След военната агресия на Русия срещу Украйна и намаляващия ангажимент на президента на САЩ Доналд Тръмп към НАТО, европейските страни са изправени пред необходимостта да инвестират повече в отбраната. Разходите за отбрана са непопулярни и в много страни, включително и в България, темата се интерпретира популистки и парите за сигурност се сблъскват с други държавни приоритети, като например социалната политика.

Евентуално намаляване на държавните разходи за пенсии и здравеопазване би било голямо предизвикателство не само защото е непопулярно, но и защото населението на Европа е застаряващо: хората в трудоспособна възраст се топят, което означава по-малко бюджетни приходи на фона на растящи социални потребности като пенсии, социални и здравни услуги.

За българите здравето и пенсиите са приоритет. Отбраната не е

Общественото мнение в България от години подкрепя по-високите разходи за социална политика и здравеопазване, тъй като България има най-ниските доходи в Европейския съюз и най-високия процент на здравни плащания от джоба.

Тази тенденция се потвърждава от последното проучване от февруари 2025 г. на социологическа агенция „Алфа рисърч“, според което 57% от българите искат здравеопазването да бъде основен приоритет в бюджета за 2025 г., който бе гласуван преди дни от българския парламент.

Здравеопазването е приоритет за абсолютно всички социални, демографски и електорални групи, като само за хората над 65 г. е изместено от стремежа за нарастване на пенсиите. 35-37% от българите поставят като най-важен приоритет строителството и ремонта на пътища и повишаването на пенсиите.

Армията и националната сигурност определят като приоритет едва 10% от анкетираните.

В същото време друго проучване на „Алфа рисърч“ от февруари 2025 г. показва, че според 60% от хората България като част от ЕС трябва да подкрепя общите позиции на съюза и да укрепва неговото единство и сила.

Държавите, които полагат най-големи усилия Европа да започне активно да защитава позициите си и да ръководи процеса за постигане на траен мир в Украйна, също срещат огромно одобрение от българите – Германия се ползва с 85% доверие, Франция – 78%, Италия – 77%, Великобритания – 73%.

България инвестира 2% от БВП за отбрана, като правителството отказва да удовлетвори исканията на военните за повече средства. Разходите за отбрана в България нараснаха значително през последните години и няма политическа воля това да продължи. Преди ден вицепремиерът и министър по иновациите и растежа Томислав Дончев лансира идеята неусвоените около 30% или около 3.5 млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) да се инвестират във военната индустрия или за покриването на средства по военни поръчки.

Във всички парламентарно представени партии в България има съпротива срещу увеличаването на военните разходи за сметка на социалните разходи.

Новата ситуация обаче изисква и вземане на непопулярни решения, които могат да повлияят на качеството на живот на европейците, които през последните десетилетия започнаха да живеят с усещането, че ще има вечен мир.

„Армията не е самоцел"

„Армията и отбраната не са самоцел, а израз на оценката за заплахата. За да запазим начина си на живот, трябва да имаме отбрана в сегашната ситуация. Отбраната е скъпа, но тези инвестиции са инвестиции в нашите хора, в нашите държави“, каза пред Mediapool Йордан Божилов, основател на Софийски форум за сигурност и бивш зам.-министър на отбраната.

Според него увеличаването на бюджета за отбрана с до 1% няма да има толкова драстично въздействие върху други сектори.

„За европейските бюджети това е поносимо. Проблемът е, че дълги години не поддържахме отбранителен капацитет и сега ще трябва да наваксваме много бързо“, посочи той.

Според него инвестициите в отбраната осигуряват високи технологии, които трябва да навлязат и в гражданския сектор.

„България трябва да инвестира в класически системи, но и в киберсигурност, противодействие на когнитивните войни, хибридните заплахи. За да не се окаже една сутрин, че някой друг ни управлява. Това е смисълът на тези инвестиции“, посочи Божилов.

Той припомни, че България никога не е произвеждала цялостни системи за въоръжение и затова приоритетно се купува от чужди компании.

„За нас е важно да намерим нишата, какво можем да произвеждаме за армиите на европейските страни. Затова трябва да имаме силна национална политика“, посочи Божилов.

„Труден фискален избор"

Според здравния икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков постигането на баланс между разходите за отбрана от една страна и тези за здравеопазване и социална политика от друга ще има решаващо значение за бъдещата политико-социално-икономическа стабилност на Европа.

„Класическата дилема „оръжие срещу масло“ подчертава напрежението между военните разходи и разходите за здравеопазване. В исторически план бюджетите за отбрана достигат своя връх по време на геополитически напрежения като Студената война и конфликтите след 11 септември, което често ограничава инвестициите в здравеопазването и социалната сфера. Обратно, по време на мирните времена, особено след Студената война, европейските държави насочват ресурси към здравеопазването и социалното осигуряване“, коментира пред Mediapool Шарков, който наскоро публикува статия по темата.

„Напоследък по-богатите държави могат да финансират и двата сектора благодарение на икономическия растеж, докато по-бедните държави са изправени пред строги компромиси, жертвайки здравеопазването за сметка на отбраната. Пандемията от Covid-19 за кратко време даде приоритет на разходите за здравеопазване, но нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. рязко увеличи разходите на НАТО за отбрана, особено в Европа“, казва Шарков.

По думите му ЕС е изправен пред предизвикателства, свързани със застаряващото население, нарастващите разходи за здравеопазване и увеличените нужди от отбрана.

„Балансирането между военните и здравни разходи ще изиска труден фискален избор - по-висок държавен дълг, но само за тези, които могат да си го позволят като Германия, или повишени данъци и осигуровки. Постигането на този баланс ще има решаващо значение за бъдещата политико-социално-икономическа стабилност на Европа. Програмите на ЕС за финансиране на здравеопазването, първоначално ускорени по време на Covid-19, рискуват да бъдат пренасочени към отбраната“, коментира Шарков. Според него се очертава напрежение между ангажиментите в областта на общественото здраве и нововъзникващите заплахи за сигурността.
Австрия инвестира с консенсус 17 млрд. евро във въоръжение до 2032 г.

В Австрия на този етап отсъства дебат дали въоръжаването може да бъде за сметка на социалните грижи. От известно време има подробни планове за въоръжение на австрийската армия. До 2032 г. трябва да бъдат инвестирани 17 млрд. евро, което са много пари за малка държава като Австрия. Както при предишното, така и в настоящото австрийско правителство има консенсус, че това превъоръжаване е необходимо, защото въоръжените сили просто са били в много лошо състояние за продължителен период от време.

Австрия се бори с голям дефицит в националния си бюджет и ще трябва да спести много милиарди евро през следващите няколко години. Никой обаче не е имал идеята да отмени или отложи инвестициите в армията.

Може би единствената статия по темата за това, че разходите за отбрана трябва да се увеличават с чувство за мярка е коментар на журналиста от „Дер Щандарт“ Мартин Чидерер, който посочва, че „здравната система също е сериозно болна и се нуждае от скъпи инжекции, за да подобри здравето си“. Отбелязва и необходимостта от многомилиардни инвестиции в мерки за образование и опазване на климата, както и в по-всеобхватни мерки за интеграция, за да се противодейства на „паралелните общества“, които вече са факт.

Ето защо високите военни разходи трябва да бъдат внимателно претеглени дори в ситуация на дифузна геополитическа заплаха, въпреки общата безспорна необходимост от превъоръжаване.

Идеи от Франция как да се финансира въоръжаването

Във Франция президентът Еманюел Макрон подготвя общественото мнение със свои изказвания, че финансовият ангажимент към въоръжените сили в новата геополитическа ситуация може да е ущърб на други политики.

„Не можем да имаме същите дискусии като в миналото относно нашето земеделие, нашите изследвания, нашата индустрия и всичките ни обществени политики“, казва Макрон, което предполага готовността му да финансира подсилването на въоръжените сили чрез съкращаване на други бюджети.

Журналистът Гийом Дювал дава във вестник „Нувел Обсерватьор“ идеи откъде да се вземат средства за подсилването на отбраната в Европа. „При тези изключителни обстоятелства ние най-накрая можем и трябва да се справим с вътрешноевропейските данъчни убежища. Скандалът със съществуването на такива убежища в рамките на ЕС продължава твърде дълго. По думите му трябва да се сложи край на почти пълната липса на данъчно облагане на европейските дейности на някои мултинационални компании. И накрая, трябва да поискаме много по-голям принос от нашите богати съграждани, които са се облагодетелствали много от политиките, провеждани в Европа през последните десетилетия. За да финансират военните си усилия, Съединените щати на Рузвелт (а не Съветският съюз на Сталин) са повишили пределната ставка на данъка върху доходите до 94 процента през 1940 г.", казва Дювал.

Анкети сред граждани във френската преса показват смесени чувства по темата. „Превъоръжаването на Европа чрез създаване на дълг и намаляване на публичните разходи за социалните грижи ще доведе до непропорционално обедняване на най-уязвимите групи. Провоенният разказ и политики допълнително ще засилят авторитарните и крайнодесните движения в Европа, които вече са във възход. И накрая, в дългосрочен план, оттеглянето на САЩ от Европа, съчетано с повишена милитаризация на европейските страни, всяка с различни стратегически цели, може парадоксално да увеличи риска от конфликт на континента“, казва 44-годишният Луи.

„Разумът ми казва „да“, защото сега всички говорят за промяна на епохата и възможността за трета световна война с Русия, която иска да атакува Европа. По тази логика как да се противопоставим на отбраната, която наистина трябва да се финансира? Но все пак предпочитам да слушам инстинкта си и да отговоря с „не“. Да влагам парите си в оръжия за война, желана и водена от няколко нарцистични и мачо психопати, ми се струва напълно абсурдно. Великобритания и Франция вече имат достатъчно ядрени оръжия за унищожаването на три свята, а Париж е готов да вземе Европа под ядрения си щит. Наистина ли се нуждаем от повече оръжия или други оръжия, които биха могли да предотвратят ядрена война?", казва 47-годишната Катя.

Чехия хем ще се въоръжава, хем ще е социална...с цената на дълг

В Чехия ситуацията е сложна. Сегашната управляваща дясноцентристка коалиция явно предпочита инвестициите в отбраната – през последните години тя ги увеличи до 2% от БВП, а догодина иска да ги увеличи до 3% от БВП. Наесен обаче предстоят избори, които почти сигурно управляващата коалиция ще загуби.

Опозицията, доминирана от популисткото движение ANO, критикува правителството за неговата „мания по въоръжаването“, но не отхвърля 3 процента от БВП за отбрана. В същото време обещава по-високи социални разходи. Като се има предвид, че е почти сигурно, че ANO ще спечели есенните избори, можем да очакваме, че в бъдеще Чехия хем ще се въоръжава, хем ще запази или дори увеличи социалната държава – и двете чрез дълг.

Левицата в Чехия е категорично против въоръжаването. В момента обаче всички леви формации губят подкрепа заради АНО и вероятно няма да стигнат до следващия парламент.

Гърците още имат дълбоки белези от финансовата криза

В Гърция все още не се води голям дебат по темата, че въоръжаването може да е за сметка на благосъстоянието. Очаква се премиерът Кириакос Мицотакис да информира парламента на 2 април относно плановете за отбранителната политика на страната.

Голямата финансова криза, през която премина Гърция, е оставила дълбоки белези върху стандарта на живот на гърците и върху това как възприемат икономическото си положение. Последното проучване на Евростат, което включва няколко субективни показателя - като например дали хората се смятат за бедни или какво е удовлетворението им от живота - показва колко големи са тези белези. Две трети от гърците (67%) биха се идентифицирали като бедни през 2023 г., повече от всяка друга нация в ЕС, където средно само един на всеки четирима граждани се смята за беден.

Почти 9 от 10 гърци (87.6%) казват, че са имали поне известни затруднения да задоволят нуждите си, като българите са на второ място (78.2%).

13.5% от гърците съобщават за значителни материални и социални лишения през 2023 г., третият най-висок процент след Румъния (19.8%) и България (18%), със средна стойност за ЕС от 2%.

Лявата партия СИРИЗА е скептична относно разходите за отбрана и казва, че Гърция трябва да гарантира, че увеличаването на разходите за отбрана няма да е за сметка на социалните разходи и финансирането на кохезионните политики на ЕС.

Голямото предизвикателство пред страната ще бъде да осигури справедлива част от плана за превъоръжаване на Европа на стойност 800 млрд. евро за нейната национална отбранителна индустрия, която за съжаление правителството на „Нова демокрация“ изглежда систематично обезценява.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Мартина Бозукова и Никола Лалов (Mediapol, България); Kim Son Hoang (Der Standard, Австрия); Voxeurop (Франция); Petr Jedlička (Denik Referendum, Чехия); Еva Papadоpoulou (Efsyn, Гърция).