През юли и август 2024 ледът на Северния ледовит океан се разчупи под стоманата на три тежки ледоразбивача: Xuelong 2, Ji Di и Zhong Shan Da Xue Ji Di. Трите кораба репетираха безпрепятственото преминаване през Северния ледовит океан. Но това беше акт най-вече със символично значение: с това Пекин искаше да покаже, че Китай присъства и ще продължи да присъства в Арктика дългосрочно. И посланието беше чуто. „Арктика става китайска“, написа през октомври 2024 руската държавна информационна агенция РИА Новости, пише „dw.com“. 

Китай отдавна е в Арктика, казва Михаел Паул, експерт по морска сигурност в базирания в Берлин мозъчен тръст „Фондация Наука и политика“ (SWP) и автор на няколко проучвания за геостратегическото значение на Арктика и китайското присъствие там. „Китай е много активен в региона от началото на 2000, особено в Исландия. Но тогава Пекин се сблъска с твърд отпор от страна на Дания и САЩ." Двете държави се опасяваха от прекомерно китайско влияние, посочва  Паул. „След това Пекин се ориентира към други държави в региона – и най-вече към Русия. Тя обаче беше отслабена от войната в Украйна и сега все повече влиза в ролята на младши партньор на Китай в Арктика."

Демонстрирането на присъствие в Арктика се случва на фона на промените в климата, които са особено видими именно в тази част на света. Средната годишна температура през 2024 е била с около 1,5 градуса по Целзий по-висока от прединдустриалния период, а според Института за полярни и морски изследвания „Алфред Вегенер“ арктическият регион се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на планетата. В резултат на това ледената шапка на Арктика се топи все по-бързо и по-бързо. Ако до 2040 година тя намалее значително, каквито са прогнозите, там вероятно ще възникнат три нови корабоплавателни маршрута от Тихия до Атлантическия океан или обратното, което ще позволи съществуващите маршрути да бъдат съкратени – в някои случаи даже значително.

Три нови морски маршрута

Единият от тези маршрути, т.нар. североизточен морски път, преминаващ покрай руските брегове, вече се разработва от Китай и Русия като маршрут за търговия и суровини. „По-специално това включва транспортирането на газ от полуостров Ямал в Западен Сибир до Китай“, казва политологът Клаус-Петер Залбах от университета в Оснабрюк. Той е автор на изследване за геостратегическото значение на Арктика. В момента обаче този маршрут все още е много слабо използван. „През него преминават само няколко десетки кораба годишно“, казва той.

Северозападният морски път, преминаващ край бреговете на Канада, е още по-трудно проходим. Той се счита за значително по-труден за плаване от североизточния път. „В Научната служба на американския Конгрес се съмняват, че той някога ще бъде търговски жизнеспособен“, казва Залбах. Освен това той би се превърнал в политическо предизвикателство за Русия и Китай, тъй като „част от него преминава през райони, които Канада смята за свои териториални води, тоест Отава има правото да регулира корабоплаването там“, казва още експертът.

С оглед на бързото топене на ледовете може да се предвиди, че т.нар. трансполярен морски път ще се отвори през летните месеци. Той пресича напряко Северния ледовит океан и следователно е по-лесен за навигация. В същото време той е и най-краткият път през морето. „Исландия, например, би могла да играе роля на пристанище за претоварване по този маршрут“, казва Залбах. „Китай вече е построил огромно посолство в Исландия, което говори за силно китайско присъствие в бъдеще. Исландия, от своя страна, протяга ръка към ЕС, но също и към Русия и Китай."

Тръмп, Гренландия и Панама

Президентът на САЩ Доналд Тръмп в момента флиртува с идеята Гренландия да премине под контрола на САЩ – проект, който той преследва още от първия си мандат и който е в съзвучие с общата политика на САЩ от Втората световна война насам.

Всъщност сътрудничеството между Китай и Русия в областта на Северния морски път е равносилно на това двете държави да контролират кои други държави ще могат да използват Арктическия път в бъдеще, казва Михаел Паул. „Затова е разбираемо, че това може да отприщи алергична реакция у Тръмп. Той направи това и по отношение на Панамския канал, чиито две пристанища на входа и на изхода бяха контролирани от китайски компании. Сега обаче те са продадени на американски консорциум. Япония и Южна Корея също искат в бъдеще да използват северния морски път, но не искат да зависят от Русия или Китай“, посочва още той. 

Много минерални ресурси

Същевременно топенето на ледовете улеснява добива на богатите минерални ресурси в региона. Според проучване от 2008 на Геологическата служба на САЩ (USGS) около 30% от неоткритите световни запаси от природен газ и 13% от неоткритите залежи на нефт се намират в Арктика. Гренландия е богата на редкоземни елементи, които са необходими за производството на високотехнологични продукти като смартфони, електромотори и батерии. В Арктика също така отлежават метали, диаманти, въглища и уран. „Всичко това засилва надпреварата за региона“, казва Залбах.

Добивът им обаче е свързан със значителни трудности, казва на свой ред Михаел Паул от „Наука и политика“ – трябва да се извършва при екстремни климатични условия и изисква логистика, която в момента почти не съществува. „В Гренландия пък някои находища се оказаха не толкова рентабилни, колкото се предполагаше първоначално“, припомня той и добавя, че също и спорът относно правата за експлоатация на ресурсите в някои райони на Арктика все още не е решен.

Военните измерения на въпроса

Арктика е много интересна и от военна гледна точка. Тъй като тя е най-кратката връзка между Русия и Северна Америка, в случай на нападение руските ракети биха прелетели именно над Арктика. Във военновъздушната база Туле, междувременно преименувана на космическа база Питуфик, САЩ имат система за ранно предупреждение за евентуални ракетни атаки от Русия или други райони. Тя служи и като станция за снабдяване и презареждане с гориво на самолети на САЩ и НАТО.

Там ще трябва да се подготвят и за растящо китайско  присъствие в района. Така например през 2015 пет китайски военни кораба преминаха през 12-милната зона край Аляска, а от 2021 насам военни кораби, изпращани от Пекин, присъстват редовно в тази зона. През 2022 САЩ регистрираха флотилия от руски и китайски кораби на почти 160 км от остров Киска, който принадлежи на Аляска – включително разрушител, оборудван с управляеми ракети тип 055 „Нанчан“, хиперзвукови противокорабни ракети и в състояние да носи до 112 крилати ракети.