Президентът на САЩ Доналд Тръмп се е фокусирал единствено върху сключването на мирно споразумение между Украйна и Русия. Но той демонстрира различни подходи към страните - натиск върху по-уязвимия съюзник Украйна и меко увещаване към агресора в Москва, пише Политико.

Това отразява собственото му усещане за рязък дисбаланс на силите. Украйна, както Тръмп каза на президента Володимир Зеленски в Овалния кабинет миналия месец, „няма карти“.

Вярно е, че Украйна, зависима от помощта за отбрана от Вашингтон и Европа, е в по-слаба позиция, ако тази война на изтощение продължи с години. Но Тръмп направи няколко неща, за да отслаби ръката на Зеленски.

Разменните монети, които Тръмп раздаде и които биха могли да се използват за натиск върху Русия

Тръмп не направи много, за да прикрие желанието си за сближаване с Русия, и проведе с Путин 90-минутен телефонен разговор малко след като встъпи в длъжност. Това сложи край на изолацията на Русия от страна на САЩ при президента Джо Байдън, който прекрати диалога с руския президент след нахлуването му в Украйна през февруари 2022 г.

Ново обаждане имаше, след като Путин отказа да приеме условията на 30-дневно прекратяване на огъня, за което САЩ и Украйна вече се бяха договорили.

Ако Тръмп беше издържал по-дълго, преди да говори с Путин, той щеше да има по-голямо влияние върху Кремъл и можеше да настоява за допълнителни отстъпки, свързани с войната.

Провеждане на преговори с Русия без присъствието на Украйна

Разговорите между Тръмп и Путин бяха само началото. Високопоставени представители на САЩ и Русия се срещнаха лице в лице в Саудитска Арабия в средата на февруари и очертаха план за подновяване на двустранното сътрудничество на няколко фронта. Това включваше възстановяване на персонала в съответните им посолства във Вашингтон и Москва, потенциално икономическо сътрудничество и дори облекчаване на санкциите, наложени като следствие от инвазията на Русия в Украйна.

Тези инициативи можеха да бъдат задържани в резерв, при условие че Русия и Украйна постигнат мирно споразумение. Това, че не са били и че нито Украйна, нито европейските съюзници са имали място на масата, изясни как новата администрация вече не се съгласува или координира с традиционните съюзници.

Тръмп говори за това, от което Украйна може да трябва да се откаже

Докато Тръмп отхвърли въпросите от какво трябва да се откаже Русия като част от мирно споразумение, той и неговите висши помощници бяха категорични, че Украйна трябва да се откаже от част от суверенната си територия, контролирана в момента от Русия. Съветникът по националната сигурност Майкъл Уолц описа това като „реалистично“, предвид ситуацията на бойното поле след три години война.

А през последната седмица Тръмп заяви, че вече е имало дискусии коя държава ще контролира различни региони на Украйна, включително Запорожката атомна електроцентрала. Миналата седмица той дори каза, че Украйна, ако се надява да запази контрола над съоръжението, може да обмисли да позволи на интересите на САЩ да управляват централата след войната.

Решителността на Тръмп да изиска цена от Украйна беше представена публично като средство за гарантиране, че Америка ще възвърне 120 милиарда долара помощ за отбрана, предоставена от началото на войната. Въпреки опасенията, че президентът се опитва да изнуди Украйна, Зеленски изрази желание да подпише сделката за минералите като знак за своя ангажимент към мирния процес и дипломацията на Тръмп в по-широк план. Русия обаче не трябваше да прави същото.

Прилагане на максимален натиск, но само към Украйна

Освен изригването срещу Зеленски в Овалния кабинет, след като той публично постави под въпрос сериозността на Русия относно прекратяването на войната, Тръмп показа последователна готовност да приложи лостове за натиск върху военновременния лидер на Украйна. Той временно прекъсна цялата помощ за отбраната на САЩ и спря споделянето на разузнавателна информация след взрива в Белия дом, ходове, които бяха отменени, след като Украйна се съгласи с предложението за 30-дневно прекратяване на огъня.

Освен това той повтори призива на Путин за нови избори в Украйна, която не може да проведе избори, докато е под военно положение, и в един момент дори нарече Зеленски, който беше демократично избран, „диктатор“.

Какво предстои

Приемайки гледната точка на Путин за това, което той нарича „първопричините“ за войната – че Русия трябвало да нахлуе поради желанието на Украйна да се присъедини към НАТО – администрацията узакони позицията на Кремъл, че независимостта на редица бивши съветски социалистически републики остава нерешен въпрос.

„През моите 68 години на тази Земя никога не съм виждал ситуация, в която една история няма две страни“, каза водещият преговарящ на Тръмп Русия Стив Уиткоф в интервю през уикенда. „Просто никога не е толкова черно-бяло, колкото хората си представят. Така че има оплаквания и от двете страни.", заяви той.

Тръмп и екипът му се занимават се с основната задънена улица в основата на конфликта - дълбоко утвърденото убеждение на Путин, че Украйна не трябва да бъде независима, каза Иво Даалдер, бивш американски посланик в НАТО, сега президент на Чикагския съвет по глобални въпроси.

„Няма да сключите сделка, без Украйна да се съгласи“, каза Даалдър. „Голямата слабост на Тръмп е, че си мисли, че той и Путин могат да диктуват сделка. Ако не предостави на Украйна оръжие или гаранции за сигурност, той се отказва от влиянието си пред Зеленски, който може да отхвърли едно странно мирно споразумение и да реши да продължи да се бори с подкрепата на Европа“, пише още Политико.