В една от най-големите пустини на Земята някога е имало огромно езеро и речна система, разкри международен научен екип, цитиран от ДПА.

Изследвания показват, че огромната пустиня на Арабския полуостров е съществувала поне 11 милиона години, което я прави една от най-големите биогеографски бариери на Земята. Тя е ограничила разселването на ранните хора и животни между Африка и Евразия.

Но според нови данни, публикувани в сп. „Нейчър“, пустинята Руб ал-Хали, чието име означава „празно каре“, е била с буйна зеленина в продължение на 8 милиона години. Преди около 9000 години там е имало езеро, което е достигало дълбочина 42 метра и площ от 1100 квадратни километра.

Според международния екип благоприятните условия в района са насърчавали развитието на пасища и савани и са позволявали миграцията на хора и животни, докато не е настъпила суша.

„Нашата работа показва наличието на древно езеро, което е достигнало своя пик преди около 8000 години, както и на реки и голяма долина, оформена от водата“, казва Абдала Заки, постдокторант в Училището по геонауки „Джаксън“ към Тексаския университет.

Майкъл Петралиа, професор в австралийския университет „Грифит“, казва, че „формирането на езерни и речни пейзажи, заедно с условията за пасища и савани, е довело до разрастване на групите от ловци и събирачи и пастирските популации в района, който сега е суха и безплодна пустиня“.

„Това се потвърждава от наличието на многобройни археологически доказателства в Празното каре и по протежение на древните езерни и речни мрежи“, допълва той.

„Преди 6000 години в Празното каре е имало силен спад на валежите, което е  създало сухи, безводни условия, принудили населението да се премести в по-благоприятни места и е променило начина на живот на номадските популации“, казва Петралиа.

Според авторите фосилните свидетелства от късния миоцен предполагат наличието на периоди с „водозависима фауна (например крокодили, еднокопитни, хипопотамови и хоботни), поддържана от реки и езера, които до голяма степен отсъстват от днешния сух пейзаж“.