България може да загуби предвидените за енергийно бедни домакинства и предприятията близо 2.5 млрд. евро от европейския Социален фонд за климата, тъй като още не е обявила своя национален Социален план за климата, а срокът за обществени консултации за подготовката му изтече. За това предупредиха в понеделник от природозащитни и неправителствени организации като Глобалния екофонд (WWF), "За Земята", "Хабитат България", "ЕнЕфект" и други.
Средствата са предвидени за хора и фирми в състояние на енергийна и транспортна бедност за периода от 2026 до 2032 г. Има обаче има реална опасност да не може страната ни да се възползва от парите, макар 1.8 млн. души или около 30% от населението на страната да са с официален доход под 728 лв през 2023 г. по данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Съгласно приетата преди година дефиниция, това ги определя като "енергийно бедни", целта на искания от Брюксел Социален план за климата е да смекчи социалните последици от включването на сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори в търговията с въглеродни емисии, което би вдигнало разходите на домакинствата.
Направителствените организации са притеснени от това, че самият Социален план за климата трябва да бъде представен на Европейската комисия до края на юни 2025 г., а преди седмица е закрито координационното звено за изготвянето на документа. Друг е въпросът, че самото то е започнало работа едва преди месеци с огромно закъснение.
В момента липсват определена времева рамка, ясно разписани етапи, правила за прозрачност, работен график и структурирана процедура за програмирането му с участие на заинтересованите страни, както и стъпки за начало на действието на плана, посочват от огранизациите.
"Разработването на Социалния план за климата трябва да се основава на прозрачни процеси с активно гражданско участие. Обществените консултации трябва да осигурят информираност относно предстоящите ценови промени, свързани с Европейската схема за търговия с емисии, както и възможностите за облекчения чрез приходите от Социалния климатичен фонд", коментира Теодора Пенева, старши експерт "Климат и енергия" във WWF и един от авторите на становището. Според нея "съществен проблем е липсата на широка информационна кампания, която да обясни както ползите от въвеждането на европейските политики за българските граждани, така и пречките, които имаме при тяхното изпълнение".
Гражданските организации настояват да участват в междуведомствена комисия, която да изготви плана с помощта на ресорни групи и работата на всички да се следи от комитет от наблюдатели.
До момента обаче Министерският съвет дори не е определил коя институция ще създаде и ще поддържа информационна система за домакинствата в положение на енергийна бедност.
"Смятаме, че е изключително важно да се създаде опростена процедура, която да облекчи кандидатстването на гражданите за средствата по фонда. Това включва намаляване на административните бариери и пречки, така че средствата да станат достъпни за всички социални групи, в това число и за най-уязвимите групи, и лицата с трайни увреждания. Възможни решения са например осигуряването на мобилни IHRS центрове, както и "социални медиатори", коментира Светослав Стойков, координатор "Сградно Обновяване в ЕС" от "За Земята".
Важно е да се отбележи, че размерът на средствата в Социалния климатичен фонд, определен на 65 млрд. евро, е само 34% от приходите от Европейската схема за търговия с квоти за емисии за периода 2026-2032 г. Общо 5.746 млн. квоти ще бъдат продадени на търг и при средна цена от 45 евро за квота, общите приходи ще възлезат на близо 260 млрд. евро. Останалите 66% ще отидат директно в държавите членки, които са свободни да увеличат процента на съфинансиране за своите Социални планове за климата над задължителния минимум от 25%.
