В музиката, както и в живота, някои гласове минават като ехо - звучат силно, но бързо избледняват. Други пък остават. Пробиват тишината не с шум, а с честност. Те не се раждат от стремежа към слава, а от нуждата да разкажат нещо истинско. Теди Суимс е от вторите. Не защото е перфектен, а защото се осмелява да бъде уязвим. И точно това го прави различен - в свят, в който много идват и малцина оставят следа.

Теди обича да бъде на сцената. Гласът му в момента е навсякъде, особено в TikTok, където на всеки клип или снимка звучи сингълът му от 2023 "Lose Control", превърнал се в един от най-големите хитове на годината.

Диаманти в зъбите и рани под кожата: Всички говорят за... Теди Суимс.

Роден през 1992 г. като Джейтън Димсдейл, той е много по-мил, отколкото може да се предположи от татуираното му лице и зъби с диаманти. "Аз съм като цвете", се определя самият той.

Цветен и запомнящ се, Джейтън е и една от новите звезди, които бързо успяват да навлязат в мейнстрийма, след години наред затишие. Той е номиниран за "Грами" за най-добър нов изпълнител заедно с Чапъл Роан, Сабрина Карпентър и Рей, а песните, които прави, доминират музикалните класации. "Аз съм от хората, които се радват на музиката, не ми е до наградите", споделя в интервю за Independent. "Музиката не е състезание, а наградите не определят колко добър си."

Израснал в предградията на Атланта, Димсдейл се научава да не обръща внимание на по-повърхностните проблеми на музикалната индустрия. Неслучайно думата "търпение" е татуирана над дясното му око като напомняне, че цветята изискват грижи. По негови думи всичките му татуировки са със смисъл и стават все повече след всеки негов успех.

По-познат на публиката като Теди Суимс, кариерата му търпи трансформация в рамките на около пет години. Започва с кавъри на метъл банди, минава през прог-рок групи и стига до баладите, с които си печели сърцата на милиони фенове. Най-вече се прочува с изпълнението на Шаная Твен "You're Still the One", което му осигурява повече от 210 милиона гледания през 2019 г. в YouTube.

Като резултат след появата на песента звукозаписните компании започват да се интересуват от прохождащия изпълнител, който не губи време и през 2023 г. се включва ударно в шоубизнеса с дебютния си албум - смесица от R&B, блус и соул - I've Tried Everything But Therapy, с който дори влиза в класациите.

Успешен, млад и... много зависим.

Както традицията повелява, и миналото на Теди не е от "най-чистите". "Пиех много. Злоупотребявах с вещества", споделя откровено, като признава и за доскорошната си употреба на кокаин. "Ужасявах се от съня, защото имах постоянни кошмари. Правех всичко, за да остана буден и да избегна изправянето пред реалността. Постоянно бях заобиколен от хора, купонясвах прекалено често, избягвах да съм сам, защото това означаваше да се изправя срещу себе си. Гарантирам, че ако имах този успех преди 2023 г., щях да го пропилея заради наркотиците. Популярността щеше да ми се отрази зле, защото тогава бях едно дете. Но вече съм друг човек и съм благодарен за това. Чувствам, че го заслужавам."

В първия си албум той наистина е бил на много тъмно място. Преживял е силно разочарование, което се е изляло в песните. "Духовно, емоционално, физически и психически нестабилен", казва накратко. Суимс допълва, че невинаги е имал високо мнение за себе си. "Навремето се надявах, че ако милиони хора ми кажат, че съм достатъчно добър, тогава може би и аз ще се чувствам така по отношение на себе си."

Съдбата за него обаче има други планове, когато една сутрин се събужда и вижда колко милиони стриймове има на песните му. "Казвах си, че това ще оправи всичко", споделя и допълва: "Не се получи!"

Макар че неизбежно е поставен под един знаменател с останалите "новодошли" артисти на музикалната сцена, Димсдейл успява да внесе така необходимия колорит - с безумното си отношение към модата, любовта към зрелището, но най-вече - със смелостта да пее за болката. За зависимостите. За любовта, която си е отишла.

"Искам да покажа не само на себе си, но и на слушателите, че отвъд хаоса, разбитото сърце и болката има любов, подкрепа, семейство и всички хубави неща. Просто трябва да се придържате към курса и да не позволявате болката да ви унищожи."

Освен това дебютът му до голяма степен е вдъхновен от онова, което той описва като "токсична" връзка, объркана от злоупотреба с наркотици. "Бях на лошо място... беше тежко", казва. Песни като "The Door" описват момента, в който той решава да поеме контрола, а "You Still Get to Me" разказва за една любовна приказка, приключила с тъжен край. "Гледах как любовта на живота ми продължава с друг мъж."

Една вечер, напил се с уиски, Теди стига до извода, че съществуват само две причини хората да нараняват другите: "Някои го правят, защото просто са ужасни, а други - за да си помогнат. Аз приемам болката си, използвам я като урок и продължавам напред".

Както споменахме, музика тече във вените на Теди. Израства с любов към нея, но избира да учи във фризьорско училище, подтикнат от близките си, които му казват, че се нуждае от резервен план, ако мечтата му да е известен се провали. Единствено баща му е този, който му казва, че си губи времето. "Никога няма да мога да изразя достатъчно колко много означава това, че ме подкрепи, остана до мен и ми се довери", казва Теди.

Той е наясно, че за по-старите поколения, а може би и за част от сегашното, мъжете, които открито говорят за чувствата си, са заклеймявани. "Приемах за слабост да отида на терапия или да бъда честен, да кажа на някого, че го обичам, или че е красив. А трябва!", казва, макар че не е сигурен дали тази стигма ще се промени скоро, но не е и като да му пука. "Всяка вечер се изправям пред хиляди хора публика. Аз говоря чрез песните си за нещата, през които съм минал, говоря за нещата, за които повечето не биха."

Към днешна дата, обърнал гръб на наркотиците, безсмисления начин на живот и вечното пиянство, започнал терапия, Теди е щастлив. Толкова щастлив, колкото само приятелката му Райш Райт, която е бременна с първото им дете, може да го направи.