8 проекта на стойност 1.02 млрд. лв. ще отпаднат от Плана за възстановяване и устойчивост. По тях няма започнал никакъв инвестиционен процес, а по някои няма никакви стъпки за провеждане на обществени поръчки. Невъзможно е тези проекти да бъдат реализирани в рамките на крайния срок - август 2026 г. Част от отпадащите инвестиции обаче ще бъдат реализирани за сметка на друг приходоизточник.
Това обяви на брифинг в МС вицепремиерът Томислав Дончев.
Пълният списък с проекти, които отпадат, вече е публикуван на сайта nextgeneration.bg. Двата най-големи проекта в списъка с неспасяеми по ПВУ инвестиции е пилотният проект за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници - за 343 млн. лв., и изграждането на ВиК системи в населени места с от 5000 до 10 000 души. Проектът за геотермалните източници бе критикуван още при залагането му като незрял. Изграждането на ВиК системи пък ще бъде прехвърлено за реализиране по оперативна програма „Околна среда“, защото правителството счита, че той е важен. За финансиране по оперативната програма за иновации ще бъде прехвърлен и друг силно закъснял проект, който отпада по ПВУ - за изграждане на център за аерокосмическо наблюдение, обясни Томислав Дончев. Той уточни, че този проект ще бъде редуциран от сегашните 110 млн. лв. на 40 млн. лв. Алтернативно финансиране ще се търси и за реализирането на пилотни проекти за зелен водород, които фигурират в ПВУ със стойност 64 млн. лв. Ако проектите не отпаднат от плана и бъдат стартирани въпреки липсата на готоавност, няма да приключат навреме и ще трябва да се плащат от националния бюджет през 2026-а година.
Изваден от ПВУ е и проектът за инвестиция на 47 млн. лв. в системата на тел. 112. Мерки, свързани с „Натура 2000“, ще бъдат прехвърлени към оперативните програми.
Други 22 проекта за 2 млрд. лв. са рискови
Други 22 проекта извън тези 8 са рискови и при недостатъчно темпо на наваксване също могат да отпаднат, коментира Томислав Дончев. Тяхната стойност е общо 2 млрд. лв. Томислав Дончев обаче излезе с интересна интерпретация на регламента за изпълнение на плановете за възстановяване. Според него ако България изпълни всички реформи, заложени по плана в рамките на предвидените 9 плащания, ще има право на целия ресурс, дори и някои инвестиции да не са завършени навреме. „Ако България се мобилизира и успее да изпълни всички реформи, тук правилата са различни от оперативните програми. Аз така чета европейското законодателство, че дори България да не е изпълнила вксички инвестиции, тя не би следвало да връща средства. Тоест ние можем да се окажем в ситуация да получим повече пари отколкото можем да инвестираме в този ограничен срок от година и няколко месеца“, коментира Дончев. От тази трактовка излиза, че пари не следва да се загубят. Не стана ясно на какви точно юридически основания стъпва това тълкуване. Дончев припомни направената заявка от ЕК пари от оперативните програми и плановете за устойчивост да могат да се пренасочват към отбрана, но детайли за тези намерения в момента няма.
Второто плащане може да бъде спасено изцяло
Дончев излезе с оптимистична заявка, че второто плащане по плана за възстановяване, което е замарзено от ЕК, ще може да бъде получено изцяло, без наложени санкции от ЕК за неизпълнени реформи. Дончев отказа да навлиза в детайли по спорните теми в сектор енергетиката с аргумента, че предстоят новини по темата, като само каза, че има до голяма степен съгласие с Брюксел как да се реализира либерализацията на пазара на електричество на едро.
В постоянен процес на съгласуване на законодателството сме, остава да бъдат извършени редакции по закона за личния фалит. Тези съгласувани с ЕК проекти ще бъдат внесени максимално бързо в НС през депутати, а не през МС, за да не се губи време в процедура по обсъждане, коментира Дончев. Според него е реалистично второто плащане да бъде получено през лятото. България ще се възползва от техническата възможност да обединява плащания, ако е готова със съответните реформи и инвестиции, каза още Дончев. По плана са предвидени общо 9 плащания, до момента сме получили само 1. Томислав Дончев бе категоричен, че трето плащане следва да се поиска в рамките на бюджетната 2025-а.
