Магистратите намалиха драстично обезщетението по делото срещу прокуратурата, водено от близките му

Софийският апелативен съд (САС) не повярва на твърденията, че убитият преди две години Алексей Петров е бил обществено значима личност и преподавател с добро име в обществото, а близките му не са успели да ги докажат. Затова магистратите намаляват драстично обезщетението за неимуществени вреди, което прокуратурата е осъдена да плати на вдовицата и дъщерята на Петров. За случая разказва „Лекс“.

Преди да бъде убит, той заведе иск за 224 000 лева срещу прокуратурата заради процеса за присвояване и пране на пари – част от делата от „Октопод“, по който беше окончателно оправдан през 2018 г. Алексей Петров заведе делото срещу прокуратурата няколко месеца преди да бъде застрелян през август 2023-а, а след вдовицата и дъщеря му продължиха процеса. Миналата година Софийският градски съд (СГС) осъди прокуратурата да им изплати обезщетение от общо 50 000 лева за неимуществени вреди от незаконното обвинение и още 24 000 лева за адвокатски разноски, които Петров е направил по време на процеса.

Втората инстанция обаче реши, че обезщетението за моралните вреди е силно завишено и го намали до 20 000 лева.

В решението на апелативните съдии Светлин Михайлов (председател на състава), Даниела Христова (докладчик) и Цветомира Дачева се казва, че липсват каквито и да е доказателства за социалния и професионален статус на Алексей Петров, който според твърденията в исковата молба е „бизнесмен, политик и преподавател в УНСС, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, президент на Българската национална федерация по карате от 2006 г. и на Балканската федерация по карате от 2013 г.".

Съдът отбелязва, че са представени само медийни публикации, в които обаче няма доказателства за съответното образование и квалификация на Петров, както и за обществено признание. „Като цяло медийното отразяване на процеса не съдържа факти, които могат да се тълкуват в ущърб на подсъдимия, т.е., че са му нанесени допълнителни вреди за обществено уронване на доброто му име, ако то е било такова – доколкото липсват обективни данни и доказателства, нито доказват твърденията, че е бизнесмен, политик и преподавател в УНСС, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, президент на Българската национална федерация по карате от 2006 г. и на Балканската федерация по карате от 2013 г. – все качествата, които ако са доказани, насочват към вреди на правния субект, потърсил обезщетение за уронване на престиж“, пише САС.

Съдиите подчертават, че при преценката си за справедливия размер на обезщетението изхождат от обективни факти, „а не от слухове или медийно създадени образи“, след което добавят, че по делото такива обективни факти за професионалната дейност и обществената значимост на Петров не са събрани.

Миналата година градският съд завиши обезщетението на Петров над обичайното, като посочи, че именно преподавателската му дейност в два университета, както и това, че е известна обществена фигура, обосновават по-високо обезщетение, защото са били засегнати повече престижът и репутацията му.

Съдът пише още, че „преподаването в университет е свързано с формални изисквания, каквито не са представени и съответно не са доказани в настоящото производство. Доказването на преподавателска дейност се осъществява с писмени доказателства, от една страна за наличието на ценз, от друга страна, с писмен договор между преподавателя и съответния университет“ и добавя, че няма никакви данни Петров да е преподавал легално в университет, а още по-малко имало такива за негова научна дейност в определена дисциплина, научна степен, брой часове и др.

Според магистратите делото е приключило в разумен срок за две години и присъденото от СГС обезщетение от 50 000 лева е завишено не само спрямо конкретните обстоятелства, а и съобразно съдебната практика в аналогични случаи.

Така САС осъжда прокуратурата да плати на вдовицата и на дъщерята на Петров по 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и по 12 000 лева за имуществени вреди от направени разноски за адвокат.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.