Пореден парад на лицемерието: Жалим за македонските деца, изгорели в Кочани, а тук бардаците са същите. Бог да прости жертвите на пожара в т.нар. дискотека в Кочани, Северна Македония. Мъката на близките е неутешима и никакви лицемерни съболезнования не може да я смекчи.
В големите родни телевизии цъфнаха познатите до болка всезнайковци, които ръсят „мъдрости“ по всякакви теми - от сраженията в Газа и Курск през политическите свинщини у нас до влиянието на застудяването за цъфналите овошки. Едни и същи лица, които се отзовават със скоростта на светлината на всяко телефонно обаждане и хукват към студиата. Аман!
Трагедията в Северна Македония извади на светло потресаващи факти: липса на лиценз, негодни противопожарни съоръжения, заключена желязна врата, неясноти около собствеността и още, и още. Все едно действието се развива в България. Хаосът в Кочани доказва, че македонци и българи сме от един корен. Корупция, негодници в администрацията, неработещи правоохранителни органи, липса на контрол, институции, загърбили законите и грижата за обществото. И население с преклонена главица.
Вече сте забравили, но нека ви върна към трагедията в столичната дискотека „Индиго“. Загинаха 7 деца, 12 бяха ранени. Разследването на инцидента се проточи години наред. Съдебната сага завърши с трима осъдени задочно и глоби между 800 и 1000 лева.
Такава „справедливост“ сполетя опечалените, а развълнуваните политици, управници и граждани скоро забравиха случилото се.
През 2004 г. автобус с деца от Свищов падна в р. Лим в Сърбия. Загинаха 12 деца – „ангелите от Лим“. Погребаха ги в бели ковчези с куклите и любимите им предмети. Осъден бе единствено шофьорът на автобуса – на 4 години затвор. „Развълнувани“ политици обещаваха спешни мерки, разследване на всички детайли, справедливост и пр.
С условни присъди се разминаха и тримата виновни за горящия влак-ковчег край Червен бряг на 28 февруари 2008 г. Загинаха 9 пътници. В деня на траур тогавашният президент Георги Първанов се оказа на лов край Симитли. Така и не стана ясно какво точно е правил там: разхождал се е опечален или е стрелял по вълци…
Край Своге автобус падна в пропаст, загинаха 20 души. Започна страховито разследване и закани за прилагане на закона с цялата му тежест. Експерти изброиха дълъг списък от нарушения в строителството, контрола, вложените материали и т.н. Министри дори подадоха оставка. Накрая бе осъден само шофьорът, който превишил с много малко скоростта...
Няма виновни и за авиокатастрофата в базата „Граф Игнатиев“ край Пловдив. Двама пилоти загинаха, а командирът на базата преди дни е бил повишен в длъжност командващ Военно-въздушните сили. Вероятно заслужена награда. Казват, че бил приятел на президента Румен Радев. Може да е, може и да не е – кой да знае. Но знаем, че по време на трагедията Радев е бил там.
Не могат да се изброят всички трагедии, случили се по родните пътища, гари, със самолети, в язовири, в морето и в планината. Животът е пълен с лоши обстоятелства и с фатални случки. Деца умират, поглъщайки шепи с парацетамол. Други гинат от вейпове, в които има наркотични вещества.
Преди дни известният боксьор Константин Семерджиев - Коко Тайсъна е блъснат на пешеходна пътека от кола и още е в реанимация. Твърди се, че е ударен от автомобил на НСО. Провежда се разследване, отговарят властите. Разследване на какво? Не се знае шофьорът ли? Не се знае кой депутат е бил или не е бил в лимузината и закъде е бързал? Пълно затъмнение докато случката бъде удавена в поредните скандали, които изтичат в живота ни като водата през изтърбушените канали.
Вече няколко дни хиляди българи протестират срещу някакви изроди, които се гаврили с животни, снимали клипове и ги продавали. И това се разследва. Но нямало специален закон, нормативната уредба била остаряла…
Има ли българин, който живее тук и вярва, че ще има някога справедливост? Че законът означава нещо повече от текстове, които се цитират след всяка трагедия?
Някакви идиоти ни проглушиха с искане за референдум за лева и еврото. Същите имат сметки в евро и долари, купуват имоти и живеят в лукс, но ни убеждават, че най-голям проблем ни е еврозоната. Проблемът всъщност са те, но ние нямаме куража да излезем и да им го кажем в очите.
Тънем в корупция и лицемерие. Днес ще роним сълзи за македонските деца и младежи. Но знаем ли колко са бардаците, наричани клубове и дискотеки в Студентски град, например? Дали всички те работят законно? Продава ли се в тях алкохол и дрога на непълнолетни? Никой представител на институция не излиза да каже каква е истинската реалност с насилието в училища, на улицата или моловете. Дори след заснетите видеа с покъртителни сцени на побоища засега чуваме само обещания за евентуални мерки и някакви комисии.
Ето това ни убива. Бавно и по особено мъчителен начин. Палачи са ни онези, които първо ни манипулират, после ги избираме, те окупират властта, обират ни и най-брутално ни оставят да се оправяме с живота, както можем. Живот, превърнат от тях в „Кланица-5“, описана от Кърт Вонегът, в която деца и възрастни се спасяват от бомбардировките в Дрезден през Втората световна война. Днес върху главите ни не падат бомби (засега), но се изсипва цялата отрова и токсични гадости на мутро-ченгесарския елит, създал модел за лично облагодетелстване за сметка на обществото.
„Кланица-5“ - това сме. Знаем си палачите, защото сме жертвите.
Запазете си част от сълзите, защото ще ни трябват още много пъти.
И ако някой мисли, че съм краен – греши. Истината е много по-отвратителна.
Огнян Стефанов
