Китовете, тези величествени гиганти, са от съществено значение за баланса на хранителните вериги. Но малко хора знаят, че тези бозайници играят решаваща роля в океанския цикъл на хранителни вещества, по-специално урината на китовете, богата на азот, е ценен ресурс, който допринася за плодородието на крайбрежните води и поддържането на биоразнообразието. Това откритие, подчертано от ново проучване, може да промени възприятието ни за ролята на морските бозайници в екосистемите.
Изследователите смятат, че китовете пренасят около 4000 тона азот всяка година само чрез урината си.
Ролята на морските бозайници в рециклирането на хранителни вещества
Известно е, че микробите, зоопланктонът и рибите са важни източници на рециклиран азот в крайбрежните води. Но морските бозайници, като тюлените и китовете, също допринасят за този процес, отделяйки богати на хранителни вещества екскременти във водата. Тези органични материали стимулират растежа на фитопланктона, първата стъпка в океанската хранителна верига.
Този процес се основава на хранителното поведение на тези морски гиганти. Китовете се хранят в дълбоките води, след което изпускат богати на азот фекални струи на повърхността. Този вертикален пренос на хранителните вещества стимулира растежа на планктона, водораслите и, като цяло, цялата морска екосистема.
Китовата урина: недооценен тор
Скорошно проучване, публикувано в Nature Communications, разкрива, че освен екскрементите, урината на китовете също играе важна роля в наторяването на океаните. За разлика от фекалните струи, които са концентрирани локално на повърхността, урината се отделя дифузно по време на дългите миграции на китоподобните. По този начин китовете преразпределят основни хранителни вещества, като азот, на хиляди километри и обогатяват океански зони, които понякога са бедни на хранителни вещества.
Изследователите смятат, че китовете изхвърлят около 4000 тона азот всяка година само чрез урината си. Този принос е от решаващо значение, особено в крайбрежните екосистеми, където чистите води често показват ниски нива на хранителни вещества. Освободеният азот стимулира растежа на фитопланктона, който след това захранва цялата хранителна верига, от безгръбначни до големи хищници като акули.
Джо Роман (Joe Roman), съавтор на изследването и биолог от университета на Върмонт, сравнява китовете с кръвоносната система на планетата. Като мигрират на огромни разстояния, те преразпределят хранителните вещества ефективно, допринасяйки за баланса и продуктивността на океаните.
Значението на този принос е още по-поразително, когато се има предвид общата биомаса, пренасяна от китовете. Преди индустриалният лов драстично да намали популацията им, тази биомаса е достигала до три пъти сегашните нива. Това предполага, че океаните в миналото са се възползвали от много по-изобилно снабдяване с хранителни вещества, стимулирайки по-богато и по-устойчиво биоразнообразие.
Последици за опазването на китовете
Това откритие допълнително засилва необходимостта от защита на популациите на китовете. Тяхната роля в цикъла на морските хранителни вещества показва, че изчезването на тези гиганти би имало последствия далеч отвъд собствения им вид. Като се опазват китовете, също така се подпомага и здравето и устойчивостта на океанските екосистеми като цяло.
Следователно трябва да се води борба с незаконния лов, сблъсъците на животните с кораби и замърсяването с пластмаса.
Защитата на тези животни е защита и на крехкия баланс на океаните.
Справка: Roman, J., Abraham, A.J., Kiszka, J.J. et al. Migrating baleen whales transport high-latitude nutrients to tropical and subtropical ecosystems. Nat Commun 16, 2125 (2025). https://doi.org/10.1038/s41467-025-56123-2
Изтоник: Comment l’urine de baleine profite à l’écosystème océanique, Brice Louvet, sciencepost
