Руската мрежа за дезинформация е фокусирана основно върху страните от бившия СССР, Балканите и Централна Европа, показва анализ на експерти от Центъра за информация, демокрация и гражданство към Американския университет в България и Sensika Tehcnologies.
Анализът обхваща общо 643 601 статии в 45 държави за период от три месеца – между декември 2024 г. и март 2025 г.
Фокус е дезинфромационната мрежа от над 190 сайта, които са наречени „екосистемата „Правда“, през която се разпространява масово руска пропаганда след началото на войната на Русия срещу Украйна през 2022 г.
Докладът показва, че българските граждани са таргетирани от руската пропаганда 12 пъти над средното за западноевропейците. Основна цел на руската мрежа е Молдова, която е облъчвана над 56 пъти повече от средното за Западна Европа. Следват гражданите на Латвия, Естония, Сърбия, Армения, Литва и Грузия.
Дезинформацията на „Правда“ има за цел да преобърне евроатлантическата ориентация на страните в периферията на ЕС и НАТО и да засили вътрешното разделение.
Авторите на доклада пишат, че кампанията на Кремъл се случва на фона на решениетo на администрацията на Доналд Тръмп и USAGM да спрат финансирането за Радио Свободна Европа/Радио Свобода, който е „основен глас срещу руската пропаганда в региона“.
„Това е стратегическа грешка, която оставя вакуум, вече попълван от „екосистемата „Правда“, се казва в анализа.
Авторите на доклада за действията на „Правда“ Георги А. Ангелов и д-р Джейкъб Удо-Удо Джейкъб коментира, че „Правда“ е събирателен хъб и център усилвател за руска дезинформация“, която е насочвана към правилната аудитория.
Сред най-известните и успешни пропагандни кампании на Русия в България в последните години са тези срещу Европейския съюз, НАТО, приемането на еврото, войната в Украйна, мигрантите и COVID-19.
От общо изследвани 45 държави интензивността на публикациите поставя България на четвърто място след Молдова, Грузия и Словакия.
Докладът показва, че има стратегически фокус на руската пропагандна машина върху бившите съветски републики и балканските държави, към които са насочени общо 52% от всички публикации на екосистемата „правда“. Това се случва, въпреки че са непропорционално малка част (9%) от населението в анализираната група.
„Моделът предполага координирани, сложни усилия за оформяне на информационна среда в региони със стратегическа геополитическа стойност за Кремъл, с потенциални последици за демократичните процеси, социалното сближаване и регионалната стабилност“, твърди докладът.
Фокусирането върху бивши съветски републики, Балканите и отчасти Централна Европа може да се обясни единство с факта, че това са държави, възприемани като част от руската сфера на влияние.
