В българския културно-исторически календар 26 март е Денят на Тракия. От 1914 г. той се чества в памет на войните, паднали край Одрин и в тракийските полета. Почитаме  и трагедията на хилядите сънародници - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили своята родова памет. Отбелязва се на датата, на която през 1913 г. е превзета Одринската крепост в Балканската война. Този военен подвиг на новата ни история се извършваот Втора българска армия под командването на генерал-майор Георги Вазов. Поклон пред тяхната велика саможертва! С превземането на Одринската крепост, завършва една от най-великите операции на Българската армия през Балканските войни (1912-1913), донесла свободата на тракийските българи.През 2025 се навършват112 години от този велик исторически акт. Съдбата на Тракия и тракийските българи – болка и рана, дух и издигане, ме докосва силно, защото аз съм дъщеря на българи от Беломорска Тракия.За тях е моето стихотворение–поклон!

Поклон достойни българи, дали живота си за българската свобода!

ТРАКИЯ

Тракийо, при тебе ида!

От твойта кръв и сила

днеска съм голяма!

По-висока си от

         египетската пирамида

и няма на никого

         за нищо да те дам!

Разорана от конски копита,

от племена от близо и далече:

като камък си бивала разбита,

но твойта мъжка сила

рече и отсече: „Тук е Тракия !

И Тракия ще бъде!“

Затова в съня ми конници препускат,

някога, далече, преди време,

привлечени от твоите богатства

и всеки бързал да ги вземе!

Палил е земята, културата рушал –

подли византийци, готи, римляни и турци.

И никой в историята ти нищо не е дал!

Помни се и днес твоята разруха и печал.

Но Тракия остана: със свещен и божи ритуал

и даде на света това, което никой не е дал –

съкровища в изящни форми –

смайващи неземни чудеса !

И без да знаем  твойтесловеса,

 ти даде ни истината

 във вкаменени знаци…

2.

Ти си Тракия, земята цветна,

спусната от Господа, от Рая.

И знаем поръката заветна,

Ти да бъдеш нашата омая –

и в мисълта да сме единни,

с мъдрите князе славянски,

дошли и живели с нашите царе

                       тракийски,

и как с прабългари

създали нашата държава.

През годините, потънали във слава,

останали единни със езика

на славянските ни братя.

3.

Земя тракийска, потънала в цветна премяна,

с цветни облаци и ухаещ светен аромат,

 дано от всеки така да си видяна,

за да е народът ни духовно богат!

Да търси себе си там, откъдето е дошъл

и с другите дошли при него,

превърнали се в несрещана сплав

на здрав народ, и як, и корав,

върху светла слънчева позлата !

Христина Въчева