Европейският съюз е отпуснал над 7 милиарда евро на неправителствени организации в периода 2021 - 2023 г., но финансирането не е достатъчно прозрачно. Информацията за средствата е фрагментирана и ненадеждна, а дейностите на НПО по застъпничество и лобиране не са ясно оповестени. Това се посочва в доклад на Европейска сметна палата (ЕСП).

От него става ясно, че България е от страните, които са отпуснали сравнително малко средства на неправителствения сектор - около 11 млн. евро от Европейския социален фонд плюс за три години.

Според одиторите Европейската комисия не е извършвала активни проверки, за да се увери, че НПО се придържат към ценностите на ЕС - факт, който създава репутационен риск за ЕС.

Неправителственият сектор дава възможност на гражданите да участват в демократичното изготвяне на политиките на ЕС чрез постоянен диалог, който трябва да е прозрачен. За да може да бъде потърсена отговорност от лицата, натоварени с вземането на решения, гражданите трябва да имат информация на кого и с каква цел се отпускат средства от ЕС, но също и как се използват тези средства и дали техните получатели се придържат към ценностите на ЕС.

След скандала „Катаргейт“ през 2022 г. нараства общественият интерес към повишаването на изискванията за прозрачност за НПО.

„Прозрачността е основен елемент за осигуряване на надеждно участие на НПО във формирането на политиките на ЕС“, казва Лайма Андрикене, членът на ЕСП, отговарящ за изготвянето на доклада.

„Въпреки напредъка, постигнат след предишния одит на ЕСП, общата картина на финансирането от ЕС за НПО остава неясна, тъй като информацията за това, както и за лобирането, не е нито надеждна, нито прозрачна“, допълва тя.

Над 7 млрд. евро за НПО сектора

Над 12 000 неправителствени организации са получили общо 7.4 млрд. евро в ключови за вътрешните политики на ЕС области като сближаване, научни изследвания, миграция и околна среда в периода от 2021 - 2023 г. От тях 4.8 млрд. евро са отпуснати от Комисията, а 2.6 млрд. евро - от държавите членки.

Източник: Европейска сметна палата

Тези данни обаче трябва да се приемат предпазливо, тъй като липсва цялостна картина на изплатените от ЕС средства за НПО, предупреждават одиторите. Информацията се публикува фрагментирано, което има отрицателен ефект върху прозрачността, затруднява анализа дали финансирането от ЕС се концентрира в малък брой НПО и не позволява да се направи извод за ролята на НПО при формирането на политиките на ЕС.

Въпреки че Европейската комисия е постигнала напредък при събирането на информация за европейските средства, предоставени на НПО, продължават да съществуват недостатъци в начина, по който тази информация се оповестява.

Освен това държавите членки не наблюдават и не докладват относно средствата от ЕС за НПО, а очакваните регулаторни подобрения няма да ги задължат да докладват за плащанията.

Определението НПО е различно в държавите

Определението за „НПО“ е различно в различните държави от ЕС и рядко е установено в националното законодателство. Франция например нямат правно определение за НПО, по тази причина френските власти не са предоставили данни на одиторите за отпуснатите средства. България също не е регламентирала що е това НПО, за разлика от Гърция, Полша и Литва например.

През 2024 г. ЕС дефинира НПО като организация без стопанска цел и независима от правителството. Въпреки че това е стъпка в правилната посока, определението само по себе си не може да гарантира, че НПО се класифицират правилно в системата на ЕС за финансова прозрачност. Това се дължи на факта, че организациите сами се декларират като НПО, а Европейската комисия не проверява важни аспекти от техния статут. Като пример се дава дали се осъществява значително правителствено влияние върху техните управителни органи или дали НПО преследват търговските интереси на своите членове.

Един национален научноизследователски институт например е категоризиран като НПО. Той извършва международни изследвания в областта на енергетиката и биоикономиката и се нарежда сред най-големите научноизследователски организации в Европа.

Институтът е регистриран като частно дружество с ограничена отговорност с нестопанска цел. При кандидатстването за безвъзмездна финансова помощ от ЕС институтът се е декларирал като НПО. Неговата дейност обаче е тясно свързана с държавните органи. Гаранцията за осигуряване на финансовия капацитет на института е предоставена от държавния бюджет, а най-висшият му управителен орган се състои изключително от представители на органите на държавата членка, посочват от ЕСП без да разкриват за коя страна става въпрос.

Лобистите

Европейската комисия не е оповестила ясно наличната ѝ информация относно дейностите по застъпничество на НПО, финансирани с безвъзмездни финансови средства от ЕС. Едва в хода на одитната дейност на Европейската сметна палата тя публикува насоки. Според тях договорите за безвъзмездна финансова помощ не следва да изискват от получателите да лобират пред институциите на ЕС.

Освен това органите, управляващи средства от ЕС, не проверяват активно за потенциални нарушения от страна на НПО на ценностите на ЕС, като например принципите на правовата държава и правата на човека, а разчитат основно на лични декларации.

Не се извършват и проверки на източниците на финансиране, които могат да предоставят полезна информация за това кой стои зад НПО.

Проверените програми

От бюджета на ЕС се финансират дейности, без значение дали те се извършват от НПО или други видове органи и организации. НПО са различни по размер и дейност и работят в области от социално приобщаване до опазване на климата и околната среда и научни изследвания. Те могат да получават безвъзмездна финансова помощ от ЕС за изпълнението на проекти, както всеки друг бенефициент, или въз основа на статута си като НПО, за да могат да финансират голяма част от своите оперативни разходи.

През последното десетилетие значителна част от пряко отпуснатите средства от Европейската комисия са били насочени към малък брой НПО, отчита Европейската сметна палата.

Одитът е обхващал проверки по Европейския социален фонд плюс, програма „Хоризонт Европа“, фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и програма LIFE. Той е направен следва призива на Европейския парламент за по-голяма прозрачност и отчетност по отношение на финансирането от ЕС, включително за НПО, и тяхната роля в изготвянето на демократични политики.

Докладът е изготвен в контекст на засилен обществен и политически интерес към финансирането от ЕС за НПО.