Европа заема все по-твърда позиция по отношение на миграцията. В това време Фронтекс се опитва да подобри работата си в държавите членки и да поддържа ангажимента си към правата на мигрантите. Обречена ли е тази битка?

Когато директорът на Фронтекс Фабрис Леджери позорно се оттегля от агенцията през април 2022 година, Ханс Лейтенс планира пенсионирането си.

Лейтенс е бил начело на жандармерията в Нидерландия, която отговаря и за защитата на границите. „Имах добра кариера и щях да се пенсионирам. Нямаше нужда да правя следващата стъпка“, казва той. „Но за мен важна е мисията.“

С Лейтенс, който навърши 62 години през март, разговаряме в модерен небостъргач във Варшава, където е офисът му. Гледката от 13-ия етаж определено вдъхва значимост, в неговия случай тя идва с годишен бюджет от близо 1 милиард евро и 2500 служители из Европа.

Много скоро след като поема поста, той разбира истинския мащаб на задачите си. На 3 март 2023 година, два дни, след като заема поста, на бюрото му пристига писмо. Авторът му - Йонас Гримхеден - отговаря за спазването на основните права във Фронтекс. ЕС определя тези права водещи за него, но често е обвиняван, че си избира кога и как да ги прилага по отношение на т.нар. мигрантска криза, която започна през 2015 година.

В писмото се изразява загриженост относно „постоянните сигнали за незаконно връщане“ и „лошо третиране“ на мигранти и бежанци на границата на България с Турция и на границата със Сърбия. Гримхеден настоява Лейтенс да изпрати писмото, заедно с искане за предприемане на действия за преустановяване на нарушенията, на Росица Димитрова, която ръководи българската гранична полиция тогава. Лейтенс отказва, като дава ясен сигнал за желанието му да избягва директни конфронтации с европейските столици. Само въпрос на време е обаче от него да се поискат далеч по-строги решения за баланса на силите между граничния орган на ЕС и неговите държави членки.

Гърция

Само три месеца след встъпването му в длъжност - на 14 юни 2023 година - риболовният кораб „Адриана“ потъва в международни води югозападно от Пилос в Пелопонес, в район, в който гръцката брегова охрана е задължена да оказва помощ на бедстващи кораби. Корабът напуска Либия дни по-рано, натоварен с около 750 души - предимно бягащи от Сирия, която е в гражданска война, Пакистан и Египет. По данни на „Амнести Интернешънъл“ и „Хюман Райтс Уоч“ над 600 души са се удавили, а телата на повече от 500 никога не са открити.

Потъналият в международни води кораб, близо до гръцкия полуостров Пелопонес.Снимка: Griechische Küstenwache/Eurokinissi/ANE/picture alliance

Доклад на гръцкия омбудсман Андреас Потакис от февруари 2025 година съветва да бъдат повдигнати обвинения на осем служители на гръцката брегова охрана за предполагаемо неизпълнение на служебните задължения във връзка с корабокрушението.

Доклад за сериозни инциденти (SIR), какъвто служителите на Фронтекс са длъжни да попълват при съмнения за нарушения на правата на мигранти и бежанци, цитира оцелели, които твърдят, че гръцката брегова охрана се е опитала да избута лодката извън зоната, в която Гърция носи отговорност за спасяването им, което е довело до корабокрушението. Фронтекс, която си сътрудничи с гръцката брегова охрана, се дистанцира от трагедията, като заявява, че е предложила въздушна помощ три пъти, но Атина е пренебрегвала съобщенията или е отговорила да я препратят другаде.

За Гримхеден потъването на кораба прелива чашата на търпението. След по-малко от месец - на 10 юли - в писмо той съветва Лейтенс да „замрази или преустанови“ работата на агенцията в Гърция. Той предупреждава, че стратегията на Фронтекс за „засилено сътрудничество“ не работи, гръцките власти продължават да отричат каквито и да било нарушения и не успяват да реагират на много сериозни нарушения, заради което е „много вероятно ситуацията да се запази същата“, пише той. Лейтенс обаче се противопоставя.

И докато той получава поздравления за опитите си да възстанови интегритета на агенцията, критиците му казват, че мекият подход към държавите членки позволява нарушенията и незаконните връщания по външните граници на ЕС да продължат. В интервю за BIRN ръководителят на Фронтекс говори за нов подход, според който агенцията ще отказва финансиране и ще оттегля служители и техника, ако държавите членки не полагат усилия за подобряване на положението с човешките права.

Повече, а не по-малко Фронтекс

След реакцията на корабокрушението в Пилос, гръцките власти се опитват да ограничат практиката за незаконни връщания. Но не за дълго. Сигналите за кораби на гръцката брегова охрана, които блъскат лодки с бежанци и мигранти през Егейско море от Турция, отново зачестиха в последните месеци на 2024 и началото на 2025 година.

По информация на BIRN най-малко девет души са загинали при инцидентите, които понякога включват стрелба от страна на бреговата охрана. Бреговата охрана твърди, че нейните плавателни съдове са били атакувани, въпреки че австрийски активист публикува видеозапис, който доказва обратното.
Когато вижда видеото, Лейтенс се съгласява, че досегашният подход на Фронтекс към Гърция може да е допринесъл за „чувството за безнаказаност“.

Когато той поема поста, Фронтекс има план да помогне на Атина да подобри подхода си по отношение на човешките права. През юли 2023 година обаче Гримхеден отбелязва, че този план „не е довел до промени“ и призовава агенцията да активира член 46. Т.нар. ядрена опция на Фронтекс предвижда изтегляне от държавите, в които са документирани сериозни нарушения по време на операции, извършвани с подкрепата на Фронтекс.

Лейтенс защитава решението си да не го направи така: „Службата по основните права (FRO) има своята позиция, но аз трябва да направя друга преценка и да взема предвид последици от подобно решение.“ Вместо това Лейтенс избира друг подход - на „ангажираност“ и „повече, а не по-малко Фронтекс“. „За мен всичко започва с ангажираност и признаване, че нещата не са наред“, казва той. Но две години по-късно Лейтенс заявява пред BIRN, че е станал „нетърпелив“ към Гърция - една от страните, които по думите му го държат „буден през нощта“.

Необходим е нов подход, смята ръководителят на агенцията. Според източници става въпрос за частично или „калибрирано“ използване на член 46, което би позволило на Лейтенс да спре финансиране на гранична техника или да изтегли ресурси, ако Гърция не подобри подхода си към мигрантите и бежанците, които пристигат по бреговете ѝ. В момента стотици служителите на Фронтекс, както и лодки, коли, системи за следене, термокамери и дронове на агенцията са разположени в Гърция.

През януари 2025 година е обявено, че първоначалният план е завършен, но според Лейтенс гърците са приложили част от мерките само „формално“. „Вече казах на гърците: Останалите точки не са ракетно инженерство“, подчертава Лейтенс“, „ако не бъдат изпълнени, няма да финансирам гръцки кораби.“

Той казва още, че заедно с Гримхеден е изготвил „ескалационна стълбица“, в която са описани потенциалните „следващи стъпки“, ако Гърция не оказва съдействие.

Според документите, с които BIRN се е запознал, това включва съобщаване на опасенията пред останалите държави членки, поставяне на крайни срокове за постигане на целите, след това спиране на финансирането с техника и персонал и накрая - частично или пълно прекратяване на дейностите на Фронтекс.

България

Лейтенс е далеч по-оптимистичен по отношение на България - друга държава, която тревожи екипа на Гримхеден. Съобщения за „нелегални практики“ в България се трупат от ден едно на бюрото му. Сред тях са данни за насилствени връщания и нехуманно отношение от страна на българската гранична полиция. Според вътрешни документи, с които екипът на BIRN е запознат, от средата на 2024-а Гримхеден се опитва да изготви „план за действие“ с България, за да подобри ситуацията. През февруари миналата година Лейтенс обяви утрояване на присъствието на Фронтекс в България, следвайки стратегията за „засилено сътрудничество“, която се проваля в Гърция.

„Смятам, че с българския ръководител на гранична полиция (Антон Златанов - б.р.) имаме различна дискусия“, казва той. Неправителствените организации на терен не споделят оптимизма му.  

Ханс Лейтенс и директорът на граничната полиция в България Антон Златанов се срещнаха през август 2024 г.Снимка: Hans Leijtens/X

„Това, което се съобщава в София и на нашите западни партньори, не отговаря на действителността“, казва Диана Димова, председателка на „Мисия Криле“, която докладва за нарушения на българо-турската граница. „Фронтекс рядко се появява по време на гранични инциденти. По наша информация служителите на Фронтекс умишлено се държат далеч от горещите точки на отблъскване.“

Лейтенс следва подобен подход и към съседна Сърбия, с която миналата година подписа споразумение за сътрудничеството в областта на „миграцията и управлението на границите“. В същото време екипът на Гримхеден съобщаваше често в подробности за твърденията за насилие, упражнявано от сръбската полиция върху мигранти и бежанци, които се опитват да преминат от България.

Нов наратив, стари проблеми

Стратегията на Лейтенс в България и Сърбия основно зависи от желанието и възможността на служители на Фронтекс не само да съобщават за нарушения, но и да се намесват, когато станат свидетели на такива. Самият той обаче признава, че някои служители на агенцията не желаят да говорят открито. Лейтенс обяснява това с наложеното разбиране на някои гранични служители, че това е равносилно на „доносничество“ и „предателство към колегите“.

Пред BIRN редица наблюдатели признават, че Лейтенс прави усилия да адресира проблемите и да позволи на вътрешните звена за контрол да работят. Сред тях е Федерика Тоскано, която е представител на организацията Save the Children в консултативния форум към Фронтекс. След като той заема поста, „има значително по-голяма откритост към Консултативния форум“, казва тя. Но въпреки това недостатъчното докладване остава проблем.

През август 2024 г. службата на Гримхеден установява, че по време на предполагаемо отблъскване на български кораб на Фронтекс край гръцкия остров Лесбос нито гръцките власти, нито екипажът на Фронтекс са докладвали правилно за инцидента. FRO научава за него едва когато неправителствена организация предоставя видеозапис на инцидента, заснет от мигранти в морето. Редица други доклади сочат, че редовно за инцидентите не е докладвано, а в случая с България служители са били принуждавани да мълчат.

„За съжаление, на границите, където работи Фронтекс, продължават да се появяват съобщения за насилие, отблъскване и лошо отношение, включително към деца, както многократно е документирано от Save the Children“, казва Тоскано. „Не обвинявам пряко Лейтенс за това - той положи известни усилия за подобряване на надзора, но е трудно да се каже, че присъствието на агенцията е довело до промяна.“

Самият Лейтенс казва, че очаква когато някой види нарушения да реагира. Но това не е лесно, признава ръководителят на Фронтекс. „Трудно е. Очаквам от тях да се намесят... Най-малкото, което искам от тях, е да докладват, да ни съобщят какво се е случило“, казва той.
Обречени на провал?

След като пое поста Лейтенс обяви, че „няма нищо тайно във Фронтекс“ в отговор на критиките за прозрачността на агенцията. Въпреки това Фронтекс отказа да отговори на искане на BIRN за подробна информация относно официално становище, издадено от Гримхеден през януари 2024 г., за „недокладване и защита на лицата, за които се докладва“. Агенцията също така не предостави становище на Гримхеден за България от юни 2024 г.

Когато BIRN подаде жалба, тогавашният европейски омбудсман Емили О'Райли обвини Фронтекс в „лошо администриране“ при отказа на достъп до документите. Тя заяви, че обосновката на отказа за предоставяне на информация е „в противоречие с културата на публичност“.

С подобна стена BIRN се сблъсква и по отношение на комуникацията между Лейтенс и гръцките власти, обсъжданията му с Гримхеден, протоколите от заседанията на ръководството на Фронтекс и докладите за мисиите на наблюдателите на FRO в България.

Успехът на Лейтенс зависи от съдействието на държавите членки и степента, до която Европейската комисия го подкрепя. Тоскано казва, че е наивно да се смята, че присъствието на място ще спре полицията да не обира и бие мигранти или пък незаконно да ги отблъсква. „Може да имаш очи и уши, но ако нямаш уста, какъв е ефектът“, пита тя.

Според някои критици Лейтенс е обречен на провал, докато европейските лидери следват строгата си политика за миграцията. Отблъскванията може да са незаконни, но не е преувеличено да се каже, че някои европейски държави ги смятат за необходими.

„Лейтенс е отдаден на закона, но получи отровно наследство“, казва нидерландката Софи ин'т Велд, която в продължение на години наблюдава работата на агенцията като член на Европейския парламент до 2024 г.

„Европейските лидери са заети с това да бъдат строги към миграцията, Лейтенс няма лостове, с които наистина да притиска държавите членки по отношение на основните права“, казва тя. „А беззаконието и безнаказаността по външните граници на Европа продължават.“