„Съюзът между Хърватия, Косово и Албания има една-единствена цел – да сплаши Сърбия в нейните ревизионистки и експанзионистични планове, свързани с резултата от войната срещу Украйна. Обявеният след това съюз между Унгария и Сърбия е реакция. Много е важно кои са участниците – двамата най-близки сътрудници и приятели на Путин в Европа. Най-желаният сценарий от Путин е да отвори втори фронт на Балканите. Важно е България да не стои като безгласен наблюдател, а да участва активно – военните заводи трябва да предложат своите възможности, капацитети и продукция на Косово, Албания и Хърватия“.

„Ефектът Тръмп, руският фактор и сръбското желание за ревизионизъм на Балканите и за „възвръщане“ на някакви загубени територии на влияние - това са много опасни процеси, които могат да доведат до сериозна ескалация. България трябва да работи с всички капацитети, с които разполага – и дипломатически, и военни, и военно-промишлен комплекс, за да не позволим това да се случва“.

Това каза пред ФрогНюз Владимир Владимиров, международен анализатор и създател на портала BalkanPool.

Ето и цялото интервю:

На 18 март Косово, Албания и Хърватия подписаха в Тирана тристранна декларация за създаване на нов военен алианс. Какъв извод може да се направи от представената информация – защо се прави това ново обединение?

Основната причина за този съюз, който към настоящия момент е само на хартия, е ясно артикулираното желание и намерение на новата администрация и новия президент на САЩ за оттегляне на ангажиментите към европейската сигурност и за преосмисляне на участието в НАТО като алианс на сигурност. Това са първите реални последствия от този въпрос.

Другият фактор, който влияе върху създаването на подобни към момента политически, но може би в бъдеще и военни, съюзи, е войната срещу Украйна и дълбокото съюзничество и сътрудничество между Сърбия и Руската федерация. Съюзът между Хърватия, Косово и Албания има една-единствена цел – да сплаши Сърбия в нейните ревизионистки и експанзионистични планове, свързани с резултата от войната срещу Украйна. От първия ден на война, че дори и преди това, сърбите имат много ясен план за ревизия на териториалната цялост на Босна и Херцеговина по посока на Република Сръбска.

Унгария и Сърбия обявиха, че водят сериозни преговори за създаването на военен съюз. Като контрадействие ли да го приемаме?

Точно така – това е реакция на случващото се. Много е важно кои са участниците – двамата най-близки сътрудници и приятели на Путин в Европа: единият в Европейския съюз – Унгария, другият в европейския контекст на сигурност – Сърбия. Трябва да бъдем внимателни и да следим развитието на тази тема.

От страна на Турция има декларация, която е изключително важна и която ще промени баланса на силите драстично. Турция заяви чрез свои официални представители в последните два дни, че най-вероятно ще се включи към военния съюз, чиято основна цел е да защитава Косово. Наясно сме, че Сърбия няма да нападне нито Хърватия, нито Албания. Целта на другия съюз е за запазване териториалния интегритет на Косово и на Република Босна и Херцеговина. Ако Турция се включи в този съюз, Сърбия, с когото и да подпише договор, остава във въздуха, имайки предвид военните способности на Турция, която има най-голямата и най-боеспособната армия в Европа.

Aко Турция е част от този алианс, това означава, че който и да направи евентуално враждебно действие, ще получи много сериозен отговор – най-вероятно и военен, не само политически, от Турция.

Съгласен ли сте с тезата, че е много вероятно да има някаква военна интервенция в Босна и Херцеговина?

Това е най-желаният сценарий от Путин – да отвори втори фронт на Балканите. Абсолютно приемам този сценарий сериозно, макар че трябва да отчетем и китайския фактор в Сърбия, който според мен е много по-силен от руския фактор на място, при вземането на решения. Китайците имат много по-голяма и икономическа, и политическа мощ в Сърбия. Не вярвам, че Китай би участвал, би позволил подобна инициатива, тъй като за Китай една слаба Сърбия е перфектният сценарий.

Смятам, че е важно България да не стои като безгласен наблюдател на тези процеси, а да участва активно – на първо време: да направи контакт с новия военен съюз между Хърватия, Албания и Косово, които са наши изключително приятелски държави и съюзници по линия на НАТО, в случая на Хърватия и Албания. България, има много съюзни капацитети по отношение на въоръжение, производство на оръжия. Нашите военни заводи трябва да предложат своите възможности, капацитети и продукция на Косово, Албания и Хърватия. Не бива да стоим със скръстени ръце, трябва да участваме в процесите – най-малкото, като предложим съдействие на тези държави.

Няма какво да се лъжем – Сърбия е нашият основен конкурент на Балканите. България, от създаването на Третата българска държава до днес, е видяла само и единствено негативни отношения и въздействия от страна на Сърбия. Не е лошо да си спомним Сръбско-българската война по време на Съединението, не е лошо да си спомним какво направи Сърбия с хората с българско самосъзнание в Македония.

Не призовавам за ревизия, но призовавам за едно разумно отношение към процесите, които текат. България трябва да координира своята реакция с нашите най-важни съседи – Румъния, Гърция и Турция. България може да поеме и ролята на балансьор и преговарящ между страните, така че да направим това, което е най-важно: запазване на мира на Балканите. Всеки друг сценарий би довел до икономически загуби и на България.

Усеща се напрежението на Балканите – създават се нови съюзи, има протести и недоволство. Кои са причините за това напрежение – новата американска администрация, войната срещу Украйна?

Факторите са няколко – ефектът Тръмп, руският фактор и сръбското желание за ревизионизъм на Балканите и за „възвръщане“ на някакви загубени територии на влияние. Това са много опасни процеси, които могат да доведат до сериозна ескалация. България трябва да работи с всички капацитети, с които разполага – и дипломатически, и военни, и военно-промишлен комплекс, за да не позволим това да се случва.

Още повече, че държавите, които са най-застрашени – Косово и Босна и Херцеговина, са с изключително слаба държавност и военни възможности. Повишаването на капацитетите на тези държави по отношение на отбраната е ключово, така че на никого да не му минава през ума да се занимава с войни и с прекрояване на границите на Балканите.

Интервю на Илияна Маринкова