За незаконна е обявена нормата, предвиждаща ДАНС да посочва образеца на документа
Близо 5 години след като цялата адвокатура трябваше да декларира, че познава правилата на професията срещу прането на пари и ще ги спазва, Върховният административен съд (ВАС) обяви изискването на тези декларации за незаконно, съобщава „Лекс“. Става дума за т. нар. декларации по чл. 64, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ППЗМИП).
През 2020 г. над 14 000 адвокати имаха 14 дни насред лято, за да декларират, че познават правилата срещу изпирането на пари в професията, които прие Висшият адвокатски съвет (ВАдС).
Те обаче така или иначе са задължителни за адвокатите по силата на закона и още тогава от адвокатурата изтъкнаха, че от декларациите няма никакъв юридически или практически смисъл. ВАдС подчерта пред изпълнителната власт, че основен постулат в правото е, че незнанието на закона или на определено правило за поведение не е извинение за неспазването му и декларирането в случая е напълно изпразнено от съдържание. Така единственият резултат от подаването на декларациите е, че колегиите в цялата страна съхраняват стотици листове хартия.
Разпоредбата от ППЗМИП, която въвежда декларациите, незабавно беше оспорена пред ВАС от адвокат Юлиан Дацев. Делото за втори път стига до тричленен състав на съда, след като петчленка установи нарушения при първото му разглеждане.
Така на 18 март 2025 г. състав с председател Свилена Проданова и членове Росица Драганова (докладчик) и Таня Комсалова обсъди възраженията на адвоката срещу декларациите и отмени частично нормата от Правилника за прилагане на закона за мерките срещу изпиране на пари.
Със същата разпоредба през 2020 г. бяха задължени да подадат декларации и всички нотариуси, частни съдебни изпълнители и експерт-счетоводители. А със следващата ѝ алинея и всички новоприети членове на адвокатурата и на останалите три професии.
Адвокат Дацев оспори само частта, която се отнася до адвокатите, но анализът на съдържанието на разпоредбата след решението на ВАС показва, че тя на практика е изпразнена от смисъл и задължението за подаване на декларации би трябвало да отпада и за останалите изброени в нея професии.
Ето какъв вид придобива чл. 64, ал. 3 ППЗМИП след решението (почерненият текст е отменен от съда): В 14-дневен срок от публикуването по ал. 2 членовете на адвокатските колегии, на Нотариалната камара на Република България, на Камарата на частните съдебни изпълнители и на Института на дипломираните експерт-счетоводители представят съответно на адвокатските съвети на адвокатските колегии, на Нотариалната камара на Република България, на Камарата на частните съдебни изпълнители и на Института на дипломираните експерт-счетоводители декларация съгласно образец, утвърден от директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и публикуван на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Един от проблемите, заради които ВАС отменя декларациите, е, че не е ясно защо, за разлика от всички други декларации по ППЗМИП, образецът за тази не е приложение към него, т.е. не е утвърден от Министерския съвет, а от шефа на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС.
ВАС констатира, че нормата е издадена при липса на законова делегация. „…основателно е възражението на жалбоподателя, че това задължение се създава за пръв път с правилника за прилагане на закона и по такъв начин той се дописва“, пишат върховните съдии.
Съдът изтъква, че още в първата разпоредба на правилника, която очертава неговия предмет на регулиране, са изброени всички декларации, а образците за тях са приложения към него.
„Компетентността да се издават нормативни актове не може да се прехвърля ... Следователно атакуваната разпоредба, възлагайки на директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ да утвърди образец на декларация, която членовете на адвокатските колегии да представят на адвокатските съвети на адвокатските колегии, като издадена при липса на законово основание, произтичащо от акта, за чието прилагане е приет правилникът, противоречи на цитираните разпоредби и е незаконосъобразна, което налага да бъде отменена“, заключават върховните съдии.
Решението им не е окончателно и може да бъде оспорено пред петчленен състав на ВАС.
