Възможно ли е хипотетичният Втори закон на инфодинамиката най-накрая да предостави доказателство?

В продължение на повече от две десетилетия някои учени размишляват върху възможността животът, който познаваме, да е всъщност сложна симулация.

Докато някои предлагат да се търсят "пропуски", за да се намерят доказателства за симулацията, Майкъл Вопсън (Michael Vopson) от Университета в Портсмут твърди, че пристрастието на Вселената към симетрията може да се разглежда като своеобразен алгоритъм за компресиране, следващ неговия хипотетичен "Втори закон на термодинамиката". 

Подобни сериозни твърдения за естеството на реалността са противоречиви, като някои експерти предполагат, че теорията за симулацията граничи с псевдонаука и дори с един вид технорелигия.

В началото на IV в. пр.н.е. великият древногръцки философ Платон излага един прост мисловен експеримент. Известна като "Алегория на пещерата", идеята предполага, че това, което смятаме за "реалност", може да е не повече от сенки, танцуващи по стената на пещерата. В XXI век учените се замислят над същия въпрос, макар и в по-технологичен контекст.

През 2003 г. философът от Оксфордския университет Ник Бостром (Nick Bostrom) изказва идеята, че вероятно това, което хората възприемат като реалност, всъщност е свръхмодерна симулация, създадена от същества с почти безкрайни технологични възможности. В десетилетията след тази известна формулировка учените размишляват как точно бихме могли да открием някакви доказателства за тази симулация - или дори да избягаме от нея напълно.

"Хипотезата, че живеем в симулация, изглежда доказуема: това би могло да бъде откриването на недостатък в симулацията, като например отдалечен регион от Вселената, който не може да бъде приближен, където телескопът не би могъл да получи ясен образ", посочва философът Пол Франчеши (Paul Francheshi) пред Gizmodo през декември 2024 г.. "Разбира се, една още по-усъвършенствана симулация би могла да върне времето назад, да изтрие дефекта и след това да рестартира симулацията."

Макар че опитът за намиране на дефект или грешка в симулацията със сигурност би осигурил достоверни доказателства, Майкъл Вопсън (Michael Vopson), физик от университета в Портсмут, Великобритания, заявява, че търсенето на своеобразен "изходен код" на Вселената би могло да осигури по-убедителен път за доказване на нашето изкуствено съществуване.

Кодът, известен по-конкретно като Втори закон на инфодинамиката, гласи, че информационната ентропия "трябва да остава постоянна или да намалява с течение на времето - до минимална стойност в равновесие", пише Вопсон в статия за The Conversation от 2023 г.

В същата статия той заявява, че това може да се приложи и към начина, по който се държи генетичната информация - не на случаен принцип, както предполага Чарлз Дарвин, а вместо това винаги се опитва да минимизира информационната ентропия.

По подобен начин Вселената също се стреми към симетрия, а не към асиметрия, като по този начин действа като един вид програма за оптимизация или програма за "най-ефективно компресиране на данни", според Вопсън.

Как да избягаме от симулацията?

Въпреки че е интригуващ аргумент, Вопсън твърди, че Вторият закон на инфодинамиката, както и по-нататъшното проучване на хипотезата за симулацията, изискват повече изследвания, за да се стигне до окончателни заключения.

Много учени са скептично настроени, а някои твърдят, че идеята се доближава до нивото на псевдонаука или дори вид религия. В края на краищата каква е реалната разлика между някакъв свръхразвит супервид (може би дори бъдещи хора) и някакъв всемогъщ бог.

Както и по времето на Платон, идеята за реалност, която съществува отвъд нашата, остава завинаги примамлива идея.

Едва ли някога ще разберем със сигурност дали нашата реалност е истинска или е хитроумна съвкупност от 1 и 0, но това не променя факта, че това е единственият живот, който ни се отдава да живеем.

Затова да го преживеем добре.

Източник: A Scientist Thinks We Live in a Simulation—and That He’s Found Proof of the Universe’s Source Code, Рopular Мechanics