"Америка, която вече не се интересува от свободата на словото", обръща гръб на Европа и действа в услуга на Путин, Орбан и авторитарните режими по света. Така бивши и настоящи журналисти и медийни експерти възприемат поредното спорно решение на американския президент Донлад Тръмп, който преди седмици подписа указ, с който значително съкращава дейността на Американската агенция за глобални медии (USAGM).

С него се спират държавното финансиране на радио "Гласът на Америка" (Voice of America, VoA), както и средствата за радио "Свободна Европа" и "Свободна Азия".

От завръщането си в Белия дом на 20 януари Тръмп вилнее с пълна сила и постави под съмнения търговски и политически отношения, градени с десетилетия. "Лидерът" на свободния свят започна да реабилитира руския президент Владимир Путин, шокира и "събуди" Европа, временно спря помощта на САЩ за други страни, заговори за търговски войни, анексиране на Гренландия и Панама, превръщането на ивицата Газа в курорт и постави под риск бъдещето на Украйна и сигурността на Европа. А ето, че успя да намери начин да посегне и на свободата на словото и дългогодишните опити на Съединените щати за нейното опазване. Медията бързо отвърна на удара и заведе дело срещу спирането на средствата, като USAGM се съгласи да отпусне на радио "Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) част от финансирането, което Конгресът предоставя на медията за работата ѝ. Става въпрос за 7,46 млн. долара, което е размерът на сумата, покриваща периода от 1 март до 14 март. 

Въпреки това и решението на съда да блокира опита на USAGM да закрие медията, нейното бъдеще остава несигурно, а над свободата на словото изглежда е надвиснал Дамоклев меч.

"Америка не се интересува от свободата на словото"

"Свободна Европа" и Радио "Свобода" са създадени още през 1950 г. и 1951 г., за да предоставят надеждна информация и новини в страните зад Желязната завеса, където комунистическата власт налага цензура. До 1971 г. медията е финансирана, но не и контролирана от Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ), а след това финансирането ѝ идва изцяло от Конгреса чрез публичен кредит на Конгреса чрез Борда за международно радиоразпръскване, а от 1995 г. чрез Агенцията на САЩ за глобални медии. И до днес журналистите на RFE/RL предоставят новини в 23 държави на 27 езика.

"Фактът, че Тръмп реши да прекрати този проект, не е финансов въпрос, а изпраща двойно послание. От една страна, той демонстрира отстъпление от Европа и липса на интерес към промотиране на своята позиция в зоната на руско влияние. От друга страна, показва, че не се интересува от насърчаване на "демократичните ценности". Това изпраща сигнал към всички диктатори – правете каквото искате, Америка вече не се интересува от свободата на словото", коментира пред испанското издание "El Confidencial" президентът на Ереванския пресклуб Артур Пайнан.

Той прекарва 11 години като журналист в арменската редакция на "Свободна Европа" от 2008 до 2019 г. Там отразява теми като съдебните процеси срещу опозиционни активисти, Евромайдана в Киев през 2013 г. войната между Армения и Азербайджан и други ключови за обществото въпроси. Никога не е имало теми табу за медията и нейните журналисти.

Редакцията на "Свободна Европа" в Армения има голяма аудиторията. Пайнан разказва, че с присъствието си онлайн и различните предавания, позициониране в социалните мрежи и радио разпорстранение медията е достигала до повече от половината от пълнолетното население в страната. Тя има повече от 800 хил. абонати в Youtube при население от 2,9 млн. души.

В услуга на Путин и Орбан

Тъй като съветските радиостанции работят на различна честота и не могат да бъдат изнасяни от СССР, нито използвани в Западна Европа, един естонски журналист, който през 1988 г. е назначен за директор на естонската служба на Радио "Свободна Европа", успява да изнесе контрабандно радиостанция и да я изпрати във Финландия, "достатъчно близо до Естония, за да се настройва всекидневно".

Този естоснки журналист всъщност е бившият естонски президент и бивш министър на външните работи на Естония - Тоомас Хендрик Илвес, който в края на 80-те години на миналия век се връща от САЩ на Стария континент, за да работи за "Свободна Европа" и разпространява свободно слово в Източна Европа.

Илвес започва работа в "Свободна Европа" през 1984 г. и първоначално разказва и пише за балтийските страни, а 4 години след това става директор на естонската редакция. По думите му цялата идея на "Свободна Европа" в Естония е била да се превърне в еквивалент на британската BBC – да създава и разказва новините такива, каквито са.

"Ние не правехме пропаганда. Разказвахме лоши истории за Запада, разказвахме добри истории за Запада. Ако новините идваха от Париж, Вашингтон или Бон, аз имах свободен сътрудник там. Винаги имаше достатъчно естонци, за да се намери такъв отнякъде. И правехме репортажи. Това се оценяваше високо. След това, разбира се, Естония стана независима. И като редовен коментатор аз продължавах да критикувам всичко, което правят погрешно", разказва Илвес пред "El Confidencial", който оглавява редакцията до 1993 г., когато става посланик на Естония в САЩ.

По думите му редакцията в Естония продължава да работи до 1995 г., когато вече не е имало смисъл, след като балтийските страни са били приели напълно демократичните избори и идеи. 

Приятелят на Доналд Тръмп - Виктор Орбан, е много ядосан, защото Радио "Свободна Европа" възобнови излъчването си там - защото Унгария не е демократична страна. След закриването си през 1993 г. RFE възобнови дейността си в Унгария през 2020 г. Така че в момента САЩ плащат за радиопредавания в страна, която се ръководи от приятел на президента на САЩ", коментира Илвес.

Според него един от големите проблеми на решението на Тръмп е, че със спирането на "Свободна Европа" "убиват всичко, което отиваше в Русия и беше абсолютно необходимо за обективна информация".

"Ако се вгледате в руските медии, те са силно цензурирани. Те са силно тенденциозни. Те не отразяват войната в Украйна по начина, по който го правят западните медии. Затова смятам, че това е наистина лошо решение. И, разбира се, това се отразява на цялата система за радиоразпространение на САЩ, тъй като те също така управляват Радио "Свободна Азия" на китайски език, персийска служба за Иран, както и служби за Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, Киргизстан. Има дори Радио "Свободен Афганистан", където, знаете, талибаните са на власт", казва бившият естонски президент за евентуалното спиране на "Свободна Европа".

Той разказва, че независимо от финансирането от Конгреса на САЩ, радиото винаги е било свободно, не е следвало нито лява, нито дясна политика и не е имало забранени за коментиране и анализиране теми.

Илвес определя като огромно значението на "Свободна Европа" за страните от Източна и Централна Европа. Според него САЩ са насърчавали либералната демокрация в Източна Европа и "Свободна Европа" е била основният източник на информация за хората, които са търсели истината, но това вече е отминало.

Бившият естонски президент не смята, че разходите са основната причина за решението на американския президент, защото това е незначителна сума в сравнение с възжмоностите и програмите на Щатите.

"Мисля, че има няколко причини. Една от тях е, че не искат да обидят Владимир Путин. Те не искат да обидят Виктор Орбан", казва той.

Според него Европейският съюз трябва да се намеси и да отдели необходимите средства за "Свободна Европа", за да може медията да продължи да съществува.

"Авторитарните режими ще бъдат доволни"

Ръководителят на бюрото на "Свободна Европа" в Литва, открито в началото на 2023 г., за да противодейства на руската пропаганда, Гинта Жукейн-Зеленкийн е на мнение, че авторитарните режими със сигурност ще останат доволни от решението на Тръмп да прекрати финансирането на "Свободна Европа".

Според нея "Свободна Европа" винаги е носела свободата на словото, нецензурираната и проверена информация.

"Това е медия, чиято цел е била да достигне до хората, които са живели зад Желязната завеса. По-късно, когато тя рухна, тя достигна до хората в страни, в които свободата на словото и свободата на медиите все още не са пуснали корени. Тя е един от лидерите на независимите медии", казва ръководителят на офиса във Вилнюс.

По думите ѝ спирането на финансирането означава, че голяма част от изгубената читателска аудитория потенциално ще бъде използвана по-късно от пропагандата на Русия, Беларус, Китай и други авторитарни режими.

Зеленкийн коментира пред агенция ELTA, че няма яснота докога медията ще продължи да работи, въпреки че на този етап дейността не е преустановена в нито една от редакциите.

Директорката на офиса във Вилнюс изтъква, че ръководството на RFE/RL активно търси алтернативни източници на финансиране.

"Търсим различни източници на финансиране. Преди няколко дни чешкият министър на външните работи се обърна към институциите на Европейския съюз (ЕС) с призив да търсят начини да помогнат на RFE/RL. Много сме благодарни на чешкото правителство за инициативата и на литовското правителство, което веднага подкрепи предложението. Самият ЕС също търси начини да подкрепи RFE/RL. Все още не са взети конкретни решения, тъй като ЕС трябва да разгледа всички възможности", разказва тя. 

Спирането на средствата за "Свободна Европа" вече предизвика множество поводи за радост сред близките до Кремъл личности и медии.

В бюрото на "Свободна Европа" във Вилнюс в момента работят и журналисти от Беларус, след като през 2021 г. редакцията в Беларус беше обявена за "екстремистка организация" и журналистите бяха заплашвани със затвор.

Качествената независима журналистика тревожно намалява

"Свободна Европа" е и една от най-значимите медии на българския медиен пейзаж. След завръщането си в България в началото на 2019 г. "Свободна Европа" отново се превърна във фактор в българската журналистика. След като в продължение на десетилетия между 1950 и 2004 г. излъчва предавания на български език, преди 6 години тя беше възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание.

"Свободна Европа" преди демократичния преход беше забраненият източник на свободната журналистика. Сега тя е медия на българската журналистика по стандартите на свободния свят, без страх и пристрастие", коментира пред Меdiapool експертът по медийно право проф. Нели Огнянова.

По думите ѝ "Свободна Европа" е медия на мислещите хора с европейска и прозападна ориентация.

"На фона на немалко превзети и зависими медии "Свободна Европа" със самото си съществуване е демонстрация на възможната свободна журналистика, основана на демократични стандарти", казва експертът по медийно право. 

Днес българската редакция на "Свободна Европа" е може би най-популярната медия в социалните мрежи в България, като има близо 55 хил. последователи в Instagram, 37 хил. последователи в Тik Tok и 65 хил. абонати в Youtube. Към това може да се добавят и 157 хил. харесвания във Facebook. Медията развива успешни подкасти и предавания, като изготвя и множество кратки видеа на разнообразни теми.

Възможностите ѝ в тези направления до голяма степен идват от финансирането и от Конгреса на Съединените щати и липсата от нуждата да се съобразява с българската медийна реалност - рекламния бизнес, провокирането на интерес чрез подвеждащи заглавия и други методи.

Mediapool се свърза с директора на редакцията в България Иван Бедров, за да отправи своите въпроси за бъдещето на редкацията и медията, но не получи официален отговор заради решение на най-високо ниво.

Нели Огнянова смята, че "територията на независимата качествена журналистика тревожно намалява" и ако българската редакция на "Свободна Европа" бъде затворена, "и без това малкото на брой свободни медии, зачитащи демократичните ценности на отворените общества, ще останат с една по-малко".

"Журналистиката не е просто бизнес, тя има мисия да бъде опора на демокрацията. Информацията овластява гражданите. От закриването на "Свободна Европа" ще са доволни онези, които искат да върнат господството на мизерията на духа и културата на страха", допълва проф. Огнянова.