България е една от петте страни „разрушителки“ на върховенството на закона в Европа заради зависимостите в съдебната система. Това се посочва в шестия годишен доклад на Европейския съюз за граждански свободи, публикуван в понеделник. В тази група влизат още Италия, Хърватия, Румъния и Словакия.

Организацията оценява доколко правителствата спазват върховенството на закона, като прави преглед на изпълнението на препоръките на Европейската комисия (ЕК) към страните в региона. Докладът е съставен от 43 правозащитни групи от 21 държави от Европейския съюз (ЕС).

Авторите на доклада посочват, че през 2024 г. се отчита упадък на демокрацията на фона на нарастващата политическа легитимност на крайнодесните партии и политики. „Вместо да се вслушват в обществеността, властимащите все повече действат в собствен интерес и играят по собствените си правила“, посочва се в документа и се подчертава, че системите, които създават рамка на демократична отчетност, все повече биват отслабвани, пренебрегвани или направо демонтирани.

Авторите на доклада разделят региона на пет групи в зависимост от това в каква посока върви

демокрацията. В първата (и най-малка) група са Естония и Чехия, които са положили целенасочени усилия за подобряване на върховенството на закона. В тази група може да влезе и Полша предвид проявената от новото правителство инициатива за възстановяване на демократичните стандарти, по-специално съдебната независимост и медийния плурализъм. Липсва обаче осезаем напредък, което показва предизвикателствата пред възстановяването на институциите за върховенство на закона, след като те са били изпразнени, посочват авторите на доклада.

Втората група включва държави, показващи степени на спад, стагнация или растеж, но чието цялостно представяне е последователно през годините. В нея влизат страни като Ирландия и Нидерландия, които до голяма степен поддържат върховенството на закона, но имат рискови области. В третата група влизат средно представящи се демокрации като Испания и по-слаби демокрации като Гърция и Малта.

В следващата група са държави, традиционно смятани за демократични модели за подражание, но чийто неотдавнашен спад в представянето е обезпокоителен. Тук попадат Белгия, Германия и Швеция например, както и Франция, която дава особен повод за безпокойство. Унгария пък е посочено, че принадлежи към категория сама по себе си, тъй като демократичните стандарти са деградирали до такава степен, че днес тя не би получила достъп до ЕС.

България

Въпреки безбройните промени в законодателството, нито една от тях не създаде наистина независим механизъм за отчетност на главния прокурор и заместниците му, нито промяна в състава на Висшия съдебен съвет. Законодателните промени, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет, все още не са приети, съставът на съвета остава неоптимален, а нито един от публично обсъжданите случаи на корупция по високите етажи на властта не е довел до съдебни последствия, посочват авторите на доклада.

Частта за България е написана от Българския хелзинкски комитет, Антикорупционният фонд и независимият журналист Алексей Лазаров. Антикорупционната рамка не е насочена към борба с корупцията, а по-скоро служи като инструмент срещу политическите и бизнес опоненти, посочват авторите в частта за България.

След период на относително затишие се наблюдава значително увеличение на тези видове институционални атаки, а антикорупционните институции се използват като инструменти за оказване на натиск и получаване на политически и икономически облаги, допълва се в доклада.

Продължаващата политическа нестабилност възпрепятства всякакви съществени регулаторни промени, включително на медийния пазар, а медийната среда стагнира. Единствената препоръка на Комисията от миналата година – да се подобри прозрачността при разпределението на държавната реклама, особено по отношение на посредническите договори, не е изпълнена, подчертава се в документа.

През по-голямата част от 2024 г. партийните пазарлъци възпрепятстваха избирането на нови членове на различни органи и агенции, като по този начин възпрепятстваха правилния политически плурализъм. В началото на 2025 г. беше съставено правителство, включващо както установени, така и нововъзникващи популистки политически партии, което поражда очаквания за партийност в управлението, посочват авторите на доклада.

Авторите на доклада посочват и разпореждания, които подкопават съдебната независимост, например възможността Националната следствена служба да бъде прехвърлена от прокуратурата към МВР или да бъде обособена като независим орган извън трите власти (законодателна, изпълнителна, съдебна) с изменение на Закона за съдебната власт, скандалите около промените в конституцията и отмяната на част от тези текстове, които касаят Висшия съдебен съвет. Структурата му дава на парламента решаващ глас при определянето кой ще ръководи прокуратурата или някой от върховните съдилища.

Авторите на доклада изтъкват и скандала с разкритията за организирана престъпна група за търговия с влияние, оглавявана от бившия следовател Петьо Петров, по прякор Еврото, и връзките му с главния прокурор Борислав Сарафов, както и друга такава група, начело на която е бил Мартин Божанов, по прякор Нотариуса, убит през 2024 г. Според авторите на доклада серията от тези и други разкрития хвърлят сериозни съмнения върху целостта както на съдебната система, така и на службите за национална сигурност.

Относно рамката за корупцията авторите на доклада препоръчват цялостна реформа на системата на наказателното правосъдие, по-специално по отношение на структурата на Висшия съдебен съвет, реформа на прокуратурата, на правилата на наказателния процес и материалното наказателно право, на Антикорупционната комисия.

Законите и мерките, които съществуват единствено като упражнения за поставяне на отметки в отчета за напредъка, не могат ефективно да предотвратят корупцията, посочва се в доклада. Създаването на професионални и независими антикорупционни институции, които се стремят да прилагат закона еднакво (вместо да действат произволно, използвайки властта си по отношение на едни мишени и да гледат на другата страна, когато се занимават с други), е първата необходима стъпка, която може да подпомогне усилията за противодействие на корупцията, заключава се в доклада, като допълват, че последното преструктуриране е извършено без анализ, а наборът от промени създава порочни кръгове.

Все още не са приети законодателни мерки, насочени към регулиране на лобирането съгласно рамката на Плана за възстановяване и устойчивост, допълва се в доклада. Има недостатъци и при правилата за предотвратяване на конфликти на интереси в публичния сектор, въпреки че през 2023 г. беше приет нов Закон за предотвратяване и борба с корупцията. Реформата не е извършена в нейната цялост, така че да гарантира очакваните резултати, подчертава се в документа.

Авторите на доклада разглеждат в детайли и проблемите на медиите – непрозрачна собственост, непрозрачно разпределение на държавни средства, политически зависимости в медийния регулатор, липсата на защита и безопасност на журналистите. В резултат доверието в медиите е на изключително ниско ниво.

„Бързо законодателство“ навсякъде

Злоупотребата с бързото законодателство продължава в почти всички страни от Европа, националните институции за правата на човека страдат заради политическа намеса и недостатъчно финансиране, а честността на изборите е подкопана заради манипулации, посочва се още в доклада.

Правителства в целия регион използват клеветнически кампании и словесни атаки, за да делегитимират работата на неправителствения сектор и да оправдаят ограниченията за финансиране. На места правото на протест беше ограничено чрез прекомерна употреба на сила от страна на полицията и стъпки за формализиране на ограниченията чрез промени в законите.

Случаите на дискриминация и реч на омразата към етническите и други малцинства също се увеличават.

В няколко държави политическата манипулация възпрепятства независимостта на съдебната система, посочват авторите на доклада. В целия ЕС съдебните системи не работят добре поради липса на ресурси. Доверието в правителствата е помрачено от слабото наказателно преследване на корупцията, пропуски в защитата на лицата, подаващи сигнали, и неадекватно прилагане на правилата за лобиране, допълва се в документа.

Най-сериозна регресия показва свободата на медиите, констатира се в доклада. Обществените медии са обект на продължителна намеса в тяхната независимост и ефективност. Прозрачността на медийната собственост и пазарният плурализъм се влошават.

Според доклада в тази обстановка е необходимо смело лидерство на ЕС в условията на бурна геополитика. Тектоничните промени в геополитиката усложняват вътрешните трудности, тъй като се натрупват съмнения относно надеждността на САЩ като съюзник. Множество конфликти са на прага на Европа и поставят трудни въпроси за бъдещето на европейската сигурност.

Силата и устойчивостта на Европа се крие в нейната сила като обединен съюз, но евроскептичните и ултранационалистическите крайнодесни партии заплашват сътрудничеството, посочват авторите на доклада.

Възстановяването на общественото доверие в институциите на ЕС, насърчаването на ефективното сътрудничество между държавите членки и гарантирането на зачитане на ценностите на ЕС разчита на стабилно върховенство на закона. Буферът, предоставен от гражданското общество, свободните медии, съдебните органи и независимите съдилища, забавя темпото на ерозията, но укрепването на тази бариера ще е трудна битка.

Въпреки недовършените реформи в тази посока, авторите на доклада дават Полша като положителен пример и как промяната в правителството може да даде тласък на възстановяването на върховенството на закона.