Дали българите ще гласуват с хартия или с машина няма значение, ако мрежите за политическо влияние съществуват, а МВР и прокуратурата са в лагера на някоя политическа сила, вместо на страната на демокрацията.
Колко „свински опашки“ са нужни за един чувал с изборни бюлетини не е виц за изборите в България, а задача за политиците за промени в Изборния кодекс (ИК), предложени от ЦИК. На заседание вчера заместник-председателят на ЦИК и неин говорител Росица Матева е предложила „да се предвиждат две „свински опашки“ за затваряне на чувала, за да може между тях да се залепи хартиената лента“.
Едно формално „въпросче"
Въпросът за пакетиране на книжата, които законът изисква да се съхраняват до следващи избори, е формално последствие от произнасянето на Конституционния съд (КС) по делото за частично касиране на изборите на 27 октомври 2024 година. Резултатът е, че в 51-ия парламент влиза девета политическа сила - партия „Вeличие“ с 10 депутата, а въпреки констатираните сериозни нарушения като надписване на гласове, попълване на бюлетини по шаблон и дори изчезнали бюлетини, нови избори няма да има.
Говорителят на ЦИК предлага също да се обмисли дали чувалите, в които се съхраняват бюлетините, да бъдат заменени с друг вид „по-твърди опаковки“, за да не се късат при преместване хартиените ленти, върху които стоят подписите на членовете на СИК. А защо не сейфове с биометрична защита или вакуумно запечатани оловни капсули! Впрочем, поставянето на дневен ред на тази тема също е проблем – вместо да се мисли за ефективен контрол върху изборния процес, се обсъждат несъществени технически решения. Гражданите са наясно, че ако липсва политическа воля за прозрачност и честен вот, е все едно как са запечатани бюлетините.
И все пак – кои са крадците на 780-те бюлетини, липсващи в седем от проверените от КС 2204 секции? Прокуратурата, сезирана от държавното дружество „Информационно обслужване“ АД, така и не зададе правилните въпроси. Ако прокуратурата не издирва изчезналите бюлетини и извършителите на престъплението, а вместо това търси обяснения от конституционните съдии защо те самите не ги търсят, това е умишлено отклоняване на вниманието – или просто разиграване на процедурни маневри. Ситуацията напомня на разследване на кражба, при което вместо да се търсят крадците, се разпитват поемни лица защо не са ги хванали.
Три версии как може да изчезнат бюлетини
Как може да се осигури честното провеждане на избори в България Снимка: BGNES
Изборните бюлетини могат да изчезнат поне на три места. Предвид чудесния сговор, който цари в голяма част от секционните избирателни комисии (СИК), съдържанието на чувалите може да бъде подменено още преди предаването им на общинската администрация за съхранение.
Трудно е да бъде забравено онова видео с броене на гласове в село Гърмен, което показа БНТ. Изброени са 261 бюлетини, но „на Краси му трябват 300“ – както става ясно за номер 8, всичко е уредено и за ДПС-Ново начало в протокола се появяват 362 гласа. При повторното преброяване от вещите лица на КС обаче тези гласове спадат до 256, избирателната комисия е прекалила с щедростта. При такъв консенсус между членовете, избрани от различни политически сили, със съдържанието на чувалите може да бъде направено всичко, включително да се подправят запечатващите чувала ленти с подписите на членовете на СИК и печат.
Чували с бюлетини може да изчезнат при транспортирането им, също и да бъдат подменени – какво от това, че ще им липсват ленти. Важното е бройката да излезе. След като бюлетините бъдат предадени, достъпът до помещенията, където ще се съхраняват, може да не е напълно контролиран. Това означава, че определени служители могат да подменят или унищожат бюлетини. Дори и да има камери, не пречи да има „слепи зони“, тоест места, които не са покрити. А ако токът спре поради някаква си причина, камерите няма как да заснемат и манипулацията може да бъде извършена.
Пак ремонти на Изборния кодекс?
Партиите отново се канят да променят Изборния кодекс, превърнат в опитно свинче с непрекъснати експерименти за технологични решения, макар същинският проблем на българските избори да е човешкият фактор. Именно политическите кадри решават изборите – чрез членовете на избирателните комисии, политиците, които организират купуване и/или контролиране на вот, или чрез избрани по волята на политици висши служители в МВР, които респектират едни „търговци“ на гласове, но не и всички.
Дали гражданинът ще упражни своето избирателно право с хартия, машина или по някакъв друг начин няма значение, ако тези мрежи съществуват и МВР и прокуратурата са в лагера на конкретна политическа сила, а не на страната на демокрацията. Сега парламентът заедно с експерти, ЦИК и юристи подготвя за второ четене промени в Изборния кодекс, основани на пет законопроекта и два основни въпроса – как ще се гласува (с машини, хартия и/или смесено и кой ще брои). „Продължаваме промяната“ (ПП) предлагат оптични скенери да заменят ръчното броене на бюлетините, машинното гласуване отново да отчита подадените гласове и преференции, също и нов състав на ЦИК след всеки вот.
Ключово предложение на „Демократична България“ (ДБ) са преброителните центрове – за които настоява и БСП, и също връщане на сто процента на машинното гласуване. Социалистите предлагат изчистване на избирателните списъци от т.нар. „мъртви души“, а за промени в списъците настоява и „Има такъв народ“ (ИТН). Партията с лидер Слави Трифонов е за промяна във вида на машинното гласуване, създаване на преброителни комисии и отлагане на избирателен район „Чужбина“, какъвто искат от „Възраждане“. Формацията на Костадинов е радикална – отпадане на хартиените бюлетини, а видеонаблюдението в СИК да не е публично онлайн.
Но управляващото мнозинство не желае да бъдат премахнати хартиените бюлетини, а за сканиращи устройства за преброяване пари в бюджета за 2025 г. няма, както обясни председателят на Комисията по правни и конституционни въпроси Анна Александрова (ГЕРБ-СДС).
„Рушителка“ на демокрация
Поредният спор за поредни промени на изборните правила е доказателство, че върховенството на правото не е осветило тъмната страна на българските избори. И не само тях.
Докладът за върховенството на правото на Съюза за граждански свободи за Европа Liberties постави България в първите пет държави, които го разрушават, заедно с Италия, Хърватия, Румъния и Словакия. Подготвен от 43 правозащитни организации от 21 членки на ЕС, анализът за България показва влошаване в сферите на борбата с корупцията, механизмите за взаимен контрол и възпиране и влиянието на гражданския сектор, както и никакъв напредък в реформата на съдебната система, свободата на медиите и защитата на човешките права.
Но пък „свинските опашки“ са превенция да не се отварят чувалите с изборни бюлетини. През 2016 г. Динко Вълев от Ямбол връзваше с такива ръцете на мигранти при „граждански арести“ на турската граница, което не спря потока от хора, а България влезе в световните новини.
Дори и „свинските опашки“ да затегнат чувалите с изборни книжа, доверието на гражданите отдавна е напуснало изборния процес.
