Нереализирани желания за власт и контрол, фетишизация на специфични действия, емоционална дистанцираност, насилие и унижение, ниска социална емпатия. Психологическият профил на хората, които проявяват „крaш фетишизъм”, може да бъде много разнообразен, както и социалният им статус.

Това каза за ФрогНюз криминалният психолог д-р Велина Владимирова, от екипа на Тодор Тодоров от АСЕС. 

 Тя обясни, че „краш фетишизмът” (от англ. *crushfetish*, бел. ред), представлява сексуален фетишизъм, при който човек изпитва сексуално възбуждане от наблюдаване, извършване или фантазиране за физическо стъпкване или притискане на обекти или живи същества. 

„Това може да включва както буквално смачкване на предмети, като храни, насекоми или други малки обекти, така и насилие и измъчване на животни, дори хора, което е свързано с подбуди за доминиране, власт или унижение. Обектът на сексуално възбуждение може да бъде актът на стъпкване сам по себе си или специфичните визуални и звукови стимули, произтичащи от него. „Краш фетишизмът“ е част от по-широкото разнообразие на сексуалните предпочитания и е класифициран като парафилия, когато включва неконвенционални сексуални интереси, които не отговарят на социално възприетите норми или водят до вреда на други лица или себе си”, обясни криминалният психолог. 

Тя допълни, че „краш фетишизмът“ в науката е част от изследванията на сексуалната психология и може да се разглежда в контекста на фетишизма, доминирането и субмисивността в човешката сексуалност. 

 „Съществуват и дебати относно границите на нормалността при фетишистичните предпочитания, като акцентът е върху това дали тези желания причиняват вреда на участниците, или нарушават социалните и етични норми”.

„Въпросът за животните и „крaш фетишизма“ е много чувствителен и трябва да бъде разглеждан в контекста на етика, законност и благосъстояние на животните. „Крaш фетишизмът“, при който се използват животни, е изключително проблематичен и в повечето юрисдикции е незаконен. Всяко действие, при което се нараняват или експлоатират животни за сексуални цели, е не само морално неприемливо, но и незаконно”.

„Законодателствата в различни държави, включително и в България, категорично забраняват всякаква форма на насилие върху животни, като подобни действия се класифицират като злоупотреба с животни и подлежат на сериозни наказания. Това включва всякакви действия, които нанасят болка, страдание или вреда на живи същества, поради каквато и да е причина, включително сексуални мотиви”, каза криминалният психолог. 

 Според нея освен законовите аспекти, отговорността също така трябва да бъде поставена на обществото. 

„Важно е да се подчертае, че всяко увреждане или експлоатация на животни за сексуални цели не само, че е неморално, но и вредно за обществото, като подкопава основни етични принципи и права на животните”.

Д-р Владимирова описа какъв е профилът на хората, които страдат то „краш фетиш“ и има ли връзка той със социалния им статус:

„Тъй като фетишизмът е специфичен вид сексуална парафилия, е важно да се отбележи, че хората с този фетиш може да имат различни мотивации, лични истории и социални условия. Въпреки това, има някои общи психологически характеристики и социални аспекти, които могат да се наблюдават, като изпитване на сексуално вълнение от стъпкване или притискане на обекти или животни”.

Според криминалния психолог може да се очертаят няколко сходни психологически характеристики като нереализирани желания за власт и контрол:

„За много хора с този фетиш, актът на стъпкване или унижаване може да бъде свързан със стремеж към „контрол” и „доминиране”. Това може да бъде начин да изразят чувства на надмощие и контрол, които не са удовлетворени в други области от живота им”.

„Може да съществува и „сублимация” на агресивни импулси, които се проявяват в сексуални контексти, при което тези индивиди намират удоволствие от идеята за нараняване или унижаване на други живи същества, или на обекти”.

Фетишизация на специфични действия

 „Тези хора често развиват силна привързаност към конкретни действия или обекти, които изпълняват специфични сексуални фантазии. Например, те могат да изпитват сексуално вълнение от самия акт на стъпкване или разрушаване на обекти, което е силно свързано със сензорни и визуални стимули”.

Емоционална дистанцираност

„Някои индивиди с този фетиш могат да изпитват трудности с „емоционална близост” и да се чувстват по-удобно да изразяват сексуалността си по начин, който е откъснат от личните взаимоотношения и емоционална интимност. Това може да се дължи на ниско самочувствие, психологически травми или периоди на социална изолация.

Насилие и унижение

 „Възможно е някои хора с този фетиш да проявяват склонност към „садизъм“ или да се възприемат като по-доминиращи в отношенията си. В такива случаи, те могат да търсят партньори или ситуации, в които да упражняват власт над други. Това може да бъде и начин за „освобождаване от стрес“ или „изпитване на усещане за мощ“.

 Ниска социална емпатия

 „В някои от случаите хората, които страдат от „краш фетиш“ може да имат липса на емпатия към чувствата на други хора, особено към по-уязвими обекти, като животни или наранявания, които причиняват болка“.

 „Хората, които изпитват сексуално вълнение от краш фетишизма, могат да имат разнообразни психологически характеристики и социален статус. Психологически, те могат да проявяват тенденции към доминиране или да имат трудности с емоционалната близост. Социално, тези индивиди могат да изпитват изолация или да търсят анонимност, поради стигматизацията на своите желания. Въпреки това, всяка парафилия, която включва нараняване на други или нарушаване на социалните норми, изисква внимателно разглеждане и, ако е необходимо, професионална психологическа помощ”, обясни експертът.

 Повече мъже или жени страдат от този вид фетишизъм?

 „Краш фетишизмът“, както и други парафилии обикновено се наблюдават по-често при мъже, отколкото при жени. Това се потвърждава и от различни психологически изследвания и клинични наблюдения, които показват, че мъжете са по-склонни да развият нестандартни сексуални предпочитания, включително фетишизъм и други форми на сексуални отклонения”, каза д-р Владимирова.

 Според нея хората, които създават и разпространяват подобни съдържания, с цел печалба в „тъмната мрежа“, обикновено имат определен психологически профил, който може да включва някои общи характеристики, но е важно да се отбележи, че те могат да бъдат различни в зависимост от конкретния случай и мотивацията за тяхното поведение.

Криминалният психолог обясни какво представлява парафилията и какви видове съществуват:

 „Парафилията е психосексуално разстройство, което се характеризира с интензивни, повтарящи се сексуални интереси, които се отклоняват от социално приемливите или нормираните сексуални практики. За парафилията се говори, когато тези сексуални интереси се изразяват по начин, който е не само неконвенционален, но и може да предизвика вреда на други хора или на самия индивид.”

„Парафилиите обикновено се наблюдават в клъстъри и рядко се срещат като единични поведения”.

 „Има различни видове парафилии, които обикновено се класифицират според обекта на сексуалното привличане или поведението, което се извършва“.

Някои от тях включват:

Фетишизъм - сексуално привличане към обекти, като дрехи, обувки, части от тялото (например крака), които се считат за неестествени сексуални обекти.

Фротеризъм - желание за сексуално задоволяване чрез физически контакт с други хора, обикновено без тяхното съгласие, като при пътуване с обществен транспорт или други места с много хора.

Садизъм - получаване на сексуално удоволствие от нанасяне на болка или страдание на друг човек.

Мазохизъм - сексуално удоволствие от изпитване на болка или унижение върху самия индивид.

 Педофилия - сексуално привличане към деца, което е законово забранено и е тежко наказуемо в повечето юрисдикции.

Геронтофилия - сексуално привличане към възрастни хора.

Телемания (или сексуално вълнение от наблюдаване на други хора) - привличане към наблюдаване на други хора, които се намират в интимни ситуации, без те да знаят.

„Важно е да се подчертае, че някои от тези практики могат да доведат до сериозни психосоциални проблеми и да бъдат наказуеми, ако причиняват вреда на другите или нарушават тяхната свобода и права. Ако някой изпитва страдания или налага вреда чрез тези желания, консултация с психотерапевт или специалист в областта на психиатрията е препоръчителна”, подчерта д-р Владимирова и допълни, че не съществува точна и официална статистика, която да показва най-разпространените видове парафилии в България, тъй като тези теми обикновено са чувствителни и често се подценяват или не се изследват подробно на национално ниво. 

„Парафилиите като цяло са лични и интимни проблеми, за които хората рядко споделят информация, освен ако не се сблъскат с правни или психологически последствия”, обясни тя.

„Въпреки това, като цяло, различни видове парафилии, като фетишизъм, садизъм и мазохизъм са разпространени по целия свят, включително и в България. Например, „фетишизмът” е сравнително често срещан и в много случаи хората развиват сексуални предпочитания към определени обекти или части от тялото, които не са традиционно възприемани като сексуални”. 

„Относно по-сериозните и опасни парафилии, като „педофилия” и „инцест”, те също могат да съществуват, но тяхното разпространение обикновено е трудно за определяне, поради силната стигматизация на тези практики и тежките социални и правни последици“.

„Въпреки че няма конкретни данни, важно е да се подчертае, че всяка парафилия, която води до вреда за другите или за самия човек, изисква специализирано лечение и подкрепа от психотерапевти или психиатри. Ако някой има подобни проблеми, е препоръчително да потърси професионална помощ”, подчерта отново криминалният психолог.

 Във връзка с разкритията за 26-годишната Габриела Сашова и 35-годишният Красимир Георгиев, които са заснемали видеоклипове с жестокост към животни, на които причинявали мъчителна смърт, Владимирова каза: „Нека уточним, че тук не става дума за бизнес, а за едни лица, които създават престъпно съдържание и го предлагат на хора с други дефицити и отклонения, които го консумират.  Няма да коментирам случая, защото е възможно да продължим активна работа по него с екипа на „Асес“ и не ми се иска да навлизам в подробности“.

Тя допълни, че въпреки всички случаи на насилие под различна форма, на които ставаме свидетели в последно време, е оптимист. 

„В по-голямата си част „модерният“ човек е ориентиран към външното. Да притежава, да има, а не да бъде! Ценности са външни форми и визуални стимули, а думи като смирение, споделяне, достойнство, скромност, доброта, приятелство, доверие и прочие са чужди. Въпреки това съм оптимист. За добро или за лошо, ако помислим чисто исторически и цивилизационно - светът се върти и по един или друг начин човечеството се връща към поведения и философии, които вече са били“.

„Парафилии и престъпни действия е имало винаги и винаги ще ги има, за съжаление. Това, което можем да направим, за да минимизираме развитието им и разпространението им сред повече хора е образованието, културата, здравите стабилни обичащи се семейства и вярата“.

„Обичайно наличието на парафилии предшества извършването на по-тежки престъпления. Тези състояния търпят развитие и ескалират, тъй като психосексуалното удовлетворение, което носят отслабва с времето и е необходима ескалация, промяна към по-крайни действия, което да доведе до същата удовлетвореност за извършителя”, каза д-р Велина Владимирова.

Д-р Велина Владимирова има богат професионален опит в полиграфските изследвания, психологичното профилиране на неизвестни извършители на тежки криминални престъпления, кризисни интервенции, овладяване на критични ситуации с лица, заявили суицидни намерения, работа с жертви на престъпления, анализ на писмени текстове, поведенчески анализ, изготвяне и защита на съдебно-психологични експертизи.

 В периода 2008 - 2013 г. е служител в сектор "Криминална психология" в Институт по психология на МВР. Автор е на специализирани публикации и научни статии на теми, свързани с криминалната психология в периодичните издания на Институт по психология – МВР, Главна Дирекция „Изпълнения на наказанията”, сборник на ЮЗУ и пр.  Участвала е в кръгли маси, международни семинари, конференции и проекти, свързани с разкриване и превенция на престъпления от омраза, работа с жертви на насилие, психологично профилиране и др. Сертифицирана за работа с EyeDetect и EyeDetect+.

Преподавател в Магистърска програма „Криминална психология“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Гост-лектор в български и чуждестранни форуми. Работи в „АСЕС“ ЕООД от 2013 г. и е мениджър на направление „Полиграфски изследвания и обучения“. Член на Американската Полиграфска Асоциация (АПА) и Българска Асоциация по Корпоративна Сигурност (БАКС).