През есента на 1962 г. ЦРУ има два големи проблема в Карибския басейн: съветските ядрени ракети в Куба и 1300 тона замърсена захар в Пуерто Рико. Историята със захарта изплува на повърхността благодарение на публикуването на материали от "Архива Кенеди" - повече от две хиляди документа, които преди това са били засекретени във връзка с разследването на убийството на 35-ия президент на САЩ Джон Ф. Кенеди. Сайтът "Медуза" разказва подробности за историята със захарта - някои от които са стряскащи. 

Малко контекст

През 1959 г. в Куба побеждава революцията, начело с Фидел Кастро. Предишният режим (дясната военна диктатура на Фулхенсио Батиста) е бил проамерикански настроен. Американският бизнес е инвестирал много пари в Куба - предимно в захарната промишленост. Новият режим национализира всичко това.

В САЩ, главно във Флорида, се формира огромна кубинска диаспора от противници на Кастро. Държавният департамент, Пентагонът и ЦРУ започват да планират преврат в Куба, който да бъде извършен от тези емигранти. Обсъжда се и възможността за саботаж на захарната промишленост, която е основният източник на приходи от износ на Куба.

Прессекретарят на Джон Ф. Кенеди, неговият съветник и приятел Пиер Селинджър си спомня как през 1961 г. президентът го извикал в Овалния кабинет и му казал, че до утре сутринта му трябват хиляда кубински пури. Самият Селинджър, който бил голям любител на пурите, нямал проблеми да изпълни тази задача. На следващия ден той се явява пред президента. "Какво става?" - пита го Кенеди. Селинджър отговаря, че е успял да се сдобие с 1200 пури. "Много добре" - казва Кенеди, вади някаква хартия от чекмеджето на бюрото си и веднага я подписа. Това е ембарго върху вноса на кубински стоки в САЩ.

Приблизително по същото време Кенеди одобрява план за военна операция срещу Куба. В много отношения тя трябва да бъде повторение на революцията от 1959 г.: кубински изгнаници, въоръжени и обучени от ЦРУ, трябва акостират на острова, да започнат партизанска война и да свалят режима.

Операцията се проваля. Около 1500 бойци акостират през април 1961 г. в Плая Хирон на южното крайбрежие на Куба, но бързо са разгромени от правителствените сили. Фидел Кастро, който преди това е бил по-скоро ляв популист, се обявява за марксист-ленинист, а революцията - за социалистическа. За ужас на американската администрация Куба започва бързо да се сближава със Съветския съюз.

Първо действие

ЦРУ разваля захарта

През август 1962 г. британският товарен кораб "Стрийтъм Хил", нает от Съветския съюз, напуска Хавана и се отправя към Одеса. Той превозва седем хиляди тона захар, закупена от съветската външнотърговска асоциация "Продинторг" в Куба. Малко след отплаването корабът се удря с витлото си в риф. Налага се ремонт. На 22 август "Стрийтъм Хил" влиза в най-близкото пристанище - Сан Хуан в Пуерто Рико.

Родното пристанище на кораба е Хонконг. От 44-те членове на екипажа 11 са британци, а останалите са китайци. В Хавана кубинските власти не позволяват на китайците да слязат на брега, опасявайки се, че сред тях може да има шпиони на "Гоминдан". В Сан Хуан също не им е позволено да слязат на брега, този път от страх, че сред тях може да има шпиони на Мао Дзедун.

Корабът трябва да бъде частично разтоварен за времето на ремонта. Трудността се състои в това, че Пуерто Рико е територия на САЩ и там не може да се внасят кубински стоки. 14 000 чувала със захар (приблизително 1 300 тона) са временно преместени в митнически склад.

Агенти на ЦРУ проникват в склада и сипват в 800 чувала денатурант за спирт - вещество, което трябвало да придаде на захарта горчив вкус. Предполагало се е, че при доставката в СССР захарта ще бъде преработена наведнъж, така че всичките 7000 тона ще бъдат развалени. 

Тази операция има няколко цели. На първо място, както ЦРУ докладва на Отдела за специални операции на Пентагона, преките икономически щети за Съветския съюз трябва да възлязат на 350 000-400 000 долара (около 4 милиона долара по цени от 2025 г.). Второ, източници на в. "Ню Йорк Таймс" разказват за стратегическото значение на този саботаж: доверието на СССР в качеството на кубинските продукти трябва да бъде подкопано, а Фидел Кастро да остане без основен клиент. На трето място, очаквало се е собственикът на "Стрийтъм Хил" да бъде въвлечен в съдебно производство между СССР и Куба и това да обезкуражи него и други западни превозвачи да участват в търговията между тях.

В рамките на няколко седмици въпросът стига до Пентагона, Държавния департамент, а след това и до президента Кенеди. Ако в ЦРУ са се надували на похвала за чисто изпълнената операция, то са грешали.

Второ действие

Кенеди е ядосан на ЦРУ. Междувременно се очертава Кубинската ракетна криза

Около година преди тази история довереният съветник на Кенеди Артър Шлезинджър му представя докладна записка за необходимостта от реорганизация на ЦРУ.

Същността й се състои в това, че ЦРУ, просто казано, е изгубило всякакви граници. Всъщност то не се отчита пред никого и не докладва на никого. Държавният департамент отговаря за външната политика, Пентагонът - за отбранителната политика, а отвъд това има ЦРУ, което води собствена външна и отбранителна политика: намесва се в избори и военни конфликти по света, организира преврати и саботажи - и дори не се консултира с никого за всичко това.

Историята с развалянето на захарта напълно потвърждава оценките на Шлезинджър. Кенеди и администрацията му се опитват да изградят политиката си спрямо Куба, да разбият съюза на Хавана със СССР с дипломатически средства, да убедят съюзниците (включително Великобритания) да се присъединят към търговското ембарго - и тогава изведнъж се явява ЦРУ и я саботира.

Юрисконсултът на Държавния департамент Ейбрам Чейс, когато научава за операцията в Сан Хуан, е ужасен и бесен - това личи дори в докладната записка, която той пише по темата. Съветите със сигурност ще намерят следи от саботаж - и дори да нямат доказателства, че американците са го извършили, Съветите със сигурност ще го разтръбят навсякъде. САЩ ще могат може би само да прехвърлят отговорността за това на кубинското антикастро движение. Ами ако някой в СССР се натрови с тази захар? ЦРУ твърди, че веществото, използвано за разваляне на партидата захар, е безопасно за здравето - но може ли да му се има доверие по този въпрос? Вярва ли му се до степен да се рискува международната репутация на САЩ? Дори само заради факта, че развалянето на храната е нещо, което е просто неправилно. И всичко това заради смешна икономическа загуба.

Когато докладват на Кенеди за операцията, Чейс му съобщава за своите опасения. Според източници на "Ню Йорк Таймс" Кенеди бил "ядосан" на ЦРУ. Това, от което се страхувал най-много, бил прецедентът: ако СССР разбере, че американски агенти са сложили нещо в съветската захар, тогава защо съветските агенти да не сложат нещо, да речем, в американското кафе?

Президентът на САЩ нарежда да се направи всичко възможно, за да не се допусне замърсената захар да достигне бреговете на Съветския съюз. ЦРУ трябва спешно да измисли нова операция, за да прикрие предишната.

На 18 септември 1962 г., ден преди "Стрийтъм Хил" да отпътува от Сан Хуан, някой си Тери Кейн подава иск в пуерторикански съд с искане за конфискуване на захарта. Преди революцията той имал бизнес в Куба - отдавал на лизинг селскостопанска техника. Кубинското правителство национализира този бизнес. Американският съд постановява, че Куба дължи на Кейн и неговите партньори повече от 800 000 долара. Той поискал същата тази партида захар като плащане за този дълг.

Разбира се, всички разбрали, че това е абсурдно: захарта не принадлежала на кубинското правителство, а на съветския "Продинторг", и било невъзможно да бъде конфискувана заради кубинския дълг. Въпреки това съдът определя като временна мярка, докато се води делото: захарта не трябва да напуска Сан Хуан.

На 21 септември складът се запалва. За ужас на ЦРУ пуерториканските пожарникари работят перфектно - захарта оцелява.

На 22 септември Министерството на външните работи на СССР изпраща протестна нота до Държавния департамент на САЩ във връзка с конфискуването на стоката. Съветският съюз има всички основания да негодува: той е купил захарта, платил е много пари за нея, а американците са я конфискували и не я връщат.

Същият юридически съветник на Държавния департамент, Ейбрам Чейс, отговаря на това: американските съдилища са независими - съветските усилия трябва да се насочат по съдебни, а не по дипломатически канали.

Още на 24 септември "Правда", под заглавие "Спрете произвола по морските пътища", пише, че пиратството в Карибския басейн се възражда. След като разказва за конфискувания товар на кораба "Стрийтъм Хил", главният съветски вестник изброява още няколко случая на "пиратски безчинства". Наред с другото, той съобщава за "поредната провокация срещу съветския търговски кораб "Мичуринск": в Карибско море над него е кръжал самолет на американските военноморски сили.

По-късно ще стане известно, че стоварният кораб "Мичуринск" на 11 септември 1962 г. е докарал в Хавана ескадрила изтребители МиГ от военноморската база в Балтийск. Той участва в операция "Анадир", в рамките на която СССР тайно разполага свои войски и ядрено оръжие в Куба.

На 14 октомври съветското външно министерство изпраща нова нота до Държавния департамент с искане за незабавно предаване на захарта и възстановяване на щетите.

На следващия ден ЦРУ уведомява Държавния департамент и Пентагона, че според въздушни снимки в Куба са се появили съветски ракети. Започва Кубинската ракетна криза. Всички, особено президентът Кенеди, вече не се интересуват от развалената захар.

Трето действие

ЦРУ се отървава от развалената захар

Кубинската ракетна криза е разрешена на 28 октомври. Започва изтеглянето на съветските ракети от Куба.

Малко след това пуерториканският съд взема компромисно решение: на "Стрийтъм Хил" е разрешено да напусне Сан Хуан, докато 14 000 чувала със захар в митническия склад (включително 800-те развалени) трябва да останат там. На 11 ноември корабът най-накрая отплава. Може би най-голямо облекчение изпитва китайският екипаж, който не е могъл да слезе на брега през всичките тези три месеца.

За останалите 14 000 чувала СССР се съди повече от шест месеца. На 29 август 1963 г. агентът на ЦРУ Брус Чийвър докладва на съветника на президента по националната сигурност Макджордж Бънди, че историята е благополучно приключена: развалената захар е изхвърлена в морето. Чийвър не разкрива как точно ЦРУ е успяло да се справи с това.

Епилог

Кой се оказва героят

В тази абсурдистка комедия сякаш няма герои. Но това е така само на пръв поглед.

Историята е разказана за първи път през 1965 г. от журналиста на в. "Ню Йорк Таймс" Макс Франкъл. А през 1966 г. той участва в голямо журналистическо разследване на ЦРУ - и тази история е посочена в него като пример за това до какво може да доведе безотговорността на разузнавателната служба.

Франкъл съобщава, че доставката на заразена захар за СССР е била осуетена благодарение на усилията на неназован служител от администрацията на Кенеди. Той издирва тази история сред множеството доклади на ЦРУ, осъзнава значението ѝ, съобщава я на президента и настоява операцията да бъде спряна. И вероятно е измислил начина за спирането ѝ - чрез механизма на съдебните временни мерки.

Преди петдесет години Макс Франкъл не е можел да назове името на този човек, но сега е възможно - Ейбрам Чейс, юрист от Харвард, който е един от най-важните съветници на Кенеди по време на кампанията през 1960 г., а след победата му става юрисконсулт на Държавния департамент.

Впоследствие, през 80-те години на ХХ век, Чейс представлява Никарагуа, когато съди САЩ в Международния съд, обвинявайки ги в дългогодишна подкрепа за бунтовниците ("contras"). Никарагуа печели делото, но тъй като САЩ не признават юрисдикцията на Международния наказателен съд, никога не получава обезщетение.

Чейс умира през 2000 г.

Макс Франкъл получава награда "Пулицър" за отразяването на знаменателното посещение на президента на САЩ Ричард Никсън в Китай през 1972 г. От 1986 г. до 1994 г. е главен редактор на "Ню Йорк Таймс". Умира на 23 март 2025 г. на 94-годишна възраст.