) между трите мобилни оператора. За проблема алармира Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО).

Организацията е обжалвала процедурата пред Софийския административен съд. Това поставя под риск изпълнението на процедурата и евентуалната загуба на близо половин милиард безвъзмездни европейски средства.

БАБТО е сигнализирала за нередности правителството и парламента още в началото на февруари, но до този момент няма никаква реакция. Затова браншовата организация е сезирала още Европейската комисия и Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ.

„Наливането на още финансов ресурс само в трите мобилни оператора ще влоши още повече конкуренцията на българския пазар и ще доведе до убийството на малки и средни телеком оператори“, се казва в позиция на БАБТО.

Вместо да отговори на критиките, Министерството на транспорта и съобщенията, което провежда процедурата, мълчи. В неделя беше разпространено съобщение, че осем са кандидатите за изграждане на оптична мрежа за високоскоростен интернет, без да са посочени кои са те. Имената на кандидатите не могат да бъдат видени и в публичния модул на системата за еврофондовете ИСУН 2020, защото процедурата за кандидатстване е приключила.

В отговор на запитване на Mediapool кои са кандидатите от ведомството на Гроздан Караджов отговориха, че на този етап не би могло да се съобщят. „Имената на кандидатите не се оповестяват публично преди разглеждане и оценка на проектните предложения с цел да се гарантира обективност на оценяването, избягване на външен натиск или лобиране, опазване на конфиденциалност и защита на конкуренцията“, се казва в отговора. По тази логика кандидатите по обществените поръчки също трябва да са тайна, което обаче не е така, а са ясни още в деня на отварянето на офертите.

Сн.Министерство на транспорта и съобщенията

Вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов също не е коментирал ограничителните и дискириминационни условия в процедурата.

„Държавата действа в ущърб на интересите на българските граждани и в разрез с основни принципи на европейското право и свободната конкуренция. Административните и финансови бариери поставени пред малките и средни телекомуникационни компании, както и ограничаването на достъпа им до европейско финансиране, ще доведат до понижаване на качеството на услугите и до нови, координирани увеличения на цените за крайните потребители - тенденция, която вече наблюдаваме в последните години“, коментира Ангел Василев, председател на БАБТО, пред Mediapool.

Процедура за 468 млн. лв.

Процедурата (BG-RRP-7.008) за изграждане на оптична свързаност на 185 общински центъра е обявена от Министерството на транспорта и съобщенията на 10 януари с краен срок за кандидатстване 11 април 2025 г.

Финансирането от над 390.7 млн. лв. без ДДС е осигурено по ПВУ (над 78.1 млн. лв. е ДДС). Средствата се разпределят между шестте планови района на страната.

Целта е цялостно подобряване на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ). Мярката включва осигуряване на оптична свързаност към 140 общински центъра плюс подобряване на съществуващите мрежи в още 45 локации.

Най-малко половината от населените места, обхванати по процедурата, ще са в отдалечени, селски и слабо населени райони, където няма пазарен интерес към изграждането на мрежи с много голям капацитет - високоскоростен интерент и телевизия. Така ще бъде преодоляно „цифровото разделение“ между града и селото, е посочено в документацията.

След изпълнението на проекта избраните изпълнители имат задължение да осигурят безвъзмездна поддръжка на свързаността за държавната мрежа за следващите 20 години.

Ограничителни условия

След публикуването на документацията по процедурата Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО) открива две ограничителни условия, на които могат да отговорят единствено трите мобилни оператора.

Едното е свързано с изискването към кандидатите за наличие на разрешение за използване на определен радиочестотен спектър в честотни ленти 2,6 GHz, 3,6 GHz, 700 MHz, 800 MHz, 900 MHz или партньорство с такова лице, за целите на изграждане на електронни съобщителни мрежи.

Подобни разрешения за използване на определен радиочестотен спектър в честотни ленти на практика притежават само големите телеком оператори, предоставящи мобилни услуги, посочва БАБТО.

Според организацията това ограничаващо условие е нередност, защото нито в българското, нито европейското законодателство има изискване за притежаване на подобно разрешение, като условие едно предприятие да изгражда и поддържа електронни съобщителни мрежи.

Нещо повече - процедурата следва да отговаря на общите правила на Националния план за възстановяване и устойчивост, в които няма изискване за притежаване на разрешение за използване на радиочестотния спектър (стр.141 и 142 от НПВУ), аргументира се браншовата организация.

Сн.Пиксабей

„Поради това, имаме основание да се съмняваме, че изискването е необосновано и несъответстващо с целите на проекта и цели по-скоро да обслужи икономическите интереси на големите мобилни оператори в България, за сметка на създаването на пречки за малките и средните предприятия за достъп до финансирането“, се казва в подадения сигнал за нередност от БАБТО, изпратен до българските и европейските институции.

Браншовата организация припомня, че по време на предхождащите обявяването на процедурата консултации в Министерството на транспорта и съобщенията, в които са участвали и нейни представители, никога не е било поставяно условие за притежаване на разрешение за радиочестотния спектър, за да се участва в процедурата.

Тази „нередност нарушава изискванията за равнопоставеност и лоялна конкуренция на Закона за защита на конкуренцията. Тя дава неоснователно предимство на предприятия, изпълняващи необоснованото условие за притежаване на права на ползване на определен радиочестотен спектър, да участват в разпределението на половин милиард финансиране“, смята БАБТО.

Другото ограничение, според браншовата организация, е изискването за 6 милиона лева собствен капитал от страна на кандидатите. Това е допълнителна финансова бариера пред малкия и среден бизнес и не кореспондира с предмета на процедурата, смята БАБТО.

Браншовата организация се аргументира с условията за кандидатстване, според които, кандидатите трябва да са свободни сами да определят интереса си за обхвата на дейностите, за които кандидатстват и да не бъдат ограничение от изискване за 6 млн. лв. собствен капитал.

БАБТО призовава управляващите да отменят ограничителните условия в началото на февруари и да удължат срока за кандидатстване, но това не се случва.

Осем оферти

Така до крайния срок на 11 април са подадени осем предложения по процедурата за широкомащабно разгръщане на цифровите магистрали.

На практика конкуренция няма и най-вероятно всичко е било предварително договорено между държавата и трите мобилни оператора, въпреки че ведомството на Гроздан Караджов мълчи относно кандидатите.

За четири от шестте планови райони е подадена по една оферта. Това са Северозападния район (84.84 млн. лв. за високоскоростни мрежи), Североизточен район (66.6 млн. лв.), Югоизточен район (78.72 млн. лв.) и Южен централен район (87.6 млн. лв. - цените са с ДДС - бел. ред.).

Две предложения са постъпили за Северен централен район (61.08 млн. лв.) и за Югозападен район (89,64 млн. лв.), съобщи Министерството на транспорта и съобщенията.

Срокът за оценка на подадените оферти е 3 месеца.

Крайната дата за изпълнение на дейностите е 30 юни 2026 г., е посочено в документацията за участие в процедурата.

В деня на отваряне на офертите на кандидатите - 11 април, Народното събрание прие предложените от транспортното министерство промени в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. С тях се опростяват административните процедури за издаване на актове от компетентните органи за изграждане, поддържане, развитие и модернизиране на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в съществуващи пътища, земеделски територии и труднодостъпни населени места.

„Ако не бяха приети измененията, щяхме да излезем много извън допустимия срок за реализация на проекта. Сега се надяваме дори да приключим два месеца по-рано“, казва Гроздан Караджов от трибуната на парламента. Това обаче не е много сигурно, ако се намеси ОЛАФ.

Оптична мрежа по правилата

„Ние не искаме държавата ни да загуби поредните средства от Плана за възстановяване и устойчивост. Именно затова призоваваме правителството да промени критериите за участие, като премахне дискриминационните условия, и да удължи срока за кандидатстване“, заяви Ангел Василев, председател на БАБТО.

Осигуряването на финансов стимул за трите мобилни оператори не е прецедент. През 2023 г. правителството намали с 40% таксите, които те плащат на държавата за ограничения честотен ресурс. Целта беше да се предотврати повишаването на цените на мобилните услуги към крайните потребители.

Практиката обаче показа, че намеренията се различават от действителността. За периода 2021 - 2023 г. мобилните оператори увеличиха цените за крайните потребители с над 28%.

В началото на годината дори се наложи шефката на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова да издаде заповед за забрана на повишаването на цените от мобилните оператори с аргумента за нелоялна практика. Това обаче не трогна операторите и те вдигнаха цените, обосновавайки ги с инфлацията и по-високите заплати.

Всички ключови проблеми, които водят до изкривяване на конкуренцията и повишаване на цените в телекомуникационния сектор, са подробно описани в „Бяла книга“, изготвена от БАБТО. В нея асоциацията не само идентифицира проблемите, но и предлага конкретни решения за тяхното преодоляване.