Изявлението на Макрон има по-скоро политическа, отколкото военна цел
В началото на март френският президент Еманюел Макрон се обърна към нацията с 14-минутна реч, в която заяви, че „Русия се е превърнала в заплаха за Франция и Европа“ и че „бъдещето на Европа не трябва да се решава във Вашингтон или Москва“. За да не се случи това, особено в ситуация, в която САЩ са променили своята позиция, Европа трябва да укрепи собствената си отбранителна способност, без повече да разчита на съюзника отвъд океана, подчерта той. В тази връзка Макрон предлага използването на ядрения потенциал на Франция за защита на цяла Европа.
Въпреки че Париж разполага с четвъртия по големина ядрен арсенал в света, той едва ли е достатъчен, за да замени американските ядрени оръжия в Европа, и е малко вероятно да осигури пълноценно ядрено възпиране срещу Русия.
„Нашите сили за ядрено възпиране ни защитават. Те са всеобхватни, суверенни и изцяло френски. От 1964 г. те играят очевидна роля в поддържането на мира и сигурността в Европа“, заяви Еманюел Макрон в обръщението си към нацията на 5 март. Той добави, че иска да започне дискусия за „защитата на съюзниците на европейския континент с помощта на френските ядрени сили за възпиране“.
За първи път за необходимостта от замяна на американския ядрен чадър с европейски заговори в края на февруари кандидатът за канцлер на Германия, лидерът на десноцентристкия блок ХДС/ХСС Фридрих Мерц. Той предложи да започнат преговори с Париж и Лондон – единствените държави в Европа, които разполагат с ядрено оръжие – за разгръщането на техните стратегически сили над целия континент. На самата Германия, след Втората световна война, е забранено да произвежда и притежава ядрено оръжие в каквато и да е форма.
„Този въпрос става все по-актуален поради нарастващата несигурност относно американските гаранции и ангажименти в рамките на НАТО“, цитира вестник Le Monde думите на източник от френските дипломатически кръгове.
Франция притежава четвъртия по големина ядрен арсенал в света
– след Русия, САЩ и Китай. Според Стокхолмския институт SIPRI, Париж разполага с 290 ядрени бойни глави. Това е значително по-малко от Москва (4380) или Вашингтон (3708), но повече от Лондон (225). Само в комбинация френските и британските ядрени оръжия могат да надхвърлят запасите на Пекин (500).
Френските ядрени бойни глави могат да бъдат изстреляни както от въздуха, така и от вода. 50 от тях са монтирани на авиационни крилати ракети, носени от изтребители Rafale. Един самолет може да изстреля една ракета на разстояние до 2000 километра. По-голямата част от Rafale са във военната база Сен-Дизие, разположена между Реймс и Дижон, на около 170 км югоизточно от Париж. 40 френски изтребителя са базирани на сушата, а още 10 са палубни. Последните, при необходимост, могат да използват за излитане атомния самолетоносач „Шарл де Гол“, но не са постоянно базирани на него.
Носители на малко повече от 80% от ядрения арсенал на Франция са атомните подводници клас Triomphant. Общо те са четири, като всяка от тях носи по 16 ядрени балистични ракети M51. Техният обхват е 6–9 хиляди километра. Всички тези подводници са базирани на остров Ил Лонг в Бретан, като една от тях в момента е в ремонт. Още една постоянно патрулира във водите на световния океан. Както заяви през 2008 г. тогавашният президент Никола Саркози, съвременният ядрен арсенал на Франция представлява половината от максималния брой бойни глави, с които Париж е разполагал по време на Студената война.
Според предположенията на анализаторите, количеството ядрено оръжие на Франция е достигнало максимални стойности през 1991–1992 г. – тогава тя е имала приблизително 540 бойни глави. Оттогава страната постепенно намалява ядрения си арсенал: в частност, премахна ядрените заряди от самолетоносача „Шарл де Гол“ и увеличи времето, необходимо за привеждане на ракетите в бойна готовност, до няколко дни.
Сред всички държави, които притежават ядрен потенциал, Франция е една от най-прозрачните по отношение на своите запаси. Например, през 2015 г. тогавашният президент Франсоа Оланд заяви, че ядреният арсенал възлиза на 300 бойни глави, а Еманюел Макрон през 2018 г. отбеляза, че те са „по-малко от 300“.
Към днешна дата ядрено оръжие притежават девет държави – наричани още „членове на ядрения клуб“. Това са Русия, САЩ, Китай, Франция, Великобритания, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел. Съответно, в Европа държавите, които разполагат с ядрени бойни глави, са две – Франция и Великобритания, а в ЕС след Брекзит – само Париж.
Въпреки това, за разлика от Лондон, който произвежда бойните си глави с помощта на САЩ,
Париж създава своето ядрено оръжие напълно самостоятелно.
От 1962 г. ядреният арсенал на Обединеното кралство формално е част от въоръженията на НАТО, докато френският ядрен арсенал не е.
Това е свързано с факта, че въпреки че Франция беше една от страните-основателки на алианса през 1949 г., през 1966 г. тя излезе от военното му командване. Тогава президентът Шарл де Гол обясни това с желанието за по-голяма независимост от САЩ. Противоречията между страните се натрупваха още от Суецката криза през 1956 г., когато де Гол бе възмутен от отказа на Вашингтон да подкрепи Париж и Лондон в конфликта с Египет.
По-късно характерът на взаимоотношенията между Франция и НАТО бе коригиран няколко пъти, но дори след като Париж окончателно се върна във военната структура на блока през 2009 г., той запази пълната си ядрена автономия, което означава правото да не се подчинява на алианса при вземането на решения за използване на ядрено оръжие.
Като контраст - ядреното сътрудничество между Великобритания и САЩ е изключително силно. Лондон е напълно зависим от Вашингтон в тази сфера, обяснява в интервю за „Нова-Европа“ специалистът по ядрено възпиране Лова Ринел. „Ако се погледнат официалните изявления на Великобритания, става ясно, че тя би искала Франция да поеме инициативата. Защото по същество тя няма суверенитет над своето ядрено оръжие“, казва експертът.
Ако цялото френско ядрено оръжие се съхранява на френска територия, а цялото британско – на британска, то сигурността на останалата част от Европа се гарантира от разположените във военни бази в пет държави – Италия, Нидерландия, Белгия, Германия и Турция – американски ядрени бойни глави, наричани „американски ядрен чадър“.
Техният точен брой е засекретен, но анализаторите предполагат, че в региона има около 100. За сравнение - през 1970-те години, по време на Студената война, техният брой е бил около 7300. Използването на американските ядрени запаси в европейските бази се извършва на принципа на „двойния ключ“: изтребителите-бомбардировачи на тези пет държави могат да използват съхраняваното в тях ядрено оръжие, но контролът и решението за започване на операцията принадлежат са изцяло на САЩ.
САЩ са една от трите държави в света, които разполагат с пълна ядрена триада – ракети с наземно, морско и въздушно базиране. Освен тях, в тази група влизат Русия и Китай. Великобритания разполага само с четири подводници, които могат да носят ядрени ракети, а Франция – с ядрено оръжие с морско и въздушно базиране, като се отказа от наземния си ядрен арсенал в рамките на кампанията за намаляване на ядрените въоръжения, започнала през 1996 г. Затова дори ако Лондон се присъедини към усилията на Париж за разширяване на ядрената защита върху други европейски страни, те няма да могат напълно да заменят разположените в момента в Европа американски бойни глави.
Остава обаче неясно какво точно означава „защита на съюзниците на европейския континент с помощта на френските ядрени сили за възпиране“, за която Еманюел Макрон говори в началото на март.
На първо място,
не е ясно кои държави френският президент има предвид,
когато говори за „европейския континент“. Това може да са страните от ЕС, но също така и европейските държави, които са членки на НАТО.
„В рамките на НАТО американските гаранции все още действат.Въпреки че днес има известни съмнения относно тяхната надеждност, тези гаранции все още работят според договорите. Затова подобни изявления са насочени към страните от ЕС. Мисля, че става въпрос само за страни с демократични идеи, които съвпадат с ценностите на ЕС, допълнително стеснява списъка с потенциални бенефициенти. Ако утре Русия нахлуе в Унгария, ще кажем: е, те сами не искаха да бъдат с нас“, казва Робер Ранке, бивш заместник-директор на Института за перспективни изследвания в националната отбрана (IHEDN).
В действителност, в своето изявление Еманюел Макрон по-скоро призовава да се мисли в перспектива, смята той. „Дългосрочната стратегическа задача на Франция е да привлече вниманието към факта, че при сериозна заплаха, каквато може да бъде, например, Русия, отделните европейски страни може би няма да имат достатъчна тежест“, казва експертът. Целта на ядреното оръжие не е да се използва, а да накара агресора да седне на масата за преговори. „Дори не е необходимо да променяме нещо. Самото съществуване на френското ядрено възпиране защитава Европа“, казва в интервю за „Нова-Европа“ научният сътрудник на Фонда за стратегически изследвания (FRS) Еманюел Метр.
При това, във всички случаи решенията за използването на френското ядрено оръжие в други страни ще бъдат вземани единствено от президента на Франция. „Нека не забравяме, че същото важи и за американския „ядрен чадър“. Ако утре Латвия бъде нападната, не съм сигурна, че нашият приятел Доналд Тръмп ще използва ядрено оръжие срещу агресора, особено ако това е Русия“, казва Лова Ринел.
Не е напълно ясно и
в какви точно ситуации ядреното оръжие на Франция може да бъде използвано,
подчертава Робер Ранке.
Ядрената доктрина на Франция се основава на три ключови принципа, формулирани от президента Франсоа Митеран през 1994 г.:
Ядреното възпиране трябва да защитава единствено „жизненоважните интереси“ на страната. Приема се, че това означава територията, населението и суверенитета на Франция, но точна дефиниция на този термин в доктрината няма. Окончателното решение кои интереси да се считат за такива остава изцяло в ръцете на върховния главнокомандващ – тоест в днешната ситуация Еманюел Макрон.
Франция си запазва правото да нанесе „последен предупредителен удар“ с един или няколко вида оръжие, ако противникът „се приближава до прага“ на тези жизненоважни интереси. Къде се намира този „праг“ – също определя президентът.
Френските сили за ядрено възпиране трябва да бъдат способни да нанесат на територията на противника щети, по-големи от тези, които са довели до началото на конфликта.
Един от основните принципи на френската отбранителна система е т.нар. „стратегическа двусмисленост“. Към нея спада и нежеланието да се разкриват детайли за това какво точно се счита за „жизненоважни интереси“, с цел да се породи несигурност у потенциалните противници. „При това никъде във френската ядрена доктрина не е посочено, че „жизненоважните интереси“ са ограничени само до територията на Франция. В настоящата доктрина няма географски ограничения, така че може да се счита, че френският „ядрен чадър“ вече се разпростира върху Европа“, подчертава Лова Ринел.
Това потвърждава и самият Макрон. „Генерал дьо Гол и моите предшественици винаги са казвали, че „жизненоважните интереси“ (на Франция) имат европейско измерение“, заяви той в началото на март в коментар за Le Figaro.
Шарл дьо Гол действително е изразявал подобна позиция. Например, през 1964 г. в инструкция за въоръжените сили той заявява, че Франция „трябва да почувства заплаха, веднага щом бъде нарушена териториалната цялост на Федерална Германия и страните от Бенелюкс“.
Най-смелият сценарий, който Макрон може да има предвид, е
прякото разполагане на френско ядрено оръжие в други страни.
Например, осигуряване на чуждестранни изтребители с френски ядрени ракети или замяна на американските бойни глави с френски на базите в Италия, Нидерландия, Белгия и Германия. Както още в края на февруари съобщи The Telegraph, Еманюел Макрон и Фридрих Мерц са обсъждали възможността за разполагане на френски изтребители Rafale с ядрени ракети на територията на Германия.
„От момента на обявяване на тревога до излитането на Rafale минава 1 минута и 50 секунди. С оглед на тази скорост би било логично да се разположат по-скоро в Балтийските държави, ако целта е Русия. Но доколко това е мъдър ход?“,пита се Лова Ринел, като отбелязва, че подобна стъпка може да доведе до ескалация, подобна на „ракетната криза“ от времето на Студената война.
Освен това възниква въпросът доколко това би било юридически коректно с оглед на договорите за неразпространение на ядреното оръжие. А и разполагането на ядрени бомби ще изисква съгласието на страните, на чиято територия ще се случи. „Необходимо е да се подпишат тези споразумения, да се решат правните въпроси, логистиката отнема време. Нищо няма да се случи поне в следващите две-три години“, изчислява Лова Ринел.
Самият френски президент спомена възможността за участие на европейските партньори в „учения на силите за възпиране“. Подобни учения в рамките на НАТО вече се провеждат в Европа под ръководството на САЩ, но Франция не участва в тях.
Париж организира собствени учения – „Покер“. На всеки три месеца две ескадрили изтребители Rafale излитат от военната база Сен-Дизие и прелитат хиляди километри над Франция, имитирайки поразяване на цел с макет на ядрено оръжие. Теоретично, в такива учения биха могли да бъдат поканени и европейски съюзници.
От практическа гледна точка това би означавало, че „френската ядрена мисия може да бъде придружавана, например, от полски или немски самолети“, обяснява в интервю за TF1 специалистът по стратегически въоръжения Етиен Маркюз. Тоест, чуждестранните изтребители няма да носят ядрени заряди, а ще служат само като самолети за ескорт. Друг вариант за сътрудничество с европейските партньори може да бъде логистичната неядрена подкрепа за Франция. По-лесен начин за разгръщане на „чадъра“ би могло да бъде патрулирането на границите на ЕС от френските Rafale или готовността за бързо излитане в случай на заплаха за европейска страна.
Въпреки това, критиците посочват, че
всички тези сценарии са далеч от идеални.
Например, за да разположи френски ракети в други страни, Париж би трябвало да сподели с тях огромно количество секретна информация, което според много експерти би могло да отслаби френската отбрана. Освен това Франция просто не разполага с достатъчен брой бойни глави и има само 50 изтребителя Rafale – твърде малко, за да ги споделя с други държави. Франция е прекратила производството на плутоний през 1994 г., а обогатяването на уран – през 1996 г.
Ако като потенциална заплаха се приема Русия, то за сравнение Москва разполага със 68 стратегически и около 300 тактически бомбардировача.
Крайнодесните националисти очаквано се обявиха срещу разширяването на френския ядрен чадър над Европа. Лидерът на „Националното обединение“ Марин Льо Пен заяви, че „френските ядрени сили за възпиране трябва да останат френски и не трябва да бъдат споделяни или, още по-лошо, делегирани“. Председателят на партията Жордан Бардела нарече съвместното използване на ядреното копче с европейски държави „национално предателство“. Но възможно е последните изявления на Макрон да имат не толкова военен, колкото политически смисъл.
„Той изпраща сигнал към руснаците и американците.
Но преди всичко към американците. Казва им: „Раздразнявате ни с НАТО, не можем да живеем като ваш заложник в отбранителната коалиция“, смята Лова Ринел.
„Еманюел Макрон настоява за изграждането на по-интегрирана Европа още от встъпването си в длъжност. В рамките на тази идея Европа трябва да бъде по-способна и автономна в областта на отбраната. Той вярва, че френското ядрено възпиране допринася за тази автономия, както и засилва авторитета на европейската позиция“, казва Еманюел Метр.
След словесната схватка между президента на Украйна Володимир Зеленски и президента на САЩ Доналд Тръмп в Овалния кабинет, новата ръководителка на европейската дипломация и бивш премиер на Естония Кая Калас заяви, че „свободният свят се нуждае от нов лидер“. Възможно е именно Еманюел Макрон да претендира за тази роля.
