Вчера писах, че искам да помълча с хората, които ги е страх. И дадох за пример страха по време на социализма у нас, който една част от нас добре си спомняме. Но веднага искам да уточня, че не съм имала предвид България от днес, както някои погрешно ме разбраха. У нас днес е отвратително, но не е страшно.
Страхът, с който в момента живеят много хора в САЩ, и за който няма как да ви разкажат по първо лице, ме подтикна да го напиша. И ми припомни точно задушаващия страх на соца. Защото това е страх от режим, който си служи с насилие. Който под благовиден предлог ви отнема основни граждански права, агентите му ви прибират от улицата, качват ви в кола без отличителни знаци и ви откарват незнайно къде - за депортация или направо в концентрационен лагер някъде в Латинска Америка.
И няма значение, че сте легално пребиваващ, че имате документи, разрешителни или виза. Няма дори значение, че сте гражданин, стига да изглеждате "подозрителен". Мислите, че преувеличавам? Не, точно това ВЕЧЕ се случва в Америка.
Канадското правителство предупреди гражданите си да избягват пътувания в Америка, същото направиха и редица европейски правителства, заради зачестили инциденти с техни граждани.
Тук нашумя случаят с канадска гражданка, държана ДВЕ седмици в център за задържане в САЩ, БЕЗ обяснения, БЕЗ право на телефон/адвокат, БЕЗ извинение, когато са я освободили. Била е с работна виза, която е изтичала, и са я задържали при опит да я поднови.
Опит да си подновиш визата, ако не си от правилната страна, вече е ДОСТАТЪЧЕН повод за произвол. Тя каза, че центърът в който е държана, е бил пълен с жени, които дори не говорят английски, и стоят там много, много дълго. Без връзка със семействата си, без адвокат - вероятно и без преводач.
Прескачам новините за върнати на летищата разни научни работници, дошли на конгрес, в чиито телефони са намерени критични постове за Тръмп - проверката на телефоните е позволена в случай, че влизаш в страната, по съображения за сигурност. Можеш да откажеш проверка, ако си вътре и си гражданин. т.е. всичко ти е наред. И пак не е гаранция.
И стигаме до страха - хора, които не са още натурализирани, или имат специални визи, програми по които учат/работят, и които могат да бъдат прекъснати във всеки момент при най-малко подозрение, че са "против властта". Преувеличено ли ви звучи? Никак даже.
Започнаха да излизат данни за депортираните в Ел Салвадор, в оня страшен затвор - оказва се, че има напълно легално пребивавали, непровинени, съвършено случайни хора, ВСЕ ОЩЕ затворени там, и според семействата и приятелите им задържани, само защото са имали НЯКАКВА татуриовка или малко по-латино вид. Семействата им публикуват снимки, има просто покъртителни истории.
И се питаме това обикновена некадърност ли е, или зловещо предупреждение, че това на практика може да се случи с ВСЕКИ? И да ви кажа, от тези новини, а и от някои частни разговори през последните седмици, все повече се убеждавам, че има неизброимо много хора, включително сънародници там, които са сковани от СТРАХ.
Само за малко се връщам на България - ако си мислите, че сега нямате свобода, помислете си какво ще е, ако дойде някой малък Тръмп на власт у нас? Още ли не ви се "занимава с политика"? И на мене не ми се занимаваше. И ако на Канада и канадците не им се "занимаваше", сега вече щяхме да... по-добре да спра тук.
Да минем за малко границата и да погледнем обратните примери - на хора, които не ги е страх, въпреки всичко. (Скоба - да те е страх не винаги означава да си страхливец! Никого не обвинявам, всеки си знае положението.)
Хората, които се организират да излязат на протест, рискувайки много. Има едно движение - 50 и едно (не е 51ви щат!) което значи "Всички 50 щата в Един ден" на протест. Вече имаха едно събиране миналия месец. Въпросът е какво ще стане сега на 5ти, за когато е насрочен следващия такъв протест. Всичко е възможно, дори обявяване на извънредно положение - мечтата на Тръм и компания за истинска диктатура. И все пак, хората ще излязат.
Доколко всичко това е реална опасност? Днес слушах един от активните конгресмени-демократи - Роберт Гарсия. Демократите сега правят таунхол/градски срещи с избирателите все по-активно, след като републиканците отказват такива или биват освирквани ня тях (тези видеа се увеличават с всеки ден).
Та Гарсия, когото аплодираха на крака, каза горе долу следното: "няма да се отказвам, няма да спирам - заклевам се в семейството си - че няма да се откажа да се боря в конгреса, дори да ме арестуват, както се заканват, и да отида в Гуантанамо!" Щом конгресмен казва това - смятайте за какви заплахи става въпрос.
На друг "демократичен" таунхол, двама също конгресмени, призоваха за смяна на Чък Шумър - председателя на парламентарната група на демократите, когото обвиняват в нерешителност и направо беззъбост спрямо републиканците.
Което си е постепенно изостряне на нещата, както се казва, демократите най-после се размърдаха, имам предвид като група, а не просто отделни активни агенти. Може би пък да се притесниха, че Бърни Сандърс (който дори не е деморкат вече, а независим), събира по трийсет хиляди души на митинг, и им отнема избирателите. Какъвто и да им е мотива, да побързат.
И като за финал - малко признаци на паника в лагера на Тръмп.
Преди няколко дни в Пенсилвания, окръг Ланкастър, извънредните избори бяха спечелени от демократ, за ПЪРВИ път от 136 години! (последния път е било в 1889-та). Това е силно републикански район, Тръмп спечели Пенсилвания , която е ключов "суинг" щат. И сега - това.
Извънредни избори ще има тази седмица и във Флорида, където нещата висят на косъм, и отново в район спечелен от републиканците преди.
Изплашен от такова развитие, Тръмп лиши любимката си Алис Стефаник от обещания й пост посланик в ООН, защото ако я изпрати, за нейното място в Ню Йорк ще има избори и (почти сигурно) демократите могат да спечелят и там. Както се казва - tough luck за Стефаник.
Мнозинството на републиканците в конгреса е много крехко (около 5 гласа) и всяко колебание може да е сериозно разклащане.
Друго знамение - този уикенд от дневните шоута се е изпокрил много напористият, винаги готов за медийни изяви търговски съветник Хауърд Лътник - арогантен милиардер, който се препоръчва за голям експерт по икономическите въпроси. Всеки път, когато го питат за митата, започва като Мирче Кришан за краставицата. Та този път Фокс нюз извикаха друг, който, без да мигне, издекламира: "да, митата са такс брейк (данъчно ОБЛЕКЧЕНИЕ), и още - повече работни места, благосъстояние и всичко най-най-най, благодарение на най-мъдрия президент!"
Боже, прииска ми се севернокорейска телевизия, то и там все пак си поемат дъх отвреме-навреме.
На тази абсурдно-комична сцена се прощавам с вас за днес.
