След края на Асад в Сирия, Русия пренасочи своето внимание към Либия. Там Москва поддържа въоръжените милиции на ген. Хафтар и се грижи за това мигрантският натиск от Африка и Азия към Европа да не секва нито за миг.
От падането на режима на Асад в Сирия насам Русия има сериозен проблем:бъдещето на нейните две военни бази там – Тартус и Хмеймим е под въпрос. Не е сигурно дали изобщо и ако да – в какъв мащаб - руските военни ще могат да запазят базите, след като партньорът на Москва Башар Асад бе прогонен.
Поради това за Русия става все по-важна една друга държава в региона – Либия. От декември 2024 година (месецът на падането на Асад) експертите по сигурността наблюдават засилени полети от Сирия към Либия, същевременно все повече руски кораби преминават през източнолибийската военно-морска база Тобрук. Тя е под контрола на либийския генерал Халифа Хафтар, под чийто контрол са и значителни територии в източната част на разединената страна.
„Непосредствено след свалянето на Асад много самолети и товарни кораби доставиха в Либия руски материал от базите в Сирия“, казва за ДВ Тарек Мегериси от Европейския съвет за външни отношения. „Ясно бе, че в очите на Москва Либия се е превърнала вече в сигурно място в средиземноморския регион.“ Московските интереси там се прокарваха не на последно място от бившата частна армия „Вагнер“, която сега оперира под името „Африкански корпус“.
Интересите на Москва в Либия
Мегериси подчертава, че Москва преследва много интереси в разтърсената от гражданската война Либия. Принципно Русия се стреми към военно присъствие в Средиземно море, с каквото до момента разполагаше най-вече в Сирия. Освен това проявява интерес към експлоатацията на местните подземни богатства, особено на енергийните ресурси. Същевременно под натиска на западните санкции Русия се опитва да намери клиенти за своя собствен износ, включително за износа на оръжие.
На същото мнение са експертите от центъра по сигурността „Soufan“ в Ню Йорк – оръжията са за Либийската национална отбранителна армия, командвана от Хафтар, или пък могат да бъдат изнасяни в съседни страни.
Има обаче и още нещо – влиянието върху преминаващата през Либия миграция в посока Европа също представлява интерес за Русия – служи на Москва като средство за натиск срещу ЕС.
Вниманието вече е насочено към сина на владетеля
Политически партньори: руският заместник-министър на отбраната Евкуров приема в Москва през 2023 г. отцепническия либийски командир ген. Халифа ХафтарСнимка: General Command of the Libyan National Army/AFP
В либийския конфликт Русия от години поддържа отцепника Халифа Хафтар – силния човек в източната част на страната. Той продължава да е най-важният партньор на Москва, казва за ДВ Улф Лесинг от представителството на фондация „Конрад Аденауер“ в Мали. „Руснаците имат дипломатически връзки и със западната част на Либия и столицата Триполи. Но вниманието им определено е концентрирано върху Хафтар.“ Това обаче е риск, тъй като Хафтар междувременно е на 81 години и неговото господство е крехко, включително заради натиска от САЩ, посочва Лесинг.
Толкова по-значима изглежда ролята на неговия син – Саддам Хафтар, който също е генерал. Синът, срещу когото през 2024 година в Испания бе издадена заповед за арест по обвинение за контрабанда на оръжие, през последните години се утвърди като партньор на Русия в Либия, отбелязва Тарек Мегериси. Хафтар предоставя на Русия мрежа от либийски военни бази и Москва е благодарна за това. „Русия използва всичко това, за да помогне на Саддам Хафтар да разшири ролята на Либия като център на контрабандата с оръжие, дрога, горива и хора“, казва още Мегериси.
Търговия със страданието
В продължение на години са се осъществявали полети от Сирия към източната част на Либия, изпълнявани от една частна сирийска авиокомпания, посочва Лесинг. „По този начин мигранти от Азия – от Пакистан или Бангладеш – пристигаха в Източна Либия. Оттам ги отвеждаха на кораби, след което те се отправяха на път към Италия.“
С помощта на своите частни милиции Саддам Хафтар е създал сложна инфраструктура за професионален трафик на хора, констатира Мегериси. Тя използва срещу заплащане и международните мрежи за търговия и контрабанда на хора. „Това показва как либийските въоръжени групи преодоляват политическите граници, за да печелят“, казва експертът. Потърпевши от всичко това са мигрантите, които често поемат висок риск и са изложени на големи лишения с надеждата да имат по-добър живот в Европа. Междувременно от мигрантите вече се прибират суми до 9000 долара, посочва Мегериси.
Трафикантите на хора следват твърда схема, обяснява експертът: при пристигането си в Либия мигрантите трябва да предадат документите си на милиция, което ги задържа дотогава, докато платят таксата. Преди да тръгнат с кораби към Европа мигрантите по правило остават задържани в продължение на дни и седмици, в повечето случаи при нечовешки условия. „После Саддам отново получава от тях пари, за да бъдат пропуснати лодките от неговата брегова охрана: по 100 долара на мигрант в „по-малките лодки“ (за между 300 и 550 души) или обща такса от 80 000 долара за по-големите кораби“, информира Мегериси.
„Миграцията като оръжие“
Мегериси обяснява, че мигрантите стигат до Либия по различни начини – африканците идват по суша, хората от Азия по-скоро със самолет. И на това място се проявяват интересите на Москва срещу Европа. „Русия използва миграцията като оръжие“, обобщава Тарек Мегериси. Това вече стана ясно по време на войната в Сирия, когато руски машини превозваха мигранти от Дамаск към Минск, за да се опитат те оттам да стигнат до Европа и така да нарасне натискът срещу външните граници на ЕС. „След свалянето на Асад акцентът върху миграцията обаче е вече върху зоната Сахел. Там руските милиции допринасят за това все нови и нови хора да се отправят към Европа. И в тази сфера те работят ръка за ръка със Саддам Хафтар.“
Европа би могла да противодейства на миграцията най-добре, като предложи на мигрантите сигурни маршрути и контролира ефективно пристигащите, смята Мегериси. „Така би бил пресечен бизнесът на трафикантите и Европа би поела контрола в свои ръце.“
