Ръководителят на Украинския център за противодействие на дезинформацията лейтенант Андрий Коваленко съобщи, че Украйна е унищожила голям брой руски крилати ракети Х-101, които руските сили използват при нощни удари срещу Украйна.

Украинските сили извършиха удар с дрон срещу авиобаза Енгелс в Саратовска област в нощта на 19 срещу 20 март. Украинският генерален щаб съобщи на 20 март, че елементи на Службата за сигурност на Украйна, Силите за безпилотни системи, Силите за специални операции и други украински сили са ударили авиобазатa, причинявайки пожар, експлозии и вторична детонация на боеприпаси в близост до летището. Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).

Геолокирани кадри и други кадри, публикувани на 20 март, показват експлозия и пожар.

Украинският генерален щаб отбеляза, че руските сили използват авиобаза Енгелс за нанасяне на ракетни удари срещу Украйна, а източник от СБУ каза за украинското издание Suspilne, че Енгелс е ключова база за руската стратегическа авиация, в която се помещават стратегически бомбардировачи Ту-95МС, Ту-22М3 и Ту-160, както и съоръжения за съхранение на планиращи бомби FAB и KAB и крилати ракети.

Губернаторът на Саратовска област Роман Бусаргин заяви на 20 март, че украинските сили са извършили „най-масивния удар с дронове на всички времена“ срещу Саратовска област.

Русия, Украйна и САЩ все още не са приключили мораториума срещу ударите по енергийната инфраструктура. Авиобаза Енгелс в никакъв случай не би бил предмет на този мораториум, защото е военна цел. Говорителят на руското министерство на външните работи (МВнР) Мария Захарова абсурдно обвини Украйна, че нарушава 30-дневния мораториум срещу „енергийната инфраструктура“, като е насочена към военновъздушната база Енгелс.

Руските сили нанесоха удари срещу украинската енергийна и друга инфраструктура през двете нощи след изявленията на руския президент Владимир Путин от 18 март, с които се съгласи с мораториума.

Кремъл обяви, че Русия и САЩ ще проведат нов кръг от преговори в Рияд, Саудитска Арабия на 24 март, като не е ясно дали тези преговори ще включват Украйна. Помощникът на руския президент по международните въпроси Юрий Ушаков обяви на 20 март, че председателят на комисията по международни отношения на Съвета на федерацията на Русия Григорий Карасин и съветникът на директора на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), генерал Сергей Беседа, ще ръководят руската делегация в двустранни дискусии по техническите подробности за възможно морско прекратяване на огъня в Черно море с официални лица на САЩ в Рияд, Саудитска Арабия на 24 март.

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Тами Брус заяви на 19 март в отговор на въпрос дали тези преговори ще бъдат двустранни или тристранни, че това „все още се обсъжда или урежда“.

Представители на Кремъл продължават да повтарят, че Путин остава отдаден на дългогодишната си цел да завладее Украйна и се опитва да използва предстоящите преговори за прекратяване на огъня, за да осигури превантивни отстъпки от Украйна и САЩ.

Руският секретар на Съвета за сигурност Сергей Шойгу повтори твърденията, че украинското правителство е нелегитимно и че украинските власти трябва да отменят указа от септември 2022 г., забраняващ преговорите с Путин, преди Украйна и Русия да могат да обсъдят края на войната.

Шойгу също така заяви, че Украйна трябва да промени конституционните си клаузи относно „териториалната цялост“. Украинската конституция признава окупираните Крим и Севастопол и Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области за украински и забранява на украинското правителство да променя конституцията, ако поправката е „ориентирана към ликвидиране на независимостта на Украйна или нарушаване на териториалната цялост.

Шойгу вероятно призовава украинските власти да изменят конституцията, за да позволят на Украйна да признае руската окупация и незаконното анексиране на окупирана Украйна.

Руските власти многократно са характеризирали погрешно украинската конституция, за да легитимират руските призиви за смяна на режима в Украйна и да оправдаят продължаващите усилия на Путин да отложи мирните преговори и да обвинят Украйна за липсата на напредък към мир. Путин твърди, че има „сериозни рискове“, свързани с „неспособността на Украйна да преговаря“ в прочитането на Кремъл от разговора му с президента на САЩ Доналд Тръмп от 18 март, вероятно имайки предвид предишни твърдения на Путин за предполагаемата нелегитимност на украинския президент Володимир Зеленски.

Украинската конституция забранява на правителството да провежда избори или да изменя украинската конституция по време на военно положение и украинското правителство не може законно да отмени военното положение, докато Русия продължава да атакува Украйна.

Путин е поискал Западът да спре всякаква военна помощ и споделяне на разузнавателна информация с Украйна като „ключово условие“. Захарова заяви на 7 март, че Европа е „милитаризиран съюз“, който „съзнателно подхранва“ ескалацията между Запада и Русия.

Руският постоянен представител в Организацията на обединените нации (ООН) Василий Небензя и руският външен министър Сергей Лавров също наскоро определиха европейските страни (за разлика от Съединените щати) като агресивни към Русия, което показва нов опит на Кремъл да вбие клин между Съединените щати и Европа.

Украинският президент Володимир Зеленски и президентът Тръмп говориха за инвестиции в енергийната инфраструктура на Украйна по време на разговора си на 19 март. Зеленски съобщи на 19 март, че двамата лидери са обсъдили как Съединените щати могат да помогнат за възстановяването на Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ).

Зеленски посочи на Тръмп, че Украйна е отворена за американски инвестиции в енергийната инфраструктура на Украйна, включително ЯЕЦ, но повтори на 20 март, че „всички атомни електроцентрали принадлежат на народа на Украйна."

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Тами Брус заяви на 19 март, че Тръмп вярва, че собствеността на американска компания върху украинските атомни електроцентрали и енергийни съоръжения ще бъде ефективно възпиращо средство срещу бъдещи руски удари и ще допринесе за положително икономическо партньорство между Украйна и Съединените щати, което би увеличило икономическата жизнеспособност на Украйна.

Брус осъди намесата на Северна Корея във войната на Русия срещу Украйна на 19 март и изрази загриженост относно руската подкрепа за Северна Корея.

Брус подчерта, че военното сътрудничество на Северна Корея с Русия, включително разполагането на войски, подхранва и изостря войната в Украйна. Брус подчерта, че и Русия, и Северна Корея носят отговорност за продължаването на войната в Украйна и призова за прекратяване на военната подкрепа от двете страни. Северна Корея достави на Русия балистични ракети Kn-23, артилерийски снаряди и персонал в продължаващите си усилия да подкрепи войната на Русия срещу Украйна.

Украински и други западни официални лица по-рано отбелязаха, че участието на Северна Корея в руските офанзивни операции в Курска област и по-широкото сътрудничество с Русия са засилили особено военния капацитет на Северна Корея, което вероятно създава рискове за сигурността в Азиатско-тихоокеанския регион.

Съюзниците на Украйна продължават да предоставят финансова и материална военна помощ на Украйна, включително средства от замразени руски активи в Европа. Украинският президент Володимир Зеленски обяви на

Европейската комисия (ЕК) обяви на 20 март, че нейната изключителна програма за макрофинансова помощ (МФП) е отпуснала на Украйна втория транш от средства с приходи, генерирани от приходите от замразени руски активи на стойност един милиард евро.

Заемът е част от ръководената от Г-7 инициатива за извънредно ускоряване на приходите (ERA), която планира да предостави 45 милиарда евро финансова подкрепа на Украйна.