Проблемът е, че във фирмата има и частно участие, изтъква бившият министър на е-управлението

Взетото в последния момент решение от кабинета „Главчев“ за разширяване на дейността на „Информационно обслужване“ в ключова област - киберсигурност, се оказа проблемно и от юридическа гледна точка. Според Божидар Божанов - бивш министър на електронното управление и депутат от ПП-ДБ, възлагането на дейности на държавната фирма без обществена поръчка е в пряко нарушение на Закона за обществените поръчки. Посочените от правителството нови правни основания за това инхаус възлагане са в пряко нарушение на закона, твърди в свой пост в платформата Х Божанов. Той призова правителството на Росен Желязков да отмени решението, защото рискува да се окаже в хипотеза на договори, сключени на грешно правно основание.

Както „Сега“ писа, в последния ден от съществуването си, като последна точка в дневния ред, кабинетът на Димитър Главчев е одобрил нови насоки за прилагане на дейностите по системна интеграция в администрацията. Системен интегратор на редица държавни институции по силата на Закона за електронно управление е именно „Информационно обслужване“, като списъкът на ведомствата, които задължително работят с държавната фирма се определя от Министерския съвет. С одобрените от Главчев нови насоки към дейностите, при които задължително се ползва държавното дружество, е добавена киберсигурността.

В новите насоки за работата на дружеството са дадени и по-детайлни разяснения на какво основание то изпълнява  директно възложени от съответните администрации дейности, без да се явява на състезание за тях с други фирми. В документа е обяснено, че дейностите на практика се възлагат от министерство на електронното управление, а съответните администрации са само бенефициери. Това става на базата на тристранни рамкови договори. И тъй като Министерство на електронното управление е принципал на „Информационно обслужване“ и упражнява над 80% контрол върху него, тези възлагания се явяват инхаус възлагания и за тях обществена поръчка не е необходима. Превъзлагането на дейности на трети изпълнители от самото „Информационно обслужване“ става с процедури по ЗОП.

Според Божанов маскирането на това възлагане като инхаус процедура заобикаля закона за електронно управление и влиза в директно противоречие със Закона за обществените поръчки.

„На ИО не може да се възлага „инхаус“ заради частните акционери на 0.5% от собствеността. И тъй като нашият закон е недвусмислен по тази тема, в решението на кабинета „Главчев“ се цитира директивата за обществените поръчки, която при повече въображение допуска тълкуване. Разбира се, тя се прилага чрез местния закон, а не пряко, така че това е просто една еквилибристика. Т.е. решението създава нов незаконосъобразен ред за възлагане на ИО“, обяснява в поста си Божанов.

Проверка на „Сега“ показа, че в ЗОП наистина съществува забрана за инхаус възлагане при наличие на частна собственост в капитала на конкретното дружество. Забраната е въведена през януари 2020 г. , като се допуска изключение само ако частният капитал в дружеството е възникнал в резултат от договорите за ЕС и в този случай не е надхвърлен прагът за блокираща квота. В случая с „Информационно обслужване“ частният капитал, било той малък, е в резултат от процеса на приватизация и не е свързан с договора за ЕС.

„Препоръчвам на новия Министерски съвет да преразгледа спорното решение на кабинета Главчев, най-малкото за да не се окаже, че има проблем със сключените договори на грешно правно основание“, пише в поста си Божанов.

От изложението му обаче не става ясно дали нарушаването на закона не е било известно и по времето му на действащ министър. Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България заради директното възлагане на дейности по системна интеграция на „Информационно обслужване“ в края на миналата година, но със сигурност кореспонденция по темата е имало и отпреди това. Не става ясно дали дадени от МС в новите насоки разяснения за прилагането на инхаус процедура са по същество нови законови основания, доколкото в Закона за електронното управление не е имало промени и там редът, по който административните органи работят с фирмата, е без промяна. Не е ясно и дали са преподписвани договори на базата на новите разяснения в насоките. Тоест в случая може да става дума само за разяснения, целящи да замажат въпросите на ЕК около директното възлагане.