Панама и САЩ се споразумяха американските военни кораби да могат да преминават през Панамския канал безплатно. Въпреки това Панама все още има причини за безпокойство. Има твърде много отворени въпроси.

Дори американските военни кораби да могат скоро с предимство и безплатно да преминават през Панамския канал, пътят за изчистването на всички спорове около едно от най-важните глобални търговски трасета ще е дълъг.

Панамският канал е дълъг 82 километра и свързва Атлантическия и Тихия океан. Благодарение на него корабите могат безпроблемно да се движат между двата океана и не се налага прехвърляне на товара или заобикаляне на цяла Южна Америка. Затова и в сферата на мореплаването Панама има стратегическа стойност за САЩ и за много други нации.

С началото на втория мандат на Доналд Тръмп каналът отново попадна в центъра на вниманието. Американският президент се дразни от нарастващото влияние на Китай в региона и постоянно говори за „взимане обратно“ на канала, във връзка с което не изключи и военна интервенция.

Изявленията на Тръмп предизвикаха сериозно напрежение и двустранни разговори на най-високо ниво, които се увенчаха със съвместна декларация. Тя обаче не слага край на всички спорни въпроси.

Панама не държи толкова много на Китай

Панамският президент Хосе Раел Мулино вече предприе някои стъпки за сближаване с правителството на Тръмп по темата Китай. След посещението на американския външен министър Марко Рубио през февруари, Панама обяви, че смята да се изтегли от престижния за Китай проект за „Новия път на коприната“.

В рамките на този проект Китай реализира големи инфраструктурни планове като строителството на пристанища и летища по цял свят. Освен това правителството на Мулино оказва натиск върху големите китайски концерни, които притежават пристанища в Панама, за да напуснат страната.

Противоречията в сделката

Панама подчертава, че условията в договора не допускат свободното преминаване на американски кораби, но сега нещата изглеждат така, сякаш американските военни кораби ще могат да разчитат не само на предимство при преминаването през канала, но и на освобождаването от такси. Американският министър на отбраната Пийт Хегсет обяви, че тази седмица е била постигната договореност с Мулино, която предоставя на САЩ възможност за преминаване „с предимство и безплатно“.

В различните оповестени версии на декларацията има обаче сериозни противоречия. В разпространената от Панама испанска версия пише „Хегсет признава водещата роля на Панама и нейния неотменим суверенитет върху Панамския канал и прилежащите му територии“. Това уверение отсъства в английската версия, публикувана от Пентагона.

Поради това британската политоложка Наташа Линдстед смята, че Панама умишлено е оставена в неведение за намеренията на правителството на Тръмп. „Мисля, че изречението умишлено отсъства в английската версия - за да бъде създадена несигурност у Панама и чувството, че обстоятелствата още не са изяснени."

На кого принадлежи каналът?

Панамският канал е изграден между 1904 и 1914 година от САЩ - за да могат американските кораби, включително военните, безпроблемно да се движат между двата океана.

През 1960 година, по време на управлението на президента Джон Кенеди, започват преговори за връщане на канала на Панама, които са продължени при неговия наследник на поста. През 1977 година американският президент Джими Картър и панамският премиер Омар Торихос сключват съответните договори. Те предвиждат поемането на контрола над канала от страна на Панама в новогодишната вечер на 1999 година. Страната поема и задължението да стопанисва канала неутрално.

За разлика от твърденията на Тръмп, каналът нито е подарен на панамския народ, нито се контролира от Китай.

Все пак Китай има влияние върху канала. Китай е на второ място след САЩ по най-интензивно използване на канала. Пристанищата в двата му края се управляват от китайски фирми. Това тревожи САЩ, особено агресивното правителство на Тръмп. Президентът специално изтъкна, че иска да спре нарастващото влияние на Китай в световен мащаб. Доказателство за това е и неговата търговска война, а и както изтъкна Тръмп - той не изключва военната интервенция за възвръщане на Панамския канал.

Политоложката Наташа Линдстед, която е от Панама, казва, че завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост е изпълнило Панама и целия регион със загриженост. „От заглавията в медиите се вижда какво пълно неразбиране и загриженост цари по отношение на начина, по който те действат и докъде ще доведе всичко това“, обяснява тя. „В момента в Панама САЩ са всичко друго, но не и харесвани."

Експертът по международните отношения Хорхе Хайне обаче не смята, че е вероятно САЩ под ръководството на Доналд Тръмп дествително да предприемат военна интервенция. „Президентът Тръмп използва реторика, която може да звучи изключително агресивно. Но същевременно даде да се разбере, че не е твърде заинтересован от воденето на война или пък от използването на американските войски по такъв агресивен начин, по какъвто ги използваха неговите предшественици."

САЩ искат да изтласкат Китай

За държавите в Централна и Южна Америка Китай е най-важният търговски партньор. Страната отхвърля американските упреци, че упражнява „вредно“ влияние върху Панама.

Но не е изключено опитите за ограничаване на китайското влияние в региона да не са непременно в интерес на САЩ. „Желанието на САЩ да намали китайското представителство в Латинска Америка може да бъде възприето като легитимно“, казва Хайне. Но ако за САЩ наистина е важно да спечелят „умовете и сърцата“ на правителствата и на хората, те не би трябвало да пречат на Китай да прави бизнес в региона.

„Това се приема зле, тъй като в очите на хората възпира растежа в Латинска Америка“, допълва Хайне. „За САЩ би било най-добре да се конкурират с Китай. Да кажат: ние строим по-добрите пристанища - с нас търговията ще е по-голяма. Ние строим по-добри фабрики - с нас може да се прави по-добър бизнес."