Тракийското движение в Кърджали навършва 105 г. от основаването си, като е белязано от борба срещу обсебването му за партийни каузи. Тракийци винаги са смятали своята кауза за национална, а не за партийна. За това разказва инж.Яни Янев, председател на Българския съюз на тракийските организации.
Първият документ за организирано тракийско движение в Кърджали е за 1920 г. И представлява отчет от 1921 г., цитиран от изследователката на Източните Родопи Мара Михайлова. В организацията се включват тракийци, прогонени от Западна Тракия след Ньойския договор от 1919 г. Организацията съществува до 1934 г. В Кърджали е имало много силна структура на младите тракийци и тук се провежда и последния конгрес на Тракийския младежки съюз през 1934 г. Архивът й е в неизвестност. След Деветнадесетомайския преврат на Кимон Георгиев тракийското движение в България е забранено, заедно с македонското и всички политически партии.
През 1944 г.след Деветосептемврийският преврат тракийското движение възкръсва. В национален мащаб организацията е възстановена на 20 декември. За неин ръководител е посочен Никола Спиров. Тя работи изцяло под контрола на комунистическия режим, който се възползва от престижа й сред населението и авторитета на тракийските войводи. Но не всички войводи приемат доброволно новите порядки и те имат драматична съдба. Митрю Аркумарев бива арестуван и убит без съд и присъда, като гробът му е неизвестен. Таньо Николов се “самообесва” в килия, през 1947 г. Много други заплашени от репресии, като Рафаил Каракачанов и Илия Момчилов, бягат зад граница. Последният се връща, но е жестоко репресиран от новата власт. Каракачанов остава в Гърция. Сред тези,които се включват в казионната организация е войводата Димитър Маджаров в Кърджали, който е с леви убеждения. След 1944 г. тракийското движение съществува до 1 февруари 1977 г., когато е разтурено заедно с македонското, от ЦК на БКП с решение: “....да преустановят своята дейност на всички равнища поради изчерпване на основните им задачи..”, без да са решени основните им задачи като движение - съхранение на културното им наследство, обещетенията за загубените имоти в Западна и Източна Тракия и др. В историята на казионната организация от 1944 г. до 1977 г. и от от 1990 г. до сега като лидери са записани последователно все комунистически дейци като Никола Спиров, Ламби Данаилов, Иван Хариев, Костадин Карамитрев, Красимир Премянов.
Тракийци са чувствителни към своята история. Въпреки условията по време на комунистическия режим успяват да направят много за паметта на тракийци и техните войводи. Изгражда се Мемориала при Маджарово, откриват се паметници на дейците на тракийското движение, включително и на Капитан Петко Войвода в Кърджали. На героите са кръстени много улици в различни градове на страната. В същото време позорно се мълчи за обезщетенията за имотите в Източна Тракия и за съдбата на тракийци останали в Западна и Източна Тракия. Според Яни Янев и до сега там има население, което говори български, но се представя за турско. То е изоставено, без закрила от българската държава.
В периода 1967-1977 г. Съюзът на тракийските организации е регистриран като юридическо лице. След 1977 г.е включен в структурите на Отечествения фронт., където остава до 1989 г. В Кърджали дейността се ръководи последно от Анастас Василев,а след това от Димитър Славков.
През 1990 г.тракийското движение в страната е възстановено от членът на БКП Костадин Карамитрев. В него се включват 19 структури от казионното ОФ. Карамитрев ръководи Съюзът на тракийските дружества в България до 2011 г. След него ръководството се приема от члена на БСП Красимир Премянов, който го ръководи и до днес.
В Кърджали през 1996 г. се регистрира юридически Тракийско дружество, което впоследствие приема името „Димитър Маджаров”. Негов председател е Димитър Славков. Факт е, че организацията не е подавала молба за членство в СТДБ като новорегистрирана, съгласно устава му. ТД „Димитър Маджаров” е отстоявало демократичния устав на Съюза на тракийските дружества в България, приет прз 1990 г., според който той е организация с нестопанска цел. Мандатът на председателя е две години, а не пожизнен. В устава е заложено, че членове на СТДБ могат да бъдат само юридически лица, но не и физически. Карамитрев обаче прокарва поправка, според която в организацията могат да членуват и физически лица, без да се ограничава техния брой, което според Яни Янев нарушава демократичността на устава. В Общото събрание на Съюза физическо лице има един глас, както тракийско дружество със статут на юридическо лице. С тази поправка започва включването в Общото събрание на физически лица, като първи тук са партийните кадри от БКП/БСП. С времето физическите лица стремглаво нарастват и към настоящия момент тракийските дружества- юридически лица в Общото събрание са около 40, при общ брой членове над 115. Позициите на тракийци, представени от техните председатели нямат шанс да бъдат защитени при разногласие. С това демократичността на устава е потъпкана.
Организацията в Кърджали е една от тези,които първи се опитват да отхвърлят политическата зависимост. За председател на Тракийско дружество „Димитър Маджаров” през 2006 г. е избран Яни Янев. За него гласува основната маса от членове, а само няколко души са против. Той влиза в тракийската организация през 2000 г. по покана на Димитър Славков и първоначално става секретар на дружеството.
Обвързаността на тракийци с политическия живот в страната се задълбочава със създаването през 2001 г. на партия Политически клуб „Тракия”, която започва да работи в тясно партньорство със СТДБ. Ръководството на ПК”Тракия” участва в ръководството на СТДБ. Работи се за коалиция с БСП.
Постепенно в СТДБ се надига недоволство, както срещу политическата обвързаност на ръководството на СТДБ, така и срещу доминацията на физическите лица във Върховния комитет (Общото събрание).
Тон през 2017 г. дават и едни от най-големите организации-тези във Варна (тя е с около 2500 члена, но е представена само с един глас във Върховния комитет), Пловдив, Бургас и др. Надига се и недоволство от Красимир Премянов. В този период председателите на посочените дружества, недоволни от управлението в СТДБ са в централното ръководство на СТДБ. Яни Янев е сочен за инициатор на недоволството, тъй като единствен той на Общото събрание, през 2011 г. гласува срещу избирането на Премянов за председател на СТДБ. Ръководството на СТДБ съвместно с политическата партия излиза с декларация срещу Яни Янев и тракийското дружество в Кърджали с обвинението, че се противопоставят на съвместното решение на ръководствата на СТДБ и ПК”Тракия”, “...На съвместно заседание на ЦР на СТДБ и ЦС на ПК „Тракия“ от 14.02.2017 г. се прие и утвърди информацията за подписаното коалиционно споразумение (с коалиция „БСП за България“ -б. а.) на избори за 44-то НС..”. “...На същото съвместно заседание се формулираха и утвърдиха политическите цели на ПК „Тракия“ и тракийското движение за участие в парламентарните избори за 44-то НС ....” и “...Не за първи път ТД „Димитър Маджаров“ в гр. Кърджали и неговият председател не се съобразяват с взетите общи решения и действат срещу тях. Така беше на местните избори 2011 г. и 2015 г. Така беше и на президентските избори, когато подкрепяхме двойката Ивайло Калфин-Стефан Данаилов. Така е и сега за предстоящите на 26.03.2017 г. избори за 44-то НС....”.
Питаме се, къде отиде Конституцията, която в чл. 12 казва: “...(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.”
През 2017 г. по-горе посочените големи тракийски дружества напускат Съюза на тракийските дружества в България. Изводи за мащаба на членската маса напуснала съюза могат да се направят от Счетоводния му отчет през 2018 г., където е посочено, че постъпленията от членки внос са намалели със 60% спрямо предходната 2017 г. Година по-късно се създава Българския съюз на тракийските организации (БСТО). За негов първи председател с двегодишен мандат е избран Яни Янев. Сред напусналите тракийски дружества са ”Екзарх Антим Първи”-Бургас; „Димитър Маджаров” в Кърджали; ”Войвода Руси Славов” от Пловдив; ”Капитан Петко Войвода” във Варна, дружества от Карнобат и Айтос и част от дружеството в Сливен. В ТД”Димитър Маджаров” членуват дружествата „Момчил юнак” от Момчилград; ”Кирково” от с. Кирково; ”Тракия”-Джебел; ”Дельо Войвода”-Златоград; ”Тракия”-Крумовград и дружествата в Черничево, Припек и Горни Юруци. Членове на организациите са както християни, така и мюсюлмани, както българи така и турци.
По инициатива на СТДБ в страната се създават паралелни структури на напусналите дружества, които са лоялни на Красимир Премянов. За Кърджали и Пловдив е видно, че те се оглавяват от активистите на БСП.
След пауза днес Яни Янев отново е председател на БСТО. Мандатът му е двегодишен. Категоричен е, че БСТО не се стреми да подчини тракийските дружества в България, което е и в съзвучие с приетия Устав, а да координира дейността им. Той се обявава категорично срещу използването на тракийския въпрос, който включва и проблемът с тракийските имоти, за политически цели. Тракийци негодуват,че българските политици се сещат за тях само преди избори.
Яни Янев отчита, че въпросът за имотите в Западна Тракия не е напълно решен. Открит обаче е този за имотите на тракийци в Източна Тракия. Съдбата му е в пълен застой.
Тракийският въпрос ще бъде тема на дебат и решения по време на предстоящата през май Националната тракийска среща, която се организира от БСТО.
Текст и снимка:Георги Кулов
