Съседите на сем.Барутчиеви от Кърджали, които не са съгласни във входа им да се инсталира инвалидна рампа поискаха право на отговор от сайта Кърджали бг вести. Ще припомним,че сайта Кърджали бг вести пръв публикува позицията на Силвия Барутчиева за поведението на съседите й. Според Етичния кодекс на българските медии засегнатата страна има право на отговор в медията в която е визирана.Изхождайки от това обстоятелство публикуваме позицията на съседите на сем.Барутчиеви без да споделяме тяхното виждане. Право на отговор имат и сем.Барутчиеви.

Кърджали бг вести

Силвия спри!

  Колко дълго може да живее една лъжа? Месец ли,година или повече? Колко ли време е нужно на истината да успее да я пребори? Тепърва ще разберем. Ние време имаме. Въпреки всичките ти усилия да ни „очерниш” и „пречупиш”,въпреки всичките ти неистини, които продължават да ни тормозят и тровят, ние твои жертви няма да станем. Едва ли някои от нас някога ще може да забрави,как преобърна живота ни, като компрометира с неистинските си публикации нашия морал и почтеност. Още в първата си публикация във Фейсбук на 4 февруари 2025 г.по изключително некоректен начин ти описа създалия се конфликт между нас. Упрекна ни в егоизъм и проява на дискриминация, защото сме отказали да дадем съгласието си за изграждане на платформа за хора с увреждания в нашия вход. Аргументите ни бяха изопачени, както и добрите ни намерения да търсим други варианти за достъпна среда за съпруга ти. Никой не научи как  отказа да се срещнем и поговорим. Ние те потърсихме, но ти затръшна вратата си. Никой не разбра колко много и различни са възможностите за придвижване на хора с увреждания/съоръжения за изкачване на стълби, които са мобилни, външен асансьор и др/. За теб по- важното беше да възбудиш силен обществен натиск,който да ни принуди да променим позицията си. Още след първите коментари на публикацията ти,разбрахме в каква измама бяхме въвлечени. Ние бяхме „смачкани”, а ти се почувства силна. Подкрепата на „феновете” ти беше толкова голяма, колкото голямо бе желанието на всеки от тях да ни унижи публично, наричайки ни „изроди”, ”нещастници жалки”, ”измет” и какво ли още не .Е нали това искаше,Силвия? Но това не ти беше достатъчно. Ден след ден продължаваше да публикуваш безумни апели за съчувствие, които продължиха да провокират коментари за „линч”, ”бойкот”, ”война”,”съд”. Търсеше подкрепа от хора,които вярвайки сляпо на думите ти,пропуснаха да се запитат:”Ама тези съседи наистина ли са отказали помощ и желание за съдействие? Наистина ли са толкова бездушни и лишени от съчувствие? Възможно ли е след двадесет години мирно съседство, да се стигне до толкова голям конфликт? Познаваме ли изобщо тези хора, техния живот, техните качества? Имаме ли право да ги съдим?”

  Браво Силвия! Аплодисменти! Планът ти беше толкова коварен и така прецизно осъществен, че никой от тези „фенове” така и не разбра как се превърна в поредния инструмент в ръцете ти. Първо ние, после те, че дори и Бахов, всички, заедно попаднахме в капана ти. Не пожали никой,даже и цветята във входа ни. Как ти хрумна изобщо да публикуваш снимки на саксиите ни с цветя, като прекрасно знаеш, че те никога, ама никога не са били поставяни на стълбите,които водят до вашия апартамент, а само на стълбите от втория етаж към тавана. Те никога не са били препятствие за съпруга ти да може да излиза свободно. Това обаче хората не го знаят. Ама и не питат. Ясно бе,че ти няма да спреш да манипулираш фактите, само и само да получиш нашите прословути подписи. Но това не е „ябълката на раздора”.Ще разберете .

  Кажи Силвия,как ти хрумна да поискаш нашето съгласие за участие на съпруга ти в програма, която се реализира със средства от държавата, без да проведеш нито един разговор с нас? За събрание да не говорим. Как ти хрумна да омаловажиш до такава степен изискването за създаване на Сдружение на собствениците, че никой не разбра за него? Защо не обяви,какви юридически и финансови задължения ще имаме всички ние след учредяване на такова сдружение? Затова Силвия ти трябваха нашите подписи,за да регистрираме Сдружение, не за монтиране на платформа.

  Как ти хрумна да говориш неистини, че ние осем години сме обрекли съпруга ти на затвор? Защо искаш нашето съгласие за изграждането на платформа за инвалидна количка, когато всъщност ние никога, ама никога не сме виждали съпруга ти да се предвижва с такава количка?

 В последните години много пъти сме виждали как той слиза по стълбите, като се държи за парапета и си помага с патерица. Ти даже слизаш зад него, без да го придържаш. Как да си обясним видяното как млад мъж вкара  инвалидна количка в дома ви на 15 февруари 2025 г.вечерта,преди деня, в който пред блока ни да се проведе  онзи  „мирен”протест? Защо внуши на „феновете” си,че единствения начин на предвижване на съпруга ти е инвалидна количка, която толкова години никой от нас не беше виждал?

Кой от нас е виждал някога,четири момчета” да свалят съпруга ти по стълбите? Никой! Как да си обясним защо същата вечер на 15.02.2025 г. патрона на ключалката на вратата на входа беше напълнена с лепило? Сигурно на другия ден на протеста да не може да се отключва отвътре? Как да си обясним какъв залог трябва да имаш , за да накараш с подобни манипулации,всички да повярват колко са жестоки са съседите на съпруга ти, щом са го осъдили на „домашен арест”?И то осем години!

 Браво Силвия!Аплодисменти!

Нека накрая да кажем от какъв социален живот сме лишили съпруга ти и по какъв начин сме възпрепятствал неговото излизане навън. За никой не е било тайна, нито пък нещо необичайно да отсъствате от дома си цели седмици. Сама си казвала,че отивате я в Бургас,я някъде на почивка. Последната май бе в  Ахелой. И шумни тържества за Гергьовден организираше съпруга ти. И весели компании събирахте в дома си.Даже песните ви чувахме.

 Хубаво беше. Всички живеехме спокойно.До преди два месеца. Жалко!

 Знаеш ли Силвия,вече не ни е важно каква лъжа ще публикуваш във Фейсбук, нито какви жалби ще пуснеш срещу нас. Ти това си го можеш. Твоя работа всъщност.

 След тези месеци на тотален натиск от теб и „феновете” ти,след целия преживян тормоз, който продължава и до днес,ние пак сме същите хора, каквито бяхме и преди. Със същия здрав морал и слава богу, разум. Едва ли ще успеем да преодолеем огромния стрес ,който преживяхме. Дълги седмици бяхме абсолютно безпомощни и ужасени, все едно някои контролираше всичките ни действия и думи. Децата ни бяха съсипани!

 Но повярвай ни,Силвия,каквото  ида решиш да правиш от тук нататък,ние ще намерим сили и ще успеем отново да подредим живота си!

  Петър Петров

  Ваня Петрова

  Петя Куцкова

 Галя Кючукова

Мима Янева