От "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) обявиха в петък, че ГЕРБ са спъвали работата на временната парламентарна комисия, разследваща обстоятелствата около подписаното в първите дни на януари 2023 г. споразумение между българските компании "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" с турската БОТАШ за резервиране в продължение на 13 години на капацитет за над 1.8 млрд. куб. м на турски терминали за регазификация на втечнен газ, турската преносна мрежа и газохранилища и съответно за ползване от страна на БОТАШ за българската мрежа за пренос на газ.
Договорът предвижда "Булгаргаз" да плаща по над 480 хил. долара месечно, независимо дали ползва капацитета, а дружеството досега е внесло по това споразумение едва 2.5 млн. МВтч. След платени над 250 млн. долара, в края на юни 2024 г. българската компания спря да си покрива фактурите и към момента дължи още толкова, каза преди дни енергийният министър Жечо Станков. В петък той е в Азербайджан за годишната среща на страните участнички в "Южния газов коридор" и преди дни обяви, че в рамките на тази негова визита предстоят разговори с турския му колега Алпарслан Байрактар за споразумението, чието предоговаряне българската страна поиска още миналото лято, но няма никакъв напредък.
Коментарът на съпредседателя на ПП-ДБ Кирил Петков и депутата на партията Радослав Рибарски пред журналисти в парламента дойде след думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че още 6.5 млн. лева са "заминали към Турция".
"Сделката с "Боташ", от която държавата наистина губи милиони, бе подписана от БОТАШ, "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". Шефът на "Булгартрансгаз" в този момент беше точно Владимир Малинов, същият този човек, който беше върнат против закона като шеф на "Булгартрансгаз", след като бе служебен министър на енергетиката. Същият този човек, за който премиерът Росен Желязков каза току-що, че няма никакъв проблем, че го разследват от европрокуратурата по темата с "Чирен". Когато Борисов се сеща всеки ден за тези милиони, вие трябва да попитате какво се случва с г-н Малинов, с чийто подпис е тази сделка", посочи Кирил Петков.
Всъщност сделката за резервиране на капацитета на турските терминали бе подписана от тогавашния директор на "Булгаргаз" Деница Златева. Малинов подписа споразумение за ползването от БОТАШ на българската мрежа и това е отделна договорка. Освен това Малинов остана на поста си като директор на "Булгартрансгаз" както по времето на мандата на правителството на самия Кирил Петков, така и на това на Николай Денков, което бе заедно с ГЕРБ и БСП.
Освен това проверка на Европейската комисия не откри нарушения около договора.
"Булгаргаз" пък нае правна кантора, която да анализира сделката и да предложи решение на казуса. Така и не е ясно обаче какви са изводите и възможният изход от крайно неизгодната финансово ситуцията за българското дружество.
Радослав Рибарски припомни, че временната комисия за БОТАШ в 49-ото Народно събрание е заседавала четири месеца, приела е с единодушие доклад, но той няколко седмици не влизал за разглеждане в пленарна зала.
Тогава председател на временната комисия беше Жечо Станков, който сега е министър на енергетиката, отбеляза Рибарски. По думите му тогава многократно са призовавали тогавашния председател на парламента Росен Желязков да внесе в дневния ред тази точка, но забавянето е било в рамките на няколко седмици.
Все пак накрая докладът на временната комисия с констатациите, че е изцяло в ущърб на "Булгаргаз" беше приет и бе решено той да бъде пратен до европрокуратурата, ДАНС и собственика на двете газови дружества – "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Бе възложено и на министъра на енергетиката да предоговори условията по споразумението, но турската страна отказа, което е резонно при положение, че то не предвижда възможност за прекратяване.
Междувременно "Булгаргаз" направи безуспешни опити да продаде на други търговци резервирания капацитет в Турция, като същевременно не ползва възможността да внася през Турция газ, защото цените биха били по-високи от пазарните и това би ощетило българските потребители. Дружеството обаче в последните месеци вкара част от внесените още през 2023 г. количества природен газ, оставени на съхранение в Турция и вече так има под 1.6 млн. МВтч.
