Становище на министъра на икономиката показва, че комисията няма право да глобява за липса на доброволен стандарт

КЗП рекетира собствениците на фитнес зали, като им налага спазването на доброволния стандарт БДС EN 17229:2019, а тези, които не представят удостоверение, че стандартът е приложен, биват затваряни. Този документ не само не е задължителен, но изискването да бъде представян е нарушение и злоупотреба от страна на КЗП.

Това обяви депутатът от ДБ Елисавета Белобрадова, като публикува във фейсбук профила си писмо на министъра на икономиката Петър Дилов, под чиято шапка е КЗП. В това писмо министърът изразява доста отрицателно становище по повод проверките на КЗП във фитнесите за спазването на правилата за безопасност.

ПАРАГРАФ 22

Както „Сега“ писа, собственици на фитнес центрове се оплакаха, че КЗП ги е вкарала в Параграф 22, като ги глобява и затваря обектите им заради неизпълними изисквания. Инспектори на комисията искат от фитнесите да представят удостоверение за съответствие със стандарт БДС EN 17229:2019, въпреки че този стандарт не е задължителен, а само препоръчителен. По-абсурдното е, че в България няма кой да издаде такъв документ, защото няма акредитирана фирма, която да удостовери дали услугите в обекта са в съответствие с този стандарт. Въпреки това КЗП е глобила с по 2000 лв. и е разпоредила затваряне на 7 обекта в края на миналата и началото на тази година за липсата на сертификата. По-голямата част от проверяваните фитнеси са се сдобили неясно от кого с въпросния сертификат, което явно КЗП е приела без възражения.

„Наличието на стандарт, който регламентира изискванията за безопасност във фитнес залите не го прави задължителен. Даден стандарт може да стане задължителен само чрез позоваване на неговото наименование в нормативен акт, каквото за фитнесите липсва“ - така най-общо отговоря на КЗП министър Дилов. Той посочва също, че у нас Българската служба за акредитация не е акредитирала нито една фирма, която да оценява дали дадена фитнес зала е въвела изискванията на БДС EN 17229:2019. Следователно не биха могли да издават документи за удостоверяване на въведения стандарт. „Когато сертификатът не е издаден под акредитация, твърдяното в него съответствие може да бъде поставено под въпрос“, предупреждава министърът.

Дилов изрично посочва, че когато даден стандарт е доброволен, контролните органи не може да изискват от фирмите да представят сертификати за съответствие с този стандарт.

„Безкрайно съм благодарна на министъра на икономиката, който даде тълкуване на Комисията за защита на потребителите, че този рекет трябва да спре и категорично заяви, че КЗП нямат право да затварят фитнес центрове поради липсата на документ от частна фирма“, написа Белобрадова.
Белобрадова обяви, че публикува това писмо, за да се запознаят всички собственици на фитнеси в България с тълкуването на министъра на икономиката. „В случай, че органите за проверка на КЗП се явят в обектите и поискат сертификат, издаден от частна фирма за удостоверяване на съответствие, те трябва да знаят, че министърът на икономиката, както и Европейската комисия, ясно посочват, че такъв сертификат не се изисква. Този документ не само не е задължителен, но изискването за него представлява злоупотреба“, смята депутатката.

ОПИТ ЗА ОТГОВОР

От КЗП днес отговориха на поста на Белобрадова с доста объркани обяснения. Комисията посочва, че липсата на предоставени документи, удостоверяващи съответствието на предлаганите услуги с изискванията за безопасност съгласно стандарт БДС EN 17229:2019, е основание за прилагането на принудителни административни мерки от контролния орган - т.е. затваряне на обекти.

Само че собственици на фитнес зали с връчени актове за нарушения твърдят, че пред проверяващите са представили всякакви документи за всички ключови изисквания по стандарта - сертификати за безопасност на уредите от производител, внедрени системи за управление на риска, документи от оторизирани фирми за функционирането на климатизацията, ел.инсталацията, противопожарната и аварийна безопасност, температурата в помещенията, оценка на риска на работното място, документи за сертифициран персонал и др. По време на проверките обаче КЗП са искали да видят един единствен документ - удостоверение на съответствието на услугите, съгласно БДС EN 17229:2019, който, както става ясно, няма кой да издаде.

КЗП упорито твърди, че няма значение, че в страната не е акредитирана нито една фирма за удостоверяване дали услугата съответства на този стандарт. „Липсата на акредитация не освобождава търговците от задължението да гарантират безопасността на предлаганите от тях услуги, както е предвидено в чл.69, ал.1 от Закона за защита на потребителите“, настояват от комисията.

В своя защита те се позовават на решение на Върховния административен съд от 2023 г. по оспорена заповед на КЗП за затваряне на фитнес център. ВАС е потвърдил санкцията на КЗП. От посочения пример обаче става ясно, че собственикът не е представил документи за произход на уредите и съоръженията, както и документи, доказващи съвместимостта им с нормативните указания за безопасното им използване, което  е доста различно от това да предоставиш сертификат, че си въвел доброволен стандарт.

Фитнеси, на които са връчени актове за нарушение, са изпратили възраженията си, защото смятат, че притежават всички документи за безопасност на уредите и помещенията, в които се предоставя услугата. Интересно е, че проверяващите не са искали да разгледат документите по време на проверките, а са изисквали само въпросния сертификат за внедрения БДС за фитнес услугата. До началото на тази година две-три фирми в страната, са издавали въпросния сертификат срещу 800-1000 евро, въпреки че нямат акредитация за това. От два месеца обаче отказват да го правят.

Многозначително днес отговорът на КЗП завършва със следното изречение, което предизвиква силно учудване сред собствениците на фитнес зали: „Естествено законът не поставя ограничения върху способите и средствата  за доказване, като фитнесите могат да изберат и друго техническо решение“, посочват от КЗП.

Пострадалите фитнеси се надяват в спора да се включи и принципалът  - министърът на икономиката, както и други държавни органи, за да не се стига до съдебни битки.