В Смолян зам.-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов съобщи, че в бюджета е заложен пакет от финансови средства за подпомагане на ощетени откъм субсидии земеделски сектори. Сред тях е и картофопроизводството, което е изключено от подпомагане от ЕС по т.нар. обвързана подкрепа.

"Миналата година успяхме да подкрепим тези производители с национални средства по програма de minimis. Тази година отново сме заложили такива средства. Така че картофопроизводителите да са в очакване какво и кога ще получат след приемането на бюджета. Ние правим всичко възможно да запазим българския, в това число и родопския картоф", обясни Капитанов.

Той дискутира проблемите с животновъди и земеделци от Смолянска област в Областната администрация на информационна среща за приема на заявления по директните плащания за 2025 г.

Земеделците му зададоха куп въпроси по спецификата на високопланинското животновъдство и трудностите, които срещат. Един от най-големите проблеми е, че не могат да получават субсидии за паша в терени, където виреят защитени родопски съобщества и специално червена хвойна. Обсъден бе и проблемът с условието за получаване на пасища след регистриране на временен животновъден обект до 31 март, което е неприложимо във високопланински области, тъй като в това време на годината там не могат да бъдат качени животни, защото все още има сняг.

Заместник-министърът заяви, че картофопроизводството, което е основният земеделски отрасъл в региона, е ощетено откъм европейски субсидии, но в настоящия бюджет има заложени средства за национално подпомагане.

По време на срещата земеделските стопани бяха запознати с промените при заявяване на интервенциите за директни плащания и подаването на заявления за подпомагане. Представени бяха стандарти за добро земеделско и екологично състояние, новости в интервенциите в областта на биоземеделието, агроекологията и хуманното отношение към животните, както и прилагане на мерки за контрол и борба срещу черната златка.

Анастас Караджов, животновъд от Смолян, постави въпроса за пасищата над най-високо разположеното село в планината – Мугла.

„Най-хубавите и най-тучните пасища над село Мугла попаднаха в тези слоеве за защитени родопски съобщества. Работи ли се по този въпрос, за да не се разширява този слой, защото според всички земеделци той е, меко казано, неправилно разположен? Преди година се срещнахме с министъра на земеделието и той ни обясни, че се е стигнало до парадокс и МЗ съди за това МОСВ“, попита Караджов.

Заместник-министърът обеща да провери, специално за Смолян, правилата за червената хвойна и налаганите рестрикции за паша в площи с нея. Допълни, че не е запознат и не се наема да каже дали наистина има такава съдебна битка. Подчерта, че целта на министерството е да се даде възможност на животновъдите да осъществяват нормално своята дейност в тези пасища, които се ползват от векове.

Експерти от министерството пък обясниха на животновъдите, че стадата им могат свободно да пашуват в тези защитени зони, но не могат да получат за тези пасища субсидии за площ, а могат да получат такива като за слой със защитен вид.

Земеделците контрираха, че това е огромна загуба на средства. По направлението за защитени видове получават 30 лева, а като земеделска земя – 200 лева на декар, казаха те.

За казуса с условието за получаване на пасища след регистриране на временен животновъден обект до 31 март Капитанов заяви, че наистина е неприложимо това правило високо в планината и след тази земеделска кампания ще инициират промени в законодателството с подкрепата на животновъдните организации.

По време на срещата различни ръководители на звена и експерти от общинската и областната комисия по земеделие заляха представителите на министерството с въпроси, свързани с измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Оказа се, че дори те имат неясноти как ще се прилага новата процедура по отдаване под наем без търг на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд на собственици или ползватели на животновъдни обекти.

През цялото време те получаваха отговори да се свържат с експерти от министерството, които да им обяснят.

Репортер на СмолянБГвести попита зам.-министъра как един селски овчар, който иска да получи държавна помощ, може да се ориентира в тази огромна бюрокрация и непрестанни промени, след като експертите, отговарящи за това, не знаят какво да правят. Капитанов...