Тръмп смята, че силният долар спъва американската индустрия. Той иска по-слаб долар - за да се стимулира износът, да се върнат работните места в производството и да се намали търговският дефицит. Но това ли е решението?
Президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда убеден, че силният щатски долар спъва американската индустрия. Според него САЩ се нуждаят от по-слаб долар, за да се стимулира износът, да се върнат работните места в производството и да се намали огромният търговски дефицит на страната. Но не всички мислят като него.
Според Дейвид Лубин силният долар дава възможност да се купуват относително евтино други валути, докато слабият долар оскъпява валутните покупки. Старши научният сътрудник в базирания в Лондон мозъчен тръст „Чатъм Хаус“ казва още пред ДВ, че „всичко е въпрос на валутни курсове“. „Когато доларът е силен, вносът в САЩ се увеличава, защото чуждестранните стоки стават евтини в сравнение със стоките, произведени в страната. В същото време износът на САЩ намалява, тъй като става по-скъп“, разяснява експертът.
Каква власт има президентът на САЩ?
Да се контролира обменният курс на долара е изключително сложно нещо и в повечето случаи не зависи от президента. Стойността на долара се определя от огромния световен валутен пазар, а не от президента или правителството на САЩ, казва Лубин.
Антъни Абрахамян, инвестиционен стратег в американската инвестиционна банка Rothschild & Co Wealth Management, твърди, че част от причините за силния курс на долара през последното десетилетие са „по-силните темпове на икономически растеж“ на Америка в сравнение с други индустриални държави.
В същото време търговският дефицит на САЩ изглежда е предимно „функция на относителното търсене“, каза Абрахамян пред ДВ. „Американският потребител е клиент номер едно в света - харчи по-свободно, отколкото всеки друг - и затова Америка вероятно ще внася повече, отколкото изнася“, смята още той.
Каква власт има правителството на САЩ?
Все пак правителството на САЩ разполага с редица лостове, с които може да направлява курса на долара и икономиката като цяло.
Федералният резерв на САЩ (Централната банка) може да намали лихвените проценти. Официално президентът няма почти никакви правомощия в тази област, но в миналото Тръмп се е опитвал да влияе на шефа на Централната банка.
Освен това Министерството на финансите може да се опита да изкупува чуждестранни валути чрез своя Фонд за стабилизиране на валутния пазар. Но, според Абрахамян, то „ще трябва да закупи огромни количества, вземайки предвид огромния размер на днешните валутни пазари, на които дневният глобален оборот е в размер на трилиони долари“. С повече долари на пазара стойността им би трябвало да се понижи.
Дейвид Лубин твърди, че Тръмп може да отслаби долара също и като направи страната „по-малко привлекателна за инвестиции“. Това е „нож с две остриета“, но всъщност вече започна да се случва през последните седмици.
„Честите обрати на Тръмп по отношение на митата например създават впечатлението, че политическата среда в САЩ е станала по-нестабилна и това прави САЩ малко по-малко привлекателни като дестинация за инвестиции“, продължава Лубин.
Едно забавяне на американската икономика може допълнително да понижи стойността на долара.
Набор от финансови инструменти
Друг вариант е САЩ да убедят или да принудят други държави да продадат доларите си за други валути. Подобна стъпка може и да изглежда нереалистична, но съществува прецедент в това отношение: през 1985 в Ню Йорк петте най-големи икономики в света тогава - САЩ, Обединеното кралство, Япония, Западна Германия и Франция – подписват тъй нареченото „Споразумение от Плаза“. По настояване на САЩ държавите от Г5 се съгласяват да продават долари съвместно и целенасочено с цел да отслабят долара спрямо другите основни валути.
Подобен план съществува и сега и е известен като „Споразумението от Мар-а-Лаго“. Миналия ноември идеята беше лансирана от председателя на Съвета на икономическите съветници на Тръмп Стивън Мирън. Този план има отчетливо агресивен характер: предвижда санкции за тези, които отказват да го изпълняват – по-високи мита или затваряне за тях на американския отбранителен чадър.
Абрахамян вижда големи разлики между 1985 и днес. „От една страна, „Споразумението от Плаза“ беше доброволно, а разговорите за подобно споразумение днес вероятно ще се натъкнат на съпротивата както на политиците, така и на финансовите министри“, казва той.
И според Дейвид Лубин това „Споразумение от Мар-а-Лаго“ е много малко вероятно, тъй като от другата страна на масата ще седи Китай. „Мисля, че Пекин трудно ще се остави да бъде склонен да има значително по-силна валута“, отбелязва той.
Какво може да означава слабият долар за САЩ?
По-слабият щатски долар може да има много странични ефекти, като например повишаване на цените на суровините, тъй като те се търгуват предимно в долари на международните пазари. Лубин смята, че за домакинствата в САЩ основните рискове са инфлацията, повишаването на цените и нарастващата безработица.
Но дори Тръмп да успее да обезцени долара, това може да не доведе до повишаване на американската конкурентоспособност, тъй като цените „не се определят само от валутните курсове, а също от производствени разходи, производителност и качество“, казва Абрахамян казва.
В крайна сметка обаче не е ясно дали президентът ще се опита активно да девалвира долара. „Не бива винаги да приемаме Тръмп за чиста монета“, посочва в тази връзка Абрахамян.
