Ограниченията в търговията ще доведат до по-високи цени и дефицит на стоки, смятат производители и търговци

Законът за агрохранителната верига, представен от министъра на земеделието Георги Тахов отгоре-отгоре на пресконференция, срещна остра критика от всички заинтересовани страни. Против налагането на таван на надценките се обявиха търговци, производители, икономисти, работодателски и браншови организации.  Всички те са недоволни, че министерството все още крие текстовете на закона и отказва да ги обсъжда дори с участниците в Националния съвет по храните.

Преобладаващото мнение на засегнатите по веригата от фермата до щандовете в магазина, е че налагането на тавани на надценките на основни хранителни стоки, както и други ограничения в търговията, ще доведе до изкривявания на пазара и в крайна сметка ще предизвикат повишение на цените и дефицити на определени стоки.

СИЛОВО ДЪРЖАВНО РЕГУЛИРАНЕ

„Държавата предприема силово административно регулиране на икономическите отношения в частния сектор, като ограничава свободното на договаряне“, коментира зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев. Според работодателската организация подобни мерки не работят в сектори, където няма естествени монополи, а конкуренцията е на високо ниво, каквато е търговията с хранителни стоки.

„Когато сложите определен таван на надценката, за много стоки, където надценката е била под този таван, тя ще се увеличи, за да се компенсира натиска при други продукти или при същия продукт, но на друг производител. Така стоки, които сме потребявали на по-ниска цена, ще поскъпнат“, посочи Попдончев. Другият негативен ефект е поява на продоволствени кризи.

Според Попдончев намеренията, изказани от агроминистъра, са почти невъзможни да се случат технически. От пресконференцията на Тахов стана ясно, че се предвиждат различни тавани на надценките по веригата - една за фермерите, отделна за изкупвачите, трета и четвърта за преработватели и търговци. „Как на практика ще се реализира този закон? Не зная дали има институция, която може да регулира тези отношения по веригата. Споменава се платформа за проследяване на цени, но някога - в бъдеще“, коментира той.

От БСК посочват, че техни членове, които са в Националния съвет по храните към МЗХ и са заинтересовани страни - земеделски производители, преработватели и търговци, са притеснени, че министърът все още не е съгласувал новия законопроект с тях, а в същото време дава пресконференции. Те също смятат, че с такъв закон няма да се постигне намаление на цените, но ще се затруднят производители и търговци и има риск от вдигане на цени и изчезване на някои продукти - най-вече висококачествени и по-скъпи храни, които ще бъдат заместени с нискокачествени и евтини.

От работодателската организация призовават правителството да се откаже от мярка. „Нашето предложение е да се увеличи капацитета на регулаторите като КЗП и КЗК, а също и на Инспектората към МЗХ, и те да стимулират потребителите и производителите на хранителни продукти да докладват нелоялни практики, защото се оказа, че в КЗК те се подават много малко сигнали“, каза Попдончев.

От Сдружението за модерна търговия, в което членуват големите търговски вериги, също са изумени, че МЗХ отказва да им представи текста на законопроекта, въпреки, че министър Тахов обяви още миналата седмица, че започва общественото му обсъждане.

„Въпреки настоятелните ни официални молби към Министерството на земеделието и храните още от миналата седмица, ние не разполагаме официално с текста на законопроекта. От нещата, които бяха представени на пресконференция в министерството, аз не видях ясна логика как ще бъде постигната целта за

намаляване на цените на хранителните продукти“, казва Николай Вълканов - изп. директор на Сдружение за модерна търговия.

Законът се нарича Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, но нищо не се коментира за сдружаване и за скъсяване на веригите на доставка, каза Вълканов. Според него представените от Тахов „идеи“ ще доведат до нарушаване на конкуренцията в търговията на дребно и до уеднаквяване на търговската политика, което ще бъде санкционирано от КЗК. Антимонополната комисия вече е излизала с решение срещу въвеждане на таван на надценките.

Търговците са недоволни, че поставяйки таван на надценката, на практика държавата се намесва и им диктува какви разходи да правят - за транспорт, складиране, реклами, заплати и др.

НЕИЗПЪЛНИМИ 50% БЪЛГАРСКА ПРОДУКЦИЯ

Много сериозен проблем ще се окаже и намерението да се въведе задължение основни хранителни стоки в търговките вериги да бъдат българско производство. „Не става дума просто за 22 артикула, а за 22 групи продуктови категории. За много от тях - като месо от едър рогат добитък и свинско месо, е невъзможно да се изпълни изискването за 50% българска продукция в магазините, защото няма такова производство. При говеждото месо българското производство е само 10-12%, при свинското - 40%. Извънсезонните зеленчуци пък са изцяло вносни. Единствено в категориите яйца, птиче месо и млечни продукти имаме силни български производства. „Ако фиксират за въпросните 22 категории продукти да са 50% българско производство, рискуваме да няма да има какво да сложим на рафтовете. А ако потребителят се насочи към чужди заместители, те ще се изчерпят бързо и ще се вдигнат цените им“, казва Вълканов.

„Този закон ще разбърка пазара, ще съсипе конкуренцията между големите и малките търговци и в крайна сметка ще доведе до по-високи цени. И авторите на този законопроект не си вярват“, коментира Вълканов.  И припомни, че ЕС води наказателни процедури срещу Румъния и Унгария заради подобни държавни намеси, а на всичко отгоре инфлацията в тези две страни е по-голяма от тази в България.

Овцевъдът Симеон Караколев, който е в ръководството на Българската аграрна камара, също не е виждал законопроекта. Той смята, че няма кой да гарантира дали дадена храна е българска, защото масово суровината не е българска - например млякото в сиренето и месото в салама. „Поставянето на таван на надценките не е трайно решение. Необходимо е скъсяване на веригата на доставки и стимулиране на създаването на кооперативи на регионално ниво с определен бранд. Само така ще се постигнат справедливи цени за производителите и до намаляване на разходи за осигуряване на суровини“, коментира Караколев.

Животновъдите повече държат да се създаде закон за кооперациите, макар и да не казват какво точно очакват да пише в него и какво им пречи сега да се сдружават.

Производителят на яйца от с. Богдан, община Добричка, Николай Колев, който по свой начин бойкотира търговските вериги, като вече трета седмица продава продукцията си на производствени цени на фермерски пазар в Добрич, също не е във възторг от представения законопроект. Колев определи хвалбите на агроминистъра за таван на надценките и сваляне на цените на основни хранителни продукти с поне 20% като „добра пиар акция на дадена партия и добро заглавие на новини“.

„Таван на цените в една система при свободна търговия не е логичен. Той лесно може да бъде избегнат - създават се 10 междинни звена между производител и краен търговец и дори да се сложи 5% таван на надценката, като мине през толкова много звена, крайният потребител пак ще купи скъп продукт“, посочи Колев. Според него, за да разчитат потребителите на качествени стоки на поносими цени, трябва да се елиминират посредниците в пазарната верига, а производителите да се обединят.

Бившият земеделски министър Кирил Вътев, който е и един от големите месопреработватели, също е на мнение, че всякаква административна намеса в цените на пазара води до грешки. Вътев, докато беше министър, също подготвяше законови разпоредби, които да доведат до по-справедливо разпределение на добавената стойност по агрохранителната верига. „По друг начин трябва да се борят цените - на първо място с висока производителност от свое производство“, коментира той.

Икономистът Щерю Ножаров  опроверга твърдението на земеделското министерство, че новият закон е заимстван от Франция. „Там таван на надценките няма. Там има минимална гарантирана надценка за производителя спрямо първия доставчик, но след това няма таван на надценките. Франция, разбира се, има 80% собствено производство и само 20% е вносът. В България вносът е минимум 50%", посочи икономистът.

ПОБЕДИ ЛИ БОЙКОТЪТ?

Единствено доволни от законопроекта са Мая Манолова и останалите покрай нея организатори на бойкота на търговските вериги. Във вторник те обявиха, че бойкотът е победил, след предложения от МЗХ закон.

„Един месец след първия бойкот на супермаркетите на 13 февруари, организаторите от шест граждански организации и обществени лица обявиха в декларация, че засега спират бойкота на търговските вериги. Причина за това е представеният от Министерство на земеделието „Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни“, който предвижда регулирането на 22 хранителни продукта и въвеждането на таван на надценките по цялата хранителна верига.

Според тях този законопроект изпълнява някои от исканията им за държавна регулация на цените на храните, каквато вече имало в Хърватия, Гърция, Франция и Унгария. „Особено важно е, че поне 50% от тези продукти в големите търговски вериги трябва да са български“, доволни са организаторите на бойкота.