Катастрофите по българските пътища отнемат повече човешки животи годишно, отколкото някои въоръжени конфликти. А фронтът тук е навсякъде – на кръстовището пред блока, до завоя на село, на междуградския път без осветление и с безумно ограничение. Докато в Европа се броят спасените, ние броим жертвите.

Време е да погледнем как светът води битката – и какво у нас липсва фатално.

Швеция: „Vision Zero“ – когато една смърт е твърде много

Шведите възприеха една радикална идея: хората правят грешки, но системата не трябва да ги убива заради това. От 1997 г. страната следва философията на „Vision Zero“, която променя из основи пътната логика:

• Физическо разделение на трафика, особено между насрещни платна – така дори челните удари при грешка са редуцирани.
• Ограничения 30 км/ч в райони с пешеходци – защото рискът за смърт при удар с тази скорост е под 10%, а при 50 км/ч надхвърля 80%.
• Пешеходни и велосипедни зони, отделени изцяло от автомобилния трафик.
• Обратна връзка с обществото – шведите редовно провеждат обществени обсъждания и включват гражданите в промени на уличната инфраструктура.

Резултат:

От 7 жертви на 100 000 души през 1990 г. до под 2 на 100 000 днес.

Франция: Камерите не прощават

През 2003 г. Франция въвежда нова национална стратегия – основана на автоматизирано правоприлагане.

Няколко основни стълба:

• Фиксирани радари на всички критични точки, които снимат в реално време и автоматично изпращат глоби.
• Мобилни радари, включително такива, инсталирани в коли, шофирани от цивилни служители на частни компании (средно по 200 000 засечени нарушения месечно).
• Загуба на точки от шофьорската книжка при всяко нарушение – и автоматично отнемане при нула точки.

Резултат:

Смъртността на пътя спада с 55% между 2002 и 2022 г.

Камерите са намалили средната скорост с 10–15%, което води до експоненциален спад в тежките ПТП.

Нидерландия: Там, където велосипедът е цар, а човекът – безценен

Нидерландия не просто обича велосипедите – тя пренаписва градския трафик около тях. Стратегията включва:

• Повече от 37 000 км велоалеи, които често не пресичат автомобилни пътища.
• „Woonerf“ зони – квартали, където колите са гости, а пешеходците и играещите деца имат приоритет.
• Зони 30 км/ч във всички квартални улички и около училища.
• „Dutch Reach“ – обучаване на шофьорите да отварят вратата със срещуположна ръка, за да избегнат удар с велосипедист.

Резултат:

Сред най-ниските нива на смъртност в света – по-малко от 3 загинали на 100 000 души.
Над 25% от всички пътувания в страната се извършват с колело – и това прави трафика по-бавен, но безопасен за всички.

Норвегия: Държава без деца-жертви

Норвегия е не само красива и студена – тя е смразяващо ефективна в пътната безопасност. Подходът им е интегриран в т.нар. „Safe System“, като в него влизат:

• Масирани инвестиции в инфраструктурата – през последните 15 години всяко кръстовище, идентифицирано като опасно, се реконструира.
• Обучение на децата още от 1. клас, включително с тренировки на терен с истински пътни ситуации.
• Камери и GPS-мониторинг в автобусите и служебния транспорт.
• Годишен пътен одит от независими експерти, които могат да изискват незабавни корекции.

Резултат:

През 2019 г. нито едно дете не е загинало при ПТП – абсолютен прецедент за Европа.
Смъртността от ПТП е сред най-ниските в света – 1,5 на 100 000 души.

Япония: Технология + култура = ред

Япония използва два основни инструмента – висока технология и дълбоко вкоренена култура на ред:

• Светофари с говор и таймери, които предупреждават възрастни хора и хора със зрителни увреждания.
• „Интелигентни кръстовища“ с датчици за движение и приоритет за пешеходци.
• Редовно обновяван национален регистър на черни точки – с публичен достъп и ангажимент за подобрение в срок.
• Обществено неодобрение към нарушителите, което често е по-силно от самите глоби.

Резултат:

По-малко от 3000 жертви на пътя годишно при население от 125 милиона.
В градове като Токио – по-малко от 1 загинал на 100 000 жители.

А България? България е друг жанр. Трагичен.

• Камери имаме – често деактивирани или фалшиво обозначени.
• Глоби – често отменяни поради процедурни гафове.
• Шофьорски курсове – по-скоро бизнес, отколкото обучение.
• Пътища – като кръпки на гърба на стара дрипа, без осветление и без визия.
• Закони – добре написани, лошо приложени.
• Черни точки – преброени грешно, обезопасени фиктивно.

И вместо план „Vision Zero“, имаме план „Mission Possible: Подмяна на табелки и маркировка върху 100 метра“. Срок: два месеца. Резултат: тишина.

Лицата зад числата

12-годишната Сияна загина след сблъсък между ТИР и лек автомобил на пътя между Плевен и Луковит. Сигнали за опасния участък – десетки. Реакция – нула. Няколко часа по-късно, на същото място – нова катастрофа.

Ани и Явор, 24 и 22-годишни, бяха убити на 50 метра от дома си – на пешеходна пътека в София. Шофьорът – тийнейджър, с книжка от 2 месеца и 100 км/ч.

Хариет и Христина, пометени от Георги Семерджиев – с отнета книжка, фалшиви табели, амфетамин в кръвта и 166 км/ч на бул. „Черни връх“.

Милен Цветков – убит на червен светофар от дрогиран водач със 100 км/ч. Пет години по-късно, още чакаме пълна реформа.

15-годишно момче, прегазено от пиян шофьор с 2 промила алкохол. Улицата? От години се молят за легнал полицай.

Отчетите:

Според МВР:

- До февруари 2025 г. – 803 тежки ПТП, 57 загинали, 989 ранени
- АПИ брои само 36 опасни участъка в цялата страна
- Според Института за пътна безопасност – над 1380 черни точки, близо половината – в градовете
- Гърция е идентифицирала 7000 високорискови точки и е поискала 450 млн. евро от ЕИБ за превенция

Какво липсва у нас?

• Политическа воля – не пред камера, а с конкретни стъпки.
• Контрол – истински, с технология и последователност.
• Инфраструктура – изградена за хора, не за автомобили.
• Образование и култура – от първия учебен ден до последния шофьорски изпит.

Не откриваме топлата вода. Просто трябва да я приложим.

Докато шведите броят всяка жертва като системен провал, ние броим кой ще пререже лентата на поредния бутафорен ремонт. Не липсват идеи, а съвест, стратегия и смелост. Войната по пътищата не се печели с героизъм, а с ум. И с грижа за човешкия живот – не за бюджета или рейтинга.

Ако искаме реална промяна, не можем да чакаме следващата трагедия. Време е за конкретни действия, не за закъснели съжаления.

Констанца Илиева