През май миналата година 25-годишният афганистанец Сюлейман Атаи излиза на германски пазар, изважда ловен нож и го забива в крайнодесния активист Михаел Щурценбергер.

В последвалия 25-секунден хаос в Манхайм един полицай беше смъртоносно намушкан във врата, а шестима души, които се опитаха да се намесят, получиха рани от нож. Г-н Щурценбергер оцеля - съвсем малко.

Атаи е застрелян, арестуван и обвинен в убийство. Процесът срещу него започна през февруари.

По-късно разследващите стигат до заключението, че Атаи се е интересувал от талибаните и е бил повлиян от „радикални влиятелни лица и псевдоислямски учени“ в приложението за съобщения Telegram.

Сега нови доказателства сочат, че нападението му може да е било не само акт на ислямистки терор, но и част от руска диверсионна операция, целяща да посее хаос по улиците на Европа, за да дестабилизира Запада и да подкопае подкрепата му за Украйна.

Това е кампания, която обхваща както вандалското потрошаване на френски паметници на Холокоста и използването на пяна за блокиране на изпускателните тръби на автомобили в Германия, така и взривяването на латвийски музей с бензин и палежите в Източен Лондон.

Смъртоносните атаки на германска земя

Руските програми за подривна дейност, саботаж и убийства отдавна предхождат нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. Но по време на войната се наблюдава рязко увеличение на предполагаемите нападения, особено от миналото лято насам. И докато преди руските агенции са се фокусирали върху прекъсване на военните доставки или събиране на разузнавателна информация, много от по-новите операции изглежда имат за цел да подклаждат социално и политическо напрежение, да подкопават общественото доверие и да подкрепят крайно десните партии, които се противопоставят на изпращането на помощи в Киев.

Това от своя страна повдига въпроси относно поредицата от подобни атаки, последвали Манхайм.

Германската телевизия ZDF (Zweites Deutsches Fernsehen) установи, че фразите „Михаел Щурценбергер намушкан с нож“ и „нападение на Михаел Щурценбергер“ са били използвани при търсене в интернет в Русия преди нападението.

Съществуват и доказателства, че руски потребители на интернет се опитват да получат достъп до уебкамера на градския площад в Манхайм, мястото на нападението, малко преди то да се случи.

Разкритията биха могли да потвърдят подозренията, които отдавна се разпространяват в германската разузнавателна общност.

По-рано тази година високопоставен служител на германското разузнаване заяви пред руските разследващи журналисти Андрей Солдатов и Ирина Бороган, че германските служби смятат, че Русия е предизвикала поредица от нападения от лица, търсещи убежище, за да раздуе подкрепата за прокремълската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която се противопоставя на подкрепата за Украйна, преди изборите тази година.

За Солдатов последните разкрития за нападението в Манхайм са нещо като димяща пушка и засилват теорията, поддържана от служителя на разузнаването.

Новите доказателства „се вписват в модела, който виждаме и чуваме от много краища“, казва той. "Тактиката на саботажа не се състои само във взривяването на неща - тя е свързана с повишаване на разходите за предоставяне на подкрепа на Украйна, включително политическите разходи. Не е необходимо да разполагате със сложна група от агенти на терен, но ако успеете да накарате някого да напише нещо на стената, подстрекаващо към омраза или обвиняващо украинците, можете да създадете разходи."

Нападението с нож в Манхайм е първото от петте нападения с нож, извършени от имигранти преди вота през февруари.

През август 2024 г. 26-годишен сирийски бежанец уби трима души и рани още осем при буйство с нож в град Золинген.

На 22 декември 50-годишен лекар, роден в Саудитска Арабия, се вряза с автомобил в коледния базар в Магдебург и уби шестима души.

Месец по-късно 28-годишен мъж от Афганистан беше арестуван след убийствата на двегодишно момче и 41-годишен мъж в баварския град Ашафенбург.

След това, на 13 февруари, само 10 дни преди изборите, 24-годишен афганистанец, търсещ убежище, рани най-малко 30 души, когато се вряза с автомобил в тълпа в Мюнхен.

Всички тези нападения бяха извършени от чужди граждани. С изключение на нападението в Магдебург, всички извършители са били на възраст под 30 години.

Последните четири нападения до момента не са били публично свързвани с Русия, освен от германския служител, който е разговарял със Солдатов и Бороган.

Връзките на Атае с руското разузнаване все още не са установени. Изявленията на разследващите пред германската преса предполагат, че той е смятал, че говори с ислямисти по Telegram, но не са споменавали Русия.

Не е очевидно и значението на странната руска интернет активност. Търсенето в интернет само по себе си не е доказателство за конспирация.

Дори и да приемем, че Русия е съучастник, има множество възможни обяснения.

Възможно ли е руски разузнавач на ниско ниво да е търсил в Google информация, за да провери дали мисията е била изпълнена? Дали с Атае се е занимавал агент или агенти, които не са успели да прикрият следите си? Или пък са искали да бъдат заловени?

Визитната картичка

Няколко седмици преди нападението срещу Щурценбергер берлинска фабрика за метали, принадлежаща на производителя на отбранителни продукти Diehl, пламва.

Според полицията става дума за инцидент. По-късно разузнавателна служба на (неназована) съюзническа държава предава на германската федерална разузнавателна служба BND досие, според което става дума за умишлен палеж и зад него стои Русия.

Миналия месец The Telegraph разкри, че германските служби за сигурност са открили нещо, което изглежда е било визитна картичка: интернет потребители в Русия са пуснали търсене в седмиците преди и след инцидента за това какви пожарни коли и протоколи за пожарна безопасност са били въведени в завода.

Източник от европейските служби за сигурност подозира, че небрежната работа е била умишлена.

"Руснаците не са толкова глупави, че да оставят тази трошлива следа, понякога те просто искат да разберем, че са размърдали мускулите си. Това е част от хибридната война", заяви през март пред The Telegraph източникът, който е запознат с разследването на инцидента.

Повикване или некомпетентност, моделът е ясен, казват европейските експерти по сигурността. Русия засили кампанията си за саботаж в цяла Европа след нападението срещу съседката си.

Според разследване на Асошиейтед прес, публикувано през март, Русия и нейният съюзник Беларус са обвинени от западни служители за най-малко 59 инцидента, включително кибератаки, заговори за убийства и вандализъм от началото на пълномащабната инвазия.

Джеймс Апатурай, заместник-помощник генерален секретар на нато по въпросите на иновациите, хибридните и кибернетичните технологии, призова тази година алианса да премине към „военна готовност“, за да се справи с вълната от дерайлирания на влакове, графити акции, палежи и заговори за убийства, свързани с Москва в последно време.

 

Тези операции се характеризират с „Uberization“ или „gig economy“ на саботажите - при които агентите набират трети или четвърти страни, за да изпълняват задачи на ниска цена.

"Това е изключително евтино. Хората, които го правят, не винаги са наясно с това, което правят. И е много трудно да се противодейства", казва Солдатов.

Извършителите рядко, ако изобщо някога, са действителни служители на руското разузнаване. Те дори може да нямат представа за кого работят.

„Видяхме, че те са предимно финансово уязвими, често идват от бившите съветски държави в Европа“, казва Максим Лебрун, заместник-директор по изследванията и анализите в Hybrid CoE, Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи.

"С тях най-често се свързва посредник чрез Telegram, предлага им пари и дава доста точни инструкции за действията им. Акаунтите в Telegram изчезват скоро след това."

Засегната е не само Германия.

През май 2024 г. върху парижкия мемориал на Холокоста със спрей са изрисувани червени ръце. Месец по-късно ковчези, окичени с френското знаме и носещи думите: „Френски войници от Украйна“ бяха оставени на Айфеловата кула. Русия е заподозряна и в двата инцидента.

„Гробовете в Айфеловата кула бяха донесени от екип от български лица, които също бяха извършили операциите с червени ръце върху мемориала на Холокоста в Париж“, казва Лебрюн.

Операции на Изток

Опитите да се посее раздор преди Олимпийските игри в Париж се разглеждат от някои като стартов пистолет на настоящата вълна от подривна дейност в Западна Европа.

Но тактиката, демонстрирана в Германия и Франция, вече е изпитана на изток.

Забележителен поглед към механиката на процеса на набиране на персонал се появява през 2023 г., когато един от бъдещите саботьори записва изчезващите съобщения в Телеграм, за да може да запомни инструкциите за следващата си работа.

По време на работа той по погрешка изпуснал сгънатия лист с надпис „Мисия, военно летище Лиелварде“ - което отвело латвийските следователи и новинарския канал Re:Baltica до някой си Сергей Ходонович, 21-годишен младеж от Рига, който бил вербуван, докато се опитвал да купи канабис в група в Telegram.

Ходонович е изпълнил няколко „задачи“, включително е изрисувал с графити Центъра за върхови постижения на НАТО за съвместна киберзащита в Естония.

Разследващият сайт Re:Baltica разкри тази година, че Ходонович е бил последният от верига от поне четирима посредници, всички работещи в социалните медии, които според властите са водели до ГРУ - руското военно разузнаване. Всеки от тях е бил на около двадесет години и е получавал по няколкостотин евро за всяка свършена работа.

Случаят хвърля светлина върху хората, които обикновено биват вербувани за подобни операции.

"Те не са най-интелигентните хора. Обикновено имат някакво криминално минало. Това е „гиг“ икономика: става въпрос за пари - бързи пари. Някои от тях наистина не знаят за кого работят", казва Инга Спринг, репортер в Re:Baltica, която е отразявала този и други случаи на саботаж с Telegram.

Някога вербуването в Telegram е било специалност на ГРУ. Но след като войната в Украйна наруши мрежите им, СВР (външно разузнаване) и ФСБ (федерална служба за сигурност) също се включиха в акцията. Това, казва Солдатов, прави все по-трудно приписването на подобни операции на една-единствена агенция.

Всички тези операции имат за цел да увеличат буквалните и преносни разходи за подкрепа на Украйна. Съществуват и втора и трета цел: да се хвърли вината върху Украйна - и да се сплаши.

„Открита проява на тази тактика имаше преди месец, когато СВР, руската служба за външно разузнаване, обяви, че очаква нападения срещу руски емигранти в Европа от страна на украинците“, казва Солдатов.

"Знаем какво означава това: това е сплашване срещу хора като нас, руски политически емигранти. И едновременно с това хвърля вината върху Украйна, ако нещо се случи".

Но това не означава, че подобни операции ще спрат с прекратяването на огъня, твърди Солдатов.

Руската разузнавателна общност действа въз основа на дълбоко убеждение, че колективният Запад е заплаха - мнение, което тя поддържа дълго преди настоящата война.

Рисковете от операциите, които се наблюдават в Европа през последните месеци и години, са толкова ниски, а потенциалните ползи - толкова големи, че Москва няма да има причина да се откаже от тях дори в мирно време.

Това е така поне при липса на съгласуван европейски отговор.

Роланд Олифант, старши чуждестранен кореспондент и Джеймс Ротуел, кореспондент в Берлин, The Telegraph. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.