Ядрените заплахи на Владимир Путин и неговите приближени, съчетани с политиката на успокояване на Москва, която президентът на САЩ Доналд Тръмп започна да следва, като същевременно заплашва да подкопае сътрудничеството в рамките на НАТО, доведоха до това, което доскоро изглеждаше немислимо. Съюзниците на Вашингтон, от Берлин и Варшава до Сеул и Токио, обмислят да се подготвят за евентуална загуба на ядрения щит на Америка. Това се случва на фона на нарастването на ядрения потенциал на на Китай и Северна Корея, съответните разработки в Иран и разполагането на руски бойни глави в Беларус.

Преследван от перспективата за неконтролирана надпревара в ядрените оръжия, президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди започна преговори в началото на 60-те години, които в крайна сметка доведоха до Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО). Кенеди вярваше, че при липса на такъв договор може да има 15-25 държави, притежаващи ядрени оръжия. Повече от половин век по-късно експертите се опасяват, че броят на тези страни може да се доближи до тези числа в случай на евентуален колапс на системата за неразпространение, включително поради отказ на САЩ да предоставят гаранции на своите съюзници, пише Financial Times.

ДНЯО беше одобрен и открит за подписване през 1968 г. и влезе в сила през 1970 г. Съгласно договора броят на официалните собственици на ядрени оръжия е ограничен до пет държави, които са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН: Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция. Индия, Пакистан и Израел не подписаха договора и разработиха собствени ядрени оръжия. КНДР, единствената страна, която се оттегли от договора (през 2003 г.), също го придоби. Консенсусът на великите сили относно неразпространението сега наистина се разпада, казва Анкит Панда, сътрудник от Фондацията Карнеги и автор на Новата ядрена ера, пред FT: „Феноменът Тръмп даде мощен тласък на гласовете сред съюзниците на САЩ, които вярват, че притежаването на собствени ядрени оръжия ще реши фундаментално проблема, породен от американската ненадеждност.“

Този проблем не е нов, посочва Лорънс Фридман, специалист по военни изследвания и почетен професор в Кралския колеж в Лондон и автор на класическата работа „Еволюцията на ядрената стратегия“. Ядрената програма на Франция беше резултат от преценката на Шарл де Гол, че Вашингтон не е надежден партньор. Китай след раздялата със СССР през 60-те години направи подобно заключение по отношение на Москва. Но съмнявайки се в САЩ по-рано, съюзниците оценяваха разходите за създаване на алтернативи и разбираха, че това е „трудно, скъпо и ще привлече вниманието към самите тях“, отбелязва Фридман:

„В крайна сметка те се примириха с това и започнаха да живеят с него. Това беше тяхната позиция в миналото. Проблемът сега е, че поради настоящата изключително сериозна криза те не са сигурни, че могат да продължат [да съществуват по същия начин]."

В момента американските ядрени оръжия (около сто бомби B61) са разположени в бази в пет европейски страни от НАТО: Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция. Лидерите и политиците в някои от тези страни наскоро започнаха да говорят за необходимостта да си осигурят допълнителна защита в рамките на ядреното възпиране – може би с помощта на Великобритания и Франция или дори чрез създаване на собствени запаси.

Германия

Фридрих Мерц, който ще поеме поста канцлер през следващите дни, каза през февруари, че страната трябва да обмисли дали Великобритания и Франция могат да споделят ядрени оръжия или поне да помогнат на Германия в осигуряването на ядрена безопасност. Мерц нарече бързото укрепване на Европа свой „абсолютен приоритет“, така че тя „да може да постигне независимост от Съединените щати“. Той изложи идеята за създаване на нов европейски отбранителен съюз, който да замени НАТО, включващ ядрено сътрудничество с Франция и Великобритания.

Напускащият своя пост министър на отбраната Борис Писториус описа рязко изострения дебат за ядрените оръжия като „ескалация на дискусия, от която нямаме нужда“. Но в частни разговори някои служители започнаха да се чудят дали Германия не трябва да обмисли придобиването на свои собствени ядрени оръжия, пише FT. Торстен Бенър, директор на Института за глобална обществена политика, и колегите му изложиха идеята, че страната трябва поне да си осигури инфраструктура за бързо създаване на ядрено оръжие, ако е необходимо. Несигурността е свързана не само със САЩ, посочва Бенър: какво ще стане, ако Марин Льо Пен спечели следващите президентски избори във Франция?

Полша

Премиерът Доналд Туск наскоро говори за необходимостта от разширяване на „ядрения чадър“ към Полша: „Трябва да се разбере, че [за да се защити от Русия] Полша трябва да се стреми към най-модерните способности, свързани с ядрени и модерни неконвенционални оръжия.“ Варшава води „сериозни разговори“ относно предложението на Еманюел Макрон да използва френски ядрени оръжия за защита на европейските съюзници, добави Туск.

На свой ред президентът на страната Анджей Дуда предложи САЩ също да разположат ядрените си оръжия в Полша. Той каза, че наскоро е обсъдил предложението с Кийт Келог, специален пратеник на президента на САЩ за Украйна. „Границите на НАТО се преместиха на изток през 1999 г., така че 26 години по-късно инфраструктурата на НАТО също трябва да се премести на изток. За мен е очевидно“, каза Дуда. Вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс обаче каза, че ще бъде „шокиран“, ако Тръмп разположи ядрени оръжия в Полша.

Полша няма собствен опит в тази област: на нейна територия няма дори атомна електроцентрала. „За нас е твърде скъпо да създаваме ядрени оръжия от нулата и нямаме време за това“, казва Марчин Иджик, член на борда на директорите на държавната отбранителна компания PGZ. „Но ако можем да станем част от нов европейски [отбранителен] съюз и ядрен проект, тогава, разбира се, бихме искали това."

Южна Корея

Въпреки че никоя от големите политически партии не е предложила страната да стане ядрена сила, техните лидери подкрепят идеята, която Бенер предложи за Германия: страната трябва да се подготви за бързо изграждане или придобиване на ядрени оръжия, ако е необходимо. Кметът на Сеул О Се Хун, който беше рекламиран като възможен кандидат за президент, през март призова Съединените щати, които помагат на Южна Корея да сдържа Северна Корея, да ѝ позволят да складира ядрени материали, подобно на това, което направи Япония. Малко преди това външният министър Чо Тае Юл по време на реч в парламента „не изключи“ придобиването на ядрени оръжия. „Трябва да се подготвим за всички възможни сценарии“, каза той.

Това, което тревожи Сеул, е нарастващата ядрена мощ на Китай и безмилостният стремеж на Ким Чен-ун да увеличи максимално всяка заплаха за южния си съсед. Сътрудничеството на Пхенян с Москва засилва тревогите. Докато експертите се съмняват, че Путин ще сподели ядрени технологии с Ким, помощта за разработване на ракети, включително такива, способни да доставят ядрени бойни глави, е напълно възможна.

В същото време Южна Корея разполага с първокласни ядрени специалисти: гъстотата на реакторите на атомните електроцентрали в страната е най-високата в света.

Япония

Страната беше една от първите подписали ДНЯО, но сега, благодарение на развитието на ядрената енергетика, тя разполага със значителни запаси от материали, които могат да бъдат използвани за създаване на собствени оръжия. Според собствените данни на Япония в края на 2023 г. тя е имала около 8,6 тона плутоний. Теоретично това е достатъчно за производството на няколко хиляди бомби.

Въпросът за притежаването на ядрени оръжия винаги е бил табу в страна, оцеляла след атомна бомбардировка, но действията на Северна Корея, Китай и администрацията на Тръмп започват да влияят дори на японските политици. Въпросът винаги е бил обсъждан сред малка група твърдолинейни „ястреби“, но „сега кръгът от участници в дискусията може да е по-широк“, казва високопоставен японски служител пред FT.

Цялата стратегия сега се основава на гаранциите на САЩ, че Япония ще бъде под техния ядрен чадър, казва Стивън Наги, професор по политика и международни изследвания в Международния християнски университет в Токио: „План А е да се държим плътно САЩ. План Б е да се придържаме още по-близо до САЩ и така нататък. Получаването на ядрено оръжие е предвидено само в план Z, добавя Наги, като отбелязва, че Токио практически няма специалисти със стратегическо мислене в областта на ядрената политика.

Иран

Техеран многократно е заявявал, че не се стреми да произвежда ядрени оръжия. Но през последните четири години, откакто Тръмп изтегли Съединените щати от международно споразумение за ядрената програма на Иран през 2018 г., Иран се движи бързо към оръжейни способности и се доближи до тази цел, според МААЕ. Има 60% обогатен уран, достатъчно за направата на шест атомни бомби, ако бъде обогатен до 90%, което може да стане за кратко време.

Някои ядрени експерти казват, че на Иран ще са необходими месеци до една година, за да създаде работещо ядрено оръжие, се казва в януарския бюлетин на американските атомни учени: „Но опитът на Китай показва, че Техеран може да създаде бомба много по-бързо, само за три до пет седмици.“ Година по-рано Институтът за наука и международна сигурност даде прогноза за една седмица за първата бомба: „В рамките на един месец работа Иран може да има достатъчно оръжеен уран за шест бомби, а след пет месеца производство може да е достатъчно за 12."

Тръмп изпрати писмо до върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей с искане за нова ядрена сделка в рамките на два месеца.

Беларус

През 2023 г. Путин обяви разполагането на тактически ядрени оръжия в Беларус. Номинално това не означава, че Беларус се превръща в ядрена държава (също както и европейските страни, където са разположени ядрени оръжия на САЩ): Русия не прехвърля ядрените си оръжия на Беларус, а ги разполага на територията на страната, подчерта Путин. Това обаче може да се смята за стъпка към ядрена ескалация, тъй като такива оръжия бяха изтеглени от Беларус през 90-те години след разпадането на СССР. През декември 2024 г. Александър Лукашенко заяви, че няколко десетки ядрени бойни глави са били внесени в републиката, но по такъв начин, че „никой не е забелязал“.