"Балканите сме ахилесовата пета, когато има промени в Европа. Ние сме по-крехки, нашите демокрации са недовършени, непълни. Системата на международните отношения и външната политика влияят много силно. Все още в нашите общества съществуват антагонистични групи – хора, които виждат бъдещето ни по различен начин. Балканите са ахилесовата пета на европейската демокрация. Ние, като българи, трябва да направим всичко възможно да бъдем извън тази зона. Нашият изпит ще бъде тази година с влизането в еврозоната".

Това каза пред ФрогНюз арабистът и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма проф. Владимир Чуков.

Ситуацията в Турция остава напрегната след ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. 105 са задържаните на протестите вчера, които се проведоха въпреки забраната на властта. В неделя пък се очакваше основната опозиционна сила на президента на Турция Ердоган – Народнорепубликанската партия, да издигне Имамоглу за кандидат-президент.

В същото време – Балканите се тресат. Напрежението се усеща в Сърбия, Румъния, Северна Македония.

Умишлен арест

“Народнорепубликанската партия говори за граждански преврат, докато това, което се случи е чисто съдебен преврат. Спомняме си как преди две години на предходните президентски избори Екрем Имамоглу беше елиминиран, като тогава беше фаворитът на опозицията – заведоха му дело, което остана висящо. Тезата от страна на опозицията беше, че ако той бъде издигнат и бъде избран за президент, то прокуратурата и съдът могат да го отстранят. Поради тази причина тогава за кандидат за президент от опозицията беше излъчен Кемал Кълъчдароглу, който загуби изборите с много малко. Харизмата на Кемал Кълъчдароглу обаче не може да се мери с тази на Екрем Имамоглу. Това е един относително млад човек, който се утвърди много силно не само като лидер на Истанбул, но като човек, който има влияние в цяла Турция", посочи проф. Чуков.
"Управляващите не можаха да преглътнат факта, че загубиха последните местни избори – загубиха Истанбул с 16 милиона души население, Анкара, Измир. Големите градове отидоха в ръцете на опозицията", каза още той и обясни:

"Миналата година започнаха да се чуват гласове за предсрочни президентски избори. Получи се обаче един дисбаланс – Турция победи Русия и Иран в Сирия, с което рейтингът на Ердоган скочи. Той има дивиденти от Сирия и иска да ги ползва. Когато Ердоган спечели президентските избори преди две години, веднага започна да се говори кой ще бъде кандидатът на управляващите през 2028 г. – след три години към днешна дата, тогава беше след 5 години. Сочеше се името на Хакан Фидан, сегашният външен министър, който беше шеф на разузнаването. Говореше се, че той ще успее да бъде достоен заместител на Ердоган. Но очевидно, рейтингът му не може да бъде сравняван с този на Ердоган. Сега управляващите няма как толкова бързо да издигнат човек, който би могъл да го замести. Видяхме – на изборите в Истанбул два пъти управляващите губят. Последния път издигнаха бивш министър на екологията, който загуби катастрофално от Екрем Имамоглу".

“Разчистване на пътя на Ердоган за следващ мандат”

“Това, което става в момента, е разчистване на пътя на Ердоган за следващ мандат. Той има един мандат по старата конституция, когато Турция беше парламентарна република и два мандата, когато Турция стана президентска република. В момента конституцията му забранява повече мандати, но това може да се промени, ако управляващите имат конституционно мнозинство, но те го нямат. Имат го с гласовете на кюрдските депутати. Оттам идва и фактът, че още септември миналата година Девлет Бахчели, лидерът на турските националисти, започна да флиртува с депутатите кюрди в парламента – до онзи момент той дори не ги поздравяваше", каза професорът.
"Конституцията може да бъде променена от депутатите – с 400 от 600 гласа, може да бъде променена също, ако има референдум. Инициирането на референдум отново не може да стане без гласовете на кюрдите –  за това трябват 375 от 600 гласа. Кюрдите са нужни като подкрепяща единица на управляващите".

Екрем Имамоглу и кюрдите

"Имамоглу направи своята кариера като кмет с изключителната подкрепа на кюрдите – на тях го дължи. През 2019 година на първия тур Имамоглу спечели с едва 5000 гласа, което за Турция и Истанбул е нищо. Тогава този тур беше повторен, тъй като имаше претенции за фалшификации. Тогава 300 000 кюрди гласуваха за Екрем Имамоглу. На последните местни избори Екрем Имамоглу се представи много добре – пак с подкрепата на кюрдите. Управляващите искат да разбият връзката между Екрем Имамоглу и кюрдите", припомни той и посочи:

"Опозицията има още един много силен кандидат за президент – Мансур Яваш, кметът на Анкара. Той, както и Имамоглу, имат между 3 и 6% преднина пред Ердоган. Двамата обаче имат различен профил. Мансур Яваш е член на Републиканската народна партия, както и Имамоглу, само че Яваш е бивш националист. Кюрдите няма да са впечатлени от такъв вид кандидатура, прекъсва се връзката с тях. Имамоглу отрича подобно нещо, но се знае, че неговият произход е на понтийски грък – той самият е наследник на малцинство. Неговият род е от Трабзон, който е на Черно море. Той е много по-силният кандидат, който би могъл да победи Ердоган".

Обвиненията срещу Имамоглу

“Обвиненията са шест. Първото е за корупция – твърди се, че той има частна строителна фирма, която беше конфискувана. Има още обвинения за подкупи, за изнудване. Обвинен е и за работа с терористична организация, което е много важно. Ако се докаже, че има връзки с терористична организация – ПКК, съдът може да му наложи попечител: нещо, което е много унизително за кандидат за президент", обясни проф. Чуков.

"Още по-интересно е, че дори да има дела, които вероятно ще останат висящи, те го атакуват по линия на неговата диплома. Направих си труда да видя кое е нередното. През 1990 година Имамоглу се записва като студент по бизнес администрация в американски университет в Северен Кипър. Тогава този университет е бил непризнат в Турция. От Северен Кипър той се прехвърля в турски университет и завършва бизнес администрация, което е завършил и Ердоган. Сега твърдят, че това прехвърляне е било незаконно, съответно цялата диплома е незаконна – нещо, което звучи съшито с бели конци. В Турция не може да си на избираем пост, ако нямаш висше образования", смята той.

"Това са манипулации. Управляващите искат да спечелят президентските избори макар и чак след 3 години, като не е много ясно дали турският народ би се съгласил. Това ще предизвика изключително много трусове в турското общество. Виждаме го вече на терен".

Напрежение на Балканите - в Турция, Сърбия, Румъния, Северна Македония

“Всяка една от тези държави има своя собствен казус, който е следствие от напрежението в гражданското общество, следствие от неперфектната, недемократичната политическа система. Системата на международните отношения и външната политика влияят много силно в това отношение. Виждаме, че Балканите сме ахилесовата пета, когато има промени в Европа. Ние сме по-крехки, нашите демокрации са недовършени, непълни. Все още в нашите общества съществуват антагонистични групи – хора, които виждат бъдещето ни по различен начин", каза проф. Чуков.

"Ако погледнете протестите в Сърбия, няма да видите нито едно знаме на Европейския съюз. Дори при тези млади хора по-скоро няма желание за ЕС. Има по-скоро някакво локално напрежение, натрупано в обществото.

Казусът със Северна Македония е по-различен – един трагичен инцидент, който вероятно ще насочи недоволството на хората към дестабилизирането на северномакедонската власт. В Северна Македония има незавършен държавообразуващ процес – една държава, която не е такава в истинския смисъл на думата.

В Румъния ситуацията е малко по-различна. Мнението на Джей Ди Вас от Мюнхен за Румъния, същото мнение имаше и Илон Мъск – това е голямата държава, там са многото жители, тя е много важна за стабилността на Европа. Поривът, който в момента идва отвъд Океана, не е много проевропейски. Румъния обаче е много по-значима и важна, отколкото малки държави като Северна Македония, Сърбия", посочи той.

"България остава остров на стабилността, макар че влизането в парламента на деветата парламентарна група – “Величие”, която очевидно е против въвеждането на еврото, е полъх на битка в обществото. Различни прослойки гледат бъдещето на държавата ни по различен начин.

Балканите се оказват ахилесова пета на европейската демокрация. Ние, като българи, трябва да направим всичко възможно да бъдем извън тази зона. Нашият изпит ще бъде тази година с влизането в еврозоната, за което аз много се надявам и желая да се случи”, посочи проф. Владимир Чуков.

Илияна Маринкова